/Поглед.инфо/ Отношенията между Русия и Иран винаги са били белязани, както от имперското минало и на двете страни, така и от сложните им исторически връзки, които често са били конфликтни. Първият досег между русите и персите е в далечния и забулен от мистерия IX век, когато руските варяги се спускат по река Волга за да търгуват с едва наскоро помохамеданчената Персия, а малко по-късно и за да извършват грабителски набези. В по-ново време двете империи водят поредица от тежки войни, който завършват с руското завоевание на Южен Кавказ - Армения и Азербайджан, за които Петербург се е съревновавал с Персия и Османската империя. По време на Втората световна война Червената армия влиза в Северен Иран, докато британците окупират южната част на страната. Нещо повече, още през 1940-та Хитлер се опитва да склони Сталин да мине на страната на Оста, обещавайки му подкрепа за излизане на Персийския залив. Така или иначе, СССР не само, че отказва отровната подкрепа на великогерманския фюрер, но и по-късно става основната причина за самоубийството му. 

През голяма част от Студената война Персия е съюзник на САЩ. "Царят на царете" в Техеран приема всяка западна новост и чудатост, която се пръква, а природните ресурси на страната му се превръщат най-често в собственост на чужденци, обикновено британски и американски магнати. Но шахът е свален от революцията през 1979-та, когато в Иран се установява нов режим, който е силно социален, но същевременно и ислямско-традиционалистки - антиамериканският режим на аятоласите. И първата страна, която признава Ислямската република Иран е СССР, още през февруари 1979. Отношенията между руснаците и иранците продължават да вървят в позитивна насока и през 90-те, когато Русия се съгласява да помага в ядрената програма на Иран, планирайки да завърши строежа на ядрената централа в Бушехр. Интересите на двете страни съвпадат и при кавказките конфликти. По време на конфликта между грузинците и осетинците, Иран, както и Русия подкрепят Осетия. Както е известно, двете страни допълнително се сближиха и по време на гражданската война в Сирия, където както Москва, така и Техеран вложиха много финансови и човешки ресурси, за да помогнат на президента Башар Асад в отразяването на агресията, която беше преди всичко вдъхновена от САЩ, Саудитска Арабия и Турция. 

Подобно на Китай, който смята Иран за една от най-ключовите страни не само заради нефта, с който Техеран го захранва, но и заради ключовата позиция по новия "Път на коприната", Русия също има сериозни амбиции да засили сътрудничеството и икономическите си връзки със страната на аятоласите. