Ако си мислиш, че може да мислиш, то значи не бива никога да оставяш някой друг да мисли вместо теб.
Трябва да се мисли сега, защото ако не мислим днес, ще му мислим после, но ще е късно да мислим и май ще трябва да стягаме куфарите, за да мислим някъде другаде.
Ако не мислим, други мислят и вместо нас, и ще ни накарат да се замислим, когато вече от мислене няма да има смисъл.
Тогава ще има смисъл само от хвърлени павета.
Ако си мислиш да оставиш мисленето на друг, значи няма никакъв смисъл да те убеждавам, че трябва да мислиш, но все пак - помисли!
Да мислиш, това не означава все още, че ще ти вземат пари. Пък и не е забранено от закона.
Мисленето различава хората от животните, които не могат да мислят и заради това не правят избори, приятелю.
Ако мислиш, че може да скатаеш мисленето и да гласуваш като немислещ робот, също не е много добра мисъл. Защото този път си трябва мислене и то яко. Напоследък видяхме докъде ни води немисленето. Дълго време го гледахме.
Мислиш, че мисленето ще ти се размине? Помисли отново!
Колко е хубаво да живееш в демокрация. Хората са ти дали цял ден за мислене и е добре да не го изкараш без-мислено.
Мисли! Имаш цял ден на разположение. Мисленето му е майката.
Мисли до 12 без 15. Много е важно.
Мисленето те разграничава от всички останали, които безсмислено ще изпълнят повелите на някого.
А времето неумолимо тече.
Да си мислиш, че мисленето няма да роди полезна мисъл, е немислимо.
Немислимо е да не родиш поне една полезна мисъл. За самия себе си.
Мисли, ако не искаш тези, които никога не са мислили, да управляват.
Мисли, ако смяташ, че мисленето има място в политиката.
Мисли, ако не искаш безсмислието да тържествува.
Мисли до 12 без 15, за да не е късно, ако стане 12 без 5.
