Ленин смятал всяка религия за "труположство", но сам бе превърнат в кочан, на който се кланяха трудещите се
"Явете и разгласете между народите, дигнете знаме, обявете, не скривайте, думайте: Вавилон е превзет, Вил е посрамен, Меродах е съкрушен, истуканите му са посрамени, идолите му са съборени".
Книга на пророк Иеремия, 50:2
Кахъря се винаги, когато български министър-председател е на посещение в Москва. През 1949 г. пратихме другаря Георги Димитров да си лекува болежките в санаториума "Барвиха" и ни го върнаха почти балсамиран с траурния влак.
От руското гостоприемство, още повече съветското, всичко може да се очаква.
Великата Октомврийска социалистическа революция е явление грамаданско и все още има своите живи почитатели и отрицатели. Не ми е работата тук да ги съдя, но не можем да не откроим една мрачна загадка на комунистическия режим, която се изяви първо в хода на революцията и гражданската война, и по-късно съвсем удави в кръв Съветския съюз при Сталин.
Иде реч за милионите избити, затворени в концентрационни лагери, измъчвани, оставени да измрат от глад и болести. И за дълбоките копнежи, които са издували платната на алените кормчии да газят в океан от кръв.
Дали покрай въплъщението на комунистическата идея не възкръсна ли и древен езически бог, който се храни с човешки жертви?
Днес не може да има съмнение, че Ленин бил бесноват. На 16 години захвърлил кръста и постепенно се превърнал в активен богоборец. За възгледите му върху вярата говори следният пасаж от писмо до Максим Горки през октомври 1913 г. по повод боготърсаческите залитания на писателя:
"Всяко боженце е труположство - дори да е най-чистото, идеалното боженце, все тая. Всяка религиозна идея, всяка идея за всяко богче, даже всяко кокетничене с боженцето е неизразима мерзост".
Още веднага след революцията Илич си омешва капите с църковниците. Той отделя църквата от държавата и отнема цялото попско имущество, а патриарх Тихон от своя страна анатемосва болшевиките през януари 1918 г. Руският първосвещеник провъзгласява: "Опомнете се, безумци, прекратете кървавите си разправи. Това, което правите, е не само жестоко дело, но - наистина дело сатанинско, за което ви се присъжда геената огнена в бъдещия живот - задгробния, и страшното проклятие на потомството в този живот - земния. С властта, дадена ни от Бог, ви забранявам да пристъпвате към Тайнствата Христови,
анатемосвам ви, доколкото носите все още имена християнски
и по рождението си принадлежите на Православната Църква". Анатемата е приета като "casus belli" и духовенството се превръща в първостепенна мишена на червения терор под лозунга на Ленин: "Църквите и тъмниците изравняме със земята".
Съветските власти тръгват с кампания за отваряне на мощехранителниците и експерименти с останките на православните светци. Целта им била да се докаже, че мощите не са "нетленни", както раздувала църквата. Поругали костите на предците, повечето от тях ги преместили в музеите.
В следващите няколко години десетки хиляди клирици били напълнени с олово, обесени, изгорени живи, драни, измъчвани, затворени в концентрационни лагери и интернирани в Сибир. Храмовете били плячкосани, част от тях разрушени или превърнати в партийни клубове, складове, краварници и свинарници. По този въпрос Ленин разсъждава: "Един умен писател по държавните въпроси /Макиавели - б.р./ справедливо посочва, че ако за осъществяването на дадена политическа цел е необходимо да се отиде на поредица от жестокости, то те трябва да се осъществят по най-енергичен начин и в най-кратък срок, тъй като продължителни мъчения народните маси не биха могли да понесат. По този повод - колкото повече представители на реакционното духовенство и реакционната буржоазия ни се удаде да разстреляме, толкова по-добре."
Патриарх Тихон се разминава с екзекуцията, но го развеждат като мечка с вериги по арестите и накрая го пречупват. Илич мъдро се произнася: "Съобщете му, че съветската власт не възнамерява да закичи челото му с ореола на мъченичеството".
