/Поглед.инфо/ В продължение на една година десетки хиляди български граждани протестираха срещу хунтата на ГЕРБ, която се беше сраснала с държавата. Мнозина, водени от благоприятния медиен образ на Слави Трифонов и дългогодишното му присъствие в националния ефир го подкрепиха на последните избори. Но само един ден след изборите изниква въпросът - промяна или подмяна се извършва? Защото на ниво идеи, идеология и предложения, Слави и "Има такъв народ" почти нямат различия с ГЕРБ - освен, че формацията на шоумена е по-открита в неолиберализма и желанието да се хареса на най-богатите 1 до 10 % от населението на България, както и на транснационалните корпорации. И ако Борисов често назначаваше и издигаше хора като Даниел Митов, които са биографично и идеологически свързани с американските интереси, то кадровите предложения на Трифонов са почти изключително само такива, които са учили в САЩ, имат специализации от американски и британски университети и по един или друг начин са свързани с интересите на Хегемона. Включително и хора, които са свързани с печално известната фондация "Америка за България" (предложената министърка на образованието), която е отговорно за мощна антинационална пропаганда у нас. Или енергиен министър, който е свързан с американските централи у нас, заради които българите плащат скъп ток.

Наистина сме свидетели на една уникална ситуация, при която само за един ден Трифонов успя да разсее всякакви възможни съмнения относно намеренията и пристрастията си. Ако наистина е имало "грешка в превода" при интервюто му за "Льо Монд", където каза, че България трябва да изчезне, ставайки част от някаква европейска свръхдържава, за да се гарантират ЛГБТИ правата, то този път грешка няма. Няма как де се скрие фактът, че предложените министри на Слави Трифонов са почти изключително бивши кадри на НДСВ, хора свързани с престъпната приватизация и американските геополитически интереси.

Всъщност индикации имаше много преди Трифонов да обяви проектоправителството си. Нека да припомним и изявлението му, че каквото е добро за НАТО, то задължително е добро и за България. Така не се изказват родолюбиви и национално отговорни политици, дори и да са про-натовски настроени. Така се изказват само радикални глобалисти и неолиберали, които обслужват чужди интереси.

И тук идва въпросът дали проектът на Трифонов не е готвен отдавна от геополитическите фактори и някои родни кукловоди, за да поемат България изцяло на ръчно управление. Дали предишните управници, които се омазаха до ушите в корупция и станаха най-омразната политическа сила у нас, не са станали твърде неудобни за американците? Още повече, че нескончаемата алчност на хунтата на ГЕРБ все пак ги доведе до реализацията на "Турски поток" - проект, в който интереси имат както Русия, така и Турция, а също и редица страни от Южна и Централна Европа. Проект, който Съединените щати болезнено много искаха да спрат и провалят.

За съжаление ние българите не сме се научили, че трябва да се гледа не какво говори някой, а какво прави и с какви хора се обгражда. Е, това което виждаме засега от страна на Слави Трифонов не е някаква загриженост за интересите на българската нация, а по-скоро за интересите на най-богатите, корпорациите и САЩ.

Освен с проамериканските си назначения, със зле измислената си и мъглява програма Трифонов все пак даде сигнал и на международния капитал (а и родния престъпен капитал). В България все още има какво да се приватизира и отдава на концесия и в случай това са магистралите ни. Едно от най-конкретните и важни предложения на Слави е именно нова престъпна приватизация и концесионни договори.

Ако Трифонов реализира кабинет ще бъде интересно да видим дали ще даде концесиите за пътищата ни на чужди корпорации или на фирми близки до родни олигарси. Например на бизнесмени от някоя политическа сила като.... ДПС. И тук стигаме до още един интересен възел от мистерията около реалните политически инжинери зад проекта "Има такъв народ". Ясно е, че от една страна седят американците. Но от друга страна има слухове, че Трифонов се готви да се присъедини към партията на европейските либерали - "Обнови Европа", чийто председател е Илхан Кючук от ДПС. Фактът, че Трифонов може да се озове в едно политическо семейство, което се председателства от член на ДПС е твърде любопитен.

Освен това, независимо дали Трифонов иска да го признае или не, правителството на малцинството, което той предлага е нереалистично и не може да оцелее без "плаващи мнозинства". А плаващите мнозинства обикновено са лобистки ситуационни съюзи пар екселанс. И дори "Демократична България" и "Изправи се! Мутри вън!" да го подкрепят, Трифонов не може да управлява и прокарва закони ефективно без подкрепа на или ДПС или БСП. В случая има резон да подозираме, че Трифонов ще си сътрудничи задкулисно и полу-официално с ДПС, с която споделят една и съща либерална и капиталистическа идеология, а може би и близки бизнес интереси.

И така, ако съберем парчетата от сложния пъзел се получава една нелицеприятна картина, при която големите надежди за смяна на порочния модел на ГЕРБ, които народът имаше, отново ще бъдат излъгани. Още повече, че Трифонов и "Има такъв народ" имат реалния шанс да "изчегъртат" ГЕРБ и ДПС, но с предложението за правителство на мнозинството провалят тази кауза. Защото хунтата на ГЕРБ и пипалата на ДПС няма как да се "изчегъртат" без задружните усилия на всички парламентарно представени сили, а най-ефективният начин за подобно нещо е именно чрез някакво публично и официално споразумение.

Наивно е да смятаме, че ходовете на Трифонов и "Има такъв народ" се дължат на политическа неопитност. За каква неопитност въобще можем да говорим, когато става въпрос за политици с по 20-30 години стаж? За хора, които са участвали в няколко правителства и приватизацията? За лица, които са обучавани и повлиявани от най-добрите американски преподаватели? С тъга трябва да признаем, че в случая става въпрос повече за политическо инжинерство, инспирирано от чуждестранни и родни задкулисни фактори. Дано разбира се да се окаже, че съм лош пророк.

Политическите вицове, закачки, готините песни и хумор са много забавни, докато не се пренесат на арената на обществено-политическия живот. Тогава стават трагикомични. И би било твърде жалко, ако българското общество гласува за собственото си национално погребение, само заради веселбата и шоуто.

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели