/Поглед.инфо/ На фона на последната ескалация на напрежението между наркорепублика Косово и Сърбия си струва да разгледаме в относителна цялост идеята за "Велика Албания", която с всеки изминал ден изглежда все по-реалистична. В съвремието САЩ и други западни страни в най-висша степен помогнаха за осъществяването на албанските шовинистични аспирации. В миналото тази роля е играла фашистка Италия, която в периода 1941-1943 насърчава албанската етническа експанзия за сметка на българския елемент във Вардарска Македония. Но кога и как идеята за "Велика Албания" добива пълните си измерения и визия? И какви са потенциалните опасности за България?

Кървавата дезинтеграция на СФРЮ, породена, както от изкуствения и неестествен характер на югославската държава, така и от интересите на колективния Запад и особено на САЩ отвори редица нови възможности през 90-те години на ХХ век. На Балканите се родиха или по-скоро възродиха стари шовинизми и иредентизми, а други се създадоха тепърва. Измежду всички тях особено изпъква великоалбанският шовинизъм, чийто най-ярки изразители бяха бойците от Косовската освободителна армия (КОА) - днес първи демократи и любимци на ЕС и САЩ, а през 90-те терористи, взривяващи църкви и избиващи деца.

Още през 1992 година, докато фокусът в Югославските войни е върху бойните действия в Хърватия и Босна, в Германия е повдигнат въпросът за създаването на въоръжени албански милиции и отряди в Косово. При това този въпрос е повдигнат с активното участие и на властите на Република Албания. Тогавашният отбранителен министър на Албания САфет Жулали и косовският му колега Хейзерай участват в тези разговори през 1992 и 1993 година. След това въпросът е потулен за около две години, заради разбиването на нелегална албанска паравоенна мрежа в Косово.

През 1996 обаче, излизат доказателства, че албанското правителство е започнало да финансира нелегални въоръжени групи, които според някои се обучават и събират в една европейска държава. Първите действия на КОА са към края на 1997 година, а през 1998 Международната кризисна група отбелязва със сигурност присъствието на лагери на групировката в северните части на самата Албания, които са под контрола на тайните служби на страни-членки на НАТО.

Първоначално КОА има за цел да извоюва независимост за Косово и да превърне областта във военно-политически център за "обединението" на "албанските" земи в съзвучие с амбициите на Призренската лига от 1878-1881 година. И така през 90-те се формират албански терористични структури, които се финансират, както от албанската диаспора по света, така и от държавата Албания, а също и от редица евроатлантически играчи.

Показателна е биографията на главата на Демократичния съюз за интеграция в Република Северна Македония - Али Ахмети. Той става част от албанското сепаратистко движение веднага, след като завършва университета през 1983 година. По-късно е избран в Главния съвет на Националното движение за освобождение на Косово, където е отговорен за сътрудничество с европейските държави. През 1988 година става един от лидерите на групата, а през 1993 глава и на военното й крило. През 1996 Али Ахмети е и един от главните основатели на Косовската освободителна армия.

През 1998 година западните сили окончателно се прегръщат с албанските етнорелигиозни екстремисти и ги приемат за свои основни проксита на Балканите. Нещо повече, изявлението на американския посланик за Балканите Робърт Гелбард, че КОА е "терористична организация", е фактически отхвърлено от собственото му правителство. Оказва се, че в началото на 1998 албанските сепаратисти са "терористи", а няколко месеца по-късно те стават "борци за свобода" за западните държави и техните медии и дипломати.

Западът удобно си затваря очите и за факта, че Косовската освободителна армия финансира бойните си операции чрез продажба и трафик на хероин, хора и органи.

И така, след като НАТО бомбардира Югославия, където алиансът геройски избива стотици жени, деца и старци, използвайки обеднен уран и бял фосфор (забранени от ООН), Али Ахмети е прехвърлен в Македония, където се превръща в един от лидерите на албанския метеж, подкрепен от властите в непризнатото Косово.

През 2001 Ахмети е избран за лидер на Националната освободителна армия на македонските албанци, а през юни същата година временно е включен дори в американски черен списък за хора свързани с терористична дейност. Което не му пречи да подпише Охридското мирно споразумение, пробутано и подкрепено от НАТО и ЕС, от името на македонските албанци.

Към днешна дата лидерите на македонските албанци успяха да извоюват редица отстъпки от македонските политичари, които фактически превръщат втората българска държава на Балканите в една македоно-албанска федерация. Интересното е, че част от българските националисти, предимно от ВМРО-БНД овчедушно се радват на албанците и си въобразяват, че те са български съюзници в Македония. Но нищо не може да е по-далеч от истината. Ще илюстрирам с думите на самия Али Ахмети, че македонските албанци стоят рамо до рамо с македонците в спора им с България.

Връщайки се към историческите вече събития, през 2000-2001 в южните части на Сърбия избухва и въоръжено албанско въстание, по-точно в общините Прешево, Буяновац и др. И въпреки че сръбските власти потушават въстанието, постепенно регионът преминава през тежка албанизация и дехристиянизация, като етнически албанци овладяват всичко от училищата до местната власт.

Според сръбски експерти по сигурността, албанските агресивни действия в Косово, Макеония, южна Сърбия и Черна гора се "координират от един център". Ненад Попович, бивш глава на Координационния център за Косово и Метохия твърди, че "действията на албанските екстремисти и терористи в различните части на Балканите са добре организирани и координирани".

Три финансови извора правят тези действия възможни. Първият са "доброволните дарения", а по същество рекет на албанската диаспора на Запад.

Вторият източник за великоалбанската идея са парите, които идват от трафик на наркотици и други криминални дейности. В това отношение едва ли е изненада, че голяма част от днешните политици в Косово, през 90-те и началото на 2000-те са терористи и наркотрафиканти. В онези години според независими оценки парите, които албанските сепаратисти печелят от наркотици са от 30 до 50 милиона долара годишно.

Третият финансов източник, разбира се, са Съединените американски щати и като цяло западните атлантически сили, които поне от 1998 финансират и подкрепят албанските терористи като едно от многобройните си проксита. Всъщност, схемите и каналите, които Западът използва за да подхранва терористите, както и медийното им отразяване като "борци за свобода" стават изпитан модел, който по-късно ще се приложи в Либия, Сирия, както и с фашистите в Украйна.

Фактът, че в 2021 година власттите в Косово продължават с репресиите си над православните християни, но иначе имат големи европейски претенции, е твърде показателен. България има нужда от добри отношения с Албания, най-малкото за да защити хилядите албански българи. Но албанският иредентизъм, както в Косово и най-вече в Македония са заплаха за жизнените и национални интереси на нашата страна.

Албанците са най-жизнената и демографски експанзивна етническа група на Балканите. В Република Северна Македония вече са овладели целия Северозапад, като някога чисти български градове като Тетово, Дебър и Гостивар, днес са ислямизирани. Албанският фактор в Македония заплашва да хвърли страната в нов конфликт и да сее хаос на Балканите. Можем само да си припомним как преди няколко години група въоръжени албански терористи извършиха набег в Куманово, на няколко десетки километра от българската граница.

В допълнение към това трябва да се добавят и данните, които показват, че стотици бойци от Косово са се сражавали в Сирия и Ирак на страната на терористите от ИДИЛ. Да не говорим, че Косово е известно на всички международните експерти като преразпределителен център за наркотици и трафик.

Всичко това означава, че българската държава трябва да запоне внимателно да следи събитията в Западните Балкани, включително чрез своите разузнавателни служби. Традиционно добрите отношения между българи и албанци не трябва да се изоставят, разбира се, но в същото време България трябва яростно да се противопоставя на всички прояви на албански сепаратизъм и национал-шовинизъм в Македония, а всъщност и в Сърбия. Защото ако в рамките на Сърбия например, успяваме да поддържаме и защитаваме някакви културни и национални права за българите в Западните покрайнини, то съвсем друга би била ситуацията ако най-южната част на Поморавието стане територия на Косово да речем.

През 20-ти век е имало време, когато интересите на българи и албанци са много сходни поради геополитическата конюктура и общите ни противници. Може би някои си въобразяват, че такъв е случаят и днес, но грешат. Защото засилването на албанския фактор в Западните Балкани, паралелно с неоосманистките амбиции на Турция поставя не просто Република България и нашите съседи от Македония, Сърбия и Гърция, но и българското етническо землище като цяло, между чук и наковалня.