По време на големия глад през 1921-22 г. съветското правителство хвърля око на църковната утвар и храмовите ценности на новия си класов враг. Ленин съобразява: "Именно сега и само сега, когато из гладуващите места ядат хора и по пътищата се въргалят стотици, ако не хиляди трупове, ние можем да предприемем изземване на църковните ценности с най-бясна и безпощадна енергия и без да се спираме пред каквато и да била съпротива. Всички съображения показват, че по-късно няма да ни се удаде да го сторим. Нито един друг момент, освен отчаяният глад, няма да даде на властите необходимото съчувствие на широките селски маси".
Болшевиките конфискуват и богослужебните предмети, направени от благороден метал - кръстове, кандилници, свещници, мощехранителници, икони и т.н. Отново хиляди свещеници са избити, докато защитават светините. За изкореняването на попщината освен ЧК са се занимавали специално създадени органи като Антирелигиозната комисия към Политбюро на ЦК на РКП /б/ и Съюза на войнстващите безбожници.
Съветската власт започва настъпление срещу патриарха и по друг фронт - предизвиква разкол в Православната църква чрез т.нар. "обновленци". Това са няколко църкви, директно внедрени от червените - "Жива църква",
Пуританска партия на революционното духовенство и миряни
Съюз на общините на древноапостолската църква - «Содац». Подриването отвътре не успява, но след кончината на патриарх Тихон не е разрешено да се проведе поместен събор и избор на нов патриарх. На практика Руската православна църква престава да съществува организационно, остава да мъждука някакво временно ръководство начело с митрополит Сергий.
Само за две петилетки болшевиките разрушават напълно руското православие, избиват милиони вярващи, ликвидират почти изцяло духовенство, унищожават светините и изхвърлят костите на бащите си.
Осъществяването на дело на лозунга "Долу Бог!", въвеждането на каноните на атеизма и диалектическия материализъм довежда до изненадващи последици.
С какво може да бъде заменен православният култ? Първата голяма духовна мистерия на Комунистическата партия е превръщането на любимия вожд в Мумия, на която да се кланят пролетариите от всички страни.
Изглежда, войнстващите материалисти стигат до решението да балсамират Илич, черпейки от идеите на руския мистик Николай Фьодоров (1829-1903), който упражнявал необяснимо влияние върху душите на крайнолевите революционери. Работил е като библиотекар приживе и едва след кончината му е публикуван трактатът "Философия на общото дело".
Изхождайки от християнски позиции, Фьодоров възприема апокалиптичните пророчества за царството на антихриста, за края на света, за страшния съд условно, като заплаха. Нищо фатално няма да се случи, ако хората се обединят за общото дело на възкресението, за реално осъществяване на християнската истина в живота. Ако в братски съюз се борят с ирационалните, смъртоносни природни сили, то Армагедон и Страшният съд ще ни се разминат, а човечеството ще премине директно към вечен живот. Всичко зависи от активността на хората. Фьодоров проповядвал постоянна активност за човека, която трябва да победи природата, да организира космическия живот, да надвие смъртта и да възкреси мъртвите.
Това общо дело, което философът препоръчва като необходимо условие, трябва да бъде предхождано от братски отношения между хората, прекратяване на враждите, сродяване между човеците. Общото дело също така ще се осъществи с помощта на науката и техниката. Космистът вярвал, че техниката, ако братски я развива целокупното човечество, може да върши чудеса - даже да възкресява умрелите.
Николай Бердяев смята, че Фьодоров е допаднал на болшевиките с крайния си активизъм, вярата във всемогъществото на техниката, проповедта на колективното, общото дело, отрицанието на капитализма, визионерството, тоталитарността спрямо живота, склонността към регулации и планиране в планетарен мащаб, отрицанието на теоретичната мисъл, умозрението, откъснато от практиката, признаването на труда за основа на живота. За постигане на всемирното братство Фьодоров издигнал лозунга за възкресение на бащите и единение с братята. Той предложил да се съживят всички предци, чиито кости успеем да намерим, за да изкупим вината си към тях. Сега е невъзможно, но в бъдеще науката ще успее да изправи от гробовете бабите и дядовците ни, затова трябва да събираме кокалите им в музеи, и да пълним научните институти с всякаква полезна за целта история. Философът предлага Централният музей за паркове на отците да бъде построен насред Кремъл.
Фьдоров бил предвидлив и знаел, че ако възкресим всичките си предци, няма да остане място за нас на земята. Затова препоръчал "небесна патрификация" - пренасяне на душите на отците на звездите. Философът-космист си падал по гробищата и си представял центъра на столицата като огромна костница и машина за възкресяване.
