/Поглед.инфо/ На 20 април България се поклони пред величието на Априлци, но официалните медии избраха пътя на манипулацията и нихилизма. Докато народът празнуваше органично, телевизионните студия се превърнаха в трибуна за „експерти“, чиято цел е да превърнат триумфа в провал, а героите – в жертви на собствените си лидери. Анализ на един медиен погром.
20-ти април - един прекрасен ден, в който се нагледахме на цъфнала пролет и весела младост. „Слава на Априлци!“ се носеше отвсякъде - от училищни дворове, от площади и улици, от паркове и градини, от баирите над селата-легенди, където се възстановяваха събитията отпреди 150 години. Народът сам с една мизерна намеса на властимащите си отпразнува великия юбилей.
Така беше навсякъде, освен в нашите медии въпреки предварителните им възторжени заявки. Сутринта още, вместо за „Добро утро“ водещите да ни поздравят с приличащото на тоя ден „Слава на Априлци“, започнаха да ни изброяват числата от изборите. Все едно ни е настигнала някаква изключителна, изненадваща и жизнено важна новина, все едно не беше ясно и за последния евроромантик, въпреки че не си го признаваха, какъв ще е резултатът от изборите. Какъв ще е отговорът на хората, на които им писна от статуквото. Как не се заекнаха нашите телеентусиасти да си скършат поръчковите слова и да обърнат лице с половин дума поне към наистина новината на деня - 150 години от Априлското въстание.
Както и при Левски бяха насъбрали из телевизионните и радио-студия подбрани експерти и историци, подготвени да ни въведат в „актуалната“ трактовка на събитията, като се стараят да не пресекат „правата“ линия. От един известен и уважаван историк, бих казал, съвсем неочаквано и не на място чухме, че руската империя и нейните представители по нашата територия тогава за малко да спрат Априлското въстание. Друг пък новопръкнал се изследовател на историческата материя взе на кантар да тегли дали в Батак по време на въстанието или в Стара Загора по време на руско-турската война са дадени повече жертви - с подсказания му намек, че отстъплението на руските войски, а не жестокостта на турските поробители са виновни за гибелта на мирните хорица. Друг известен водещ на историческо студио по една телевизионна медия обяви дори в анонса си, че ще се дискутира темата дали априлското въстание е „провал или триумф“. Помислете си само, дори преднамерено ги подреди - първо провал, а след това триумф. Ей така, без много да мисли, ни забучи в главите гатанката, да се чудим Априлското въстание триумф ли е било или провал. Нашето поколение от онова време, все още докосвало се до останалите тук там живи поборници, на които като деца връзвахме червени връзки, няма как да се объркат. Младото поколение обаче, за които е адресиран слогана, ще паднат в капана.
Дочакахме да чуем в нарочно интервю и позицията на гуруто на историческите манипулации, който извън своето предаване допълнително реши да ни запознае със схващания си за Априлското въстание. Изреди маса „разкрития“ най-вече за злонамереното отношение на руската империя към въстанието, за от не май къде дошлата руско-турска война, изразяваща агресивните амбиции на руската империя. Все неща, които все по-често ги чуваме през последно време – опасни симптоми на намерение за пренаписване на историята. Само можем да предположим до къде ще стигнат нещата по време на предстоящия юбилей на Освобождението.
Абсолютен връх в историческите занимания по телевизиите бе отбелязан точно в средата на този свещен ден, по времето на всенародните празненства. Изразител на новите ветрове в оценка на събитието стана едно известно телевизионно предаване по националната ни телевизия, за което се твърди, че представлява културата на страната ни. Поканена беше една новомислеща историчка, професор, която трябваше да представи книгата си посветена на героите от Априлското въстание. На прицел този път беше взета, няма да повярвате, Райна Княгиня. От многословното, пообъркано като словоред повествование на въпросната професорка зрителят научи уникални факти, които без съмнение граничат с паранормална изява на комплексирано отношение към историческата наука. Оказва се, че Райна Княгиня е била заплашена с убийство от Бенковски и така принудена да ушие знамето на въстаниците. Нещо повече, след това по същия начин е била накарана да се качи на кон облечена във въстанически дрехи и да носи въпросното знаме против волята си. След това дори бяха показани две фотографии, направени през 10 години, където тя, отново вероятно против желанието си, е снимана със знамето и държейки пистолет в ръка. Както хората са я запомнили - като икона от Априлското въстание. Тук авторката на книгата, въпросната професорка се спря задълбочено на факта, че нашата Княгиня не държи пистолета както подобава, един вид не й се нрави да е с пистолет в ръка. Обърна се внимание и на вида й, който се видял на професорката много умърлушен, като на човек който без охота се е изправил пред фотографа.
Слуша и гледа човек всичкото това, откровено казано, почти с отвращение, но, както обикновено се случва, точно тогава се проява едно нездраво любопитство, да се види докъде. Накрая се стигна до там, че Райна Княгиня, въпросната заплашена от Бенковски и с нежелание участвала във всичките тези неща, е поискала поборническа пенсия. Дори и намек не беше направен за това, защо ще иска човек поборническа пенсия за нещо, което в съзнание му е останало като лош спомен на принуда, на заплаха за живота. След това като добавка, като необходимия елемент „актуалност“ беше споменато, че нейните 3-ма сина са били убити къде със съд, къде без съд абсолютно насилствено.
Всеки който желае може да види въпросното предаване и сам да добие лични впечатления от това екстремно историческо, поръчково мероприятие. Май ще е добре и професорката да си го пусне и да се прекръсти. А пътем да поразшири информацията си за убитите синове на Райна Попгеоргиева и да си изясни защо се е случило, поради какви техни подвизи в мирно време ги е споходила тази прокоба.
Лесно е да се каже „Бог им е съдия!“ В случая това с нищо няма да повлияе на тяхното отношение към великия ни юбилей. Контрата, както се казва в леко неприличен стил, си остава за нас. Докога мили братя от екрана и ти сестро ще се оплюваме сами? Малко ли са другите, които ката ден ни дамгосват? Все така безгласно ли ще слушаме всичките тези щуротии, с които ни пълнят главите, стараейки се да изместят в нас светите истини за светите ни герои? Пък били те станали и само икони. Нима нямаме нужда от икони в наше време? Или трябва все да човъркаме в тяхното бельо, за да намерим интрижка някаква, за да покварим нашата съвест и нашата народна памет.
Жалко е наистина, но за съжаление това също е вълна, която набира скорост. Дано ставащото в момента навреме да възпре това злонамерено бърникане в историята ни, превръщайки я във пасквил вместо в повод за гордост.
И все пак! Слава на априлци!