Референдумът за АЕЦ може да бъде трамплин на еколозите за щурм на парламента
Иде ли зелената вълна? Мастити политолози, хелзинкски наблюдатели и обикновени кибици си задават този въпрос след поредицата от шумни екологични протести през последните години. Макар и скромни, в сравнение с Европа, нашенските шествия срещу ГМО, шистовия газ, закона за горите и в защита на Странджа и Морската градина във Варна показват, че грижата за околната среда е единственият проблем, който може да извади младежите от компютърните окопи и да ги изкара на улицата. Останалите теми, изглежда, пораждат само мрънкане и апатия.
На досегашните избори партия "Зелените" е имала неприлично слаби резултати, като се има предвид мащабното им обществено влияние. Предстоящият референдум за АЕЦ "Белене" обаче им дава рядък шанс да пробият на национално ниво. Миналата седмица "Зелените" поискаха да се регистрират в ЦИК като страна, застъпваща позицията "против" Втора атомна. Техният комитет "Зелени алтернативи против АЕЦ" не бе узаконен, тъй като не бяха събрали необходимите 7000 подписа. Тази нормална подробност обаче едва ли ще ги спре да изиграят водеща роля в кампанията за допитването до народа.
Спорът около АЕЦ постави в неловка ситуация водещите играчи у нас. Ясна е горещата подкрепа за проекта на БСП, която де факто предизвика и референдума. ГЕРБ обаче действа объркващо - премиерът Борисов обяви, че ще гласува "за", президентът Плевнелиев - "против", едни от министрите ще подкрепят, други ще отхвърлят. По този начин ще бъде избегнат традиционният сблъсък, доколкото
червените и герберите играят в един отбор
и пропагандните им остриета са притъпени.
В лагера на противниците на АЕЦ също цари суматоха. Официално са регистрирани два комитета - на ДСБ и на ЕНП на Мария Капон. Не е тайна, че техният антиядрен ентусиазъм се крепи повече на отрицателните чувства към Русия и ако се окаже, че американска фирма ще строи "Белене", те тутакси ще направят обратен завой. (Както и БСП ще бъде жестоко разочарована, ако инвеститор от САЩ се заеме с проекта.)
В този смисъл "Зелените" имат стратегическо предимство спрямо останалите играчи - те са постоянни и целенасочени, и разполагат с най-добрата политическа експертиза, независимо дали грешат или не. Още по-важно е, че в битката за умовете и сърцата на избирателите еколозите минават за нови лица за разлика от изхабените физиономии на малките десни партии.
Затова и допитването до народа може да бъде използвано от тях за спечелване на привърженици и с оглед на предстоящия парламентарен вот. За целта обаче "Зелените" ще трябва доста да се потрудят. Ключовата им слабост е лошата организация. Въпреки способността да мобилизират светкавично групи за протести и информационни кампании, партийното им строителство куца. Природозащитниците засега не успяват да изградят боеспособни структури, както и да се свържат със съмишлениците си извън големите градове.
Встрани от тяхната орбита остават и голям брой екоорганизации най-вече поради лични междуособици. Ако приглушат разногласията, намерят вярната организационна формула и ярките личности, които да поведат дружината, те бързо ще наберат скорост. Вторият недостатък, който трябва да преодолеят, е излизането извън зелените теми. За да създадат по-широка основа на партията си, "Зелените" не бива да се ограничават до фауната и флората, но и да излязат с управленска платформа, която дава решения на проблемите в икономиката, социалната сфера, здравеопазването, образованието, правосъдието, националната сигурност и т.н. Именно тук ще им бъде най-трудно да постигнат съгласие, тъй като в редиците им
членуват хора с най-разнообразни убеждения.
Социологическите проучвания показват, че поне 5 партии ще участват в следващия парламент - ГЕРБ, БСП, ДПС, България на гражданите и останките от Синята коалиция. Твърде е вероятно да влезе и един националистически играч - "Атака" или коалицията между ГОРД и НФСБ (партията на тв СКАТ). Засега на хоризонта не се вижда ново чудо или месиански проект, а изборите се очертават като сблъсък на до болка познати муцуни. На този фон освен загрижените за природата "Зелените" могат да вдъхновят и тези, които желаят да видят свежо присъствие в Народното събрание. Ако успеят да привлекат и протестния вот на разочарованите от партокрацията, те ще се превърнат в приятната изненада на 2013 г.