Фьдоров смятал, че култът към предците е единствената истинска религия, устремена към сетната победа - над смъртта, която за него е изворът на всяко зло. Той
предрекъл създаването на физически безсмъртен човек,
който още на тоя свят може да стане всемогъщ. Безсмъртният ще може да лети, само като напрегне достатъчно мозъчните си гънки.
"Космическото преобразяване на човешкото тяло ще преодолее неговата първоначално зооморфна природа, като му бъдат присадени органи-импланти от растително естество. Така тялото добива способност да се храни с вездесъщото слънчево вещество - светлината. Животинската плът се преобразява в растителна фотосинтезираща биомаса, която се зарежда със светлина в космически оранжерии.
Растителният човек се придвижва мигновено в космическото пространство, захранен от потоците лъчи", отбелязва Владислав Тодоров.
Николай Фьодоров е духовен учител на Константин Циолковский, изобретателят на реактивния двигател, в неговите идеи са се изкъпали плеяда руски боготърсачи, писатели поети и революционери - Горки, Толстой, Бердаяев, Брюсов, Маяковский, Блок, Луначарски, Богданов, Хлебников, Платонов, Пастернак, Соловьов, Флоренски, Сергий Булгаков и други.
Когато Илич ритва камбаната, Леонид Красин, народен комисар по външната търговия, в съзвучие с идеите на Фьодоров обявява, че Ленин трябва да бъде възкресен, но тъй като засега това е невъзможно, следва да се запази тялото, както и всички данни, които могат да улеснят възкресяването му.
Още през есента на 1923 г. става безпощадно ясно, че вождът е на смъртно легло и и въпросът "Какво да се прави, когато невъзможното се случи? " попаднал на вниманието на Политбюро. Идеята да не се предава на земята трупа на Илич била подета от Йосиф Висарионович. Сталин заявил, че изключва кремацията като "оскърбителна за паметта му".
"В изгарянето, унищожаването, разсейването на праха руската мисъл винаги е виждала, така да се каже, последен висш съд над онези, които е трябвало да бъдат екзекутирани. Някои другари смятат, че съвременната наука има възможност с помощта на балсамирането дълго време да съхрани тялото на починалия, във всеки случай достатъчно дълго, за да даде възможност на нашето съзнание да свикне с мисълта, че Ленин все пак вече не е сред нас”, допълва Джугашвили.
Намекът, че погребение няма да има, се вижда кощунствен на Троцки, който избухва: "Много бих искал да зная кои са тези другари в провинцията, които според Сталин предлагат с помощта на съвременната наука да балсамират останките на Ленин и да ги превърнат в мощи. Аз бих им казал, че те нямат абсолютно нищо общо с науката марксизъм.”
След като оная с косата прибира Илич, Политбюро решава да вдигне временна постройка с изложените тленни останки на най-човечния човек, за да могат да се простят с него всички желаещи пролетарии и селяни от цялата страна.
В съветската преса, дирижирано или не, върви мощна кампания от писма на отделни трудещи се и цели работнически колективи със следните искания :"Не скривайте Ленин под земята", "Той трябва да е винаги до нас". Обществената дискусия се води от "мага и вълшебника на болшевишката партия", който отбелязва:
"Мавзолеят по своето значение за човечеството ще надмине Мека и Иерусалим".
Преди да изгуби говора и ума си, Ленин си поискал скромно погребение, но неговите наследници и на първо място Сталин не зачели последната му воля пред лицето на историческата необходимост - извадили му мозъка, изтърбушили му вътрешностите, замразили го, балсамирали го и го превърнали в истукан, на който да се кланя новия съветски човек.
Луначарски, друг боготърсач, изпаднал в поетичен възторг от начинанието: "Не е смърт това, което преживяхме сега. Това е апотеоз, това е превръщането на жив човек, на когото до скоро можехме да стиснем ръката, в същество от висш порядък, в безсмъртно същество".
Според Нина Тумаркин умопомрачението с ленинската мумификация се дължи на няколко фактора - откритието на гробницата на египетския фараон Тутанкамон 15 месеца преди кончината на Илич; руската православна традиция, която почита нетленните мощите като свидетелство за святост, влиянието на боготърсачите и Фьодоров сред болшевиките. Ленин бил обявен за "заспал" и "по-жив от всички живи" и подложен на най-страшното проклятие за вярващите - костите му да не могат да намерят покой в земята. Труположството обладало Илич.
Откритата през 1922 г. от английски археолози мумия на Тутанкамон
Древните египтяни вярвали, че фараонът е син на Ра. Един жрец, който знаем само по име - Рамхер, посочва: "Той е бог, чрез чиито дела ние живеем". Превръщането на владетеля в мумия е процедурата по неговото възнесение в пантеона, където във вечността той седи на трона си, съди своите поданици, поддържа природния ред и се грижи за благоденствието на народа.
Египтяните имали обичай да си правят мумии и от по-заслужилите починали роднини, които стоели на видно място в къщите им и им помагали се борят с несгодите на битието.
"Жив бог" си имали и старите римляни. Императорският култ се разпространил по времето на Юлий Цезар, но бил въведен официално като задължителна държавна религия от Октавиан Август през 42 г. сл. Хр.
Империята била осеяна с каменните идоли на владетелите, на които поданиците извършвали жертвоприношения, а за култа се грижело и специално жреческо съсловие - августалите. Подали на колене щом го видят и се обръщали към него с "Ваше божествено и ненадминато величество". Да не се кланяш на императора било углавно религиозно престъпление. След кончината на Марк Аврелий Сенатът постановил, че трябва да бъде обявен за безбожник всеки, който в дома си няма каквото и да е негово изображение. В езическите времена християните били жестоко гонени не защото били привързани към парче дърво, на което бил разпнат някакъв източен бог, тъй като в политеистичното римско общество битували къде-къде по-чудати култове. Християните били хвърляни на зверовете, побивани на кол и разпъвани, защото
"Червеноармеец убива нацистката хидра" от Цанко Лавренов. Картината е пародия на сюжета "Свети Георги убива змея".
отказвали да се поклонят на статуите на императора
и да му отдадат почести като на бог.
В Съветска Русия гонеха вярващите, защото отказваха да се кланят на бюстовете на Ленин и Сталин.
Смята се, че до падането на комунизма над 70 милиона поклонници са посетили Мавзолея. Прави впечатление, че при изграждането на червения култ /освен милионите човешки жертвоприношения/ болшевиките черпели с пълни шепи от разнородни езически традиции. Например от огнепоклонството - вечният огън на Червения площад, е пряко заимстван от Зороастър и магите, които в древността имали тежкото задължение да не допуснат да изгасне вечния пламък, който обожествявали.
Като изложил любимия вожд и учител зад стъклена витрина в гранитната гробница Сталин подарил на народа си нетленни мощи, а сам се нагърбил с ролята и отговорностите на жив бог.
По подобие на римските императори, Джугашвилли осеял безкрайната съветската шир със свои бюстове и паметници, които заменили култовите съоръжения на отмиращото християнство. Всички речи и писания, независимо от темата, авторите препълвали с цитати на Ленин и Сталин. Мустакатият кормчия написал и съответните свещени писания - "Основи на ленинизма" и "Кратка история на ВКП/б/". Кръстът заменили с негова карикатура - сърп и чук, а витлеемската звезда - с петолъчка. Литийните шествия отстъпили място на работнически манифестации пред капището с Мумията. Кръщението се превърнало в клетва за вярност - пионерска и комсомолска, причастието - в издаване на партиен билет и тържествено приемане в редовете на партията.
Ленинистката религия била нескрито антихристиянска. Член 13 от Комунистическата конституция нареждал на всички партийни членове трябва да бъдат атеисти и да водят антирелигиозна пропаганда.
Грузинският антипапа Сталин държал в ръцете си най-страшните символи - Мумията и скрижалите на ленинизма. Оказал се най-изкусният палач сред болшевиките, меншевиките, есерите, анархистите и прочие революционери - унищожил всички останали властови центрове в в страната и в Комунистическата партия и се увлякъл в самоцелни и ужасяващи по мащабите си чистки.
"Култът към личността", както го нарекоха непосредствените му наследници, изяде милиони човешки животи. Кървавата вакханалия пред олтара на този нов Ваал не може да се сравни с нито един познат ни геноцид в човешката история, пред нея бледнеят антихристиянските гонения на Нерон и Диоклециан.
Следва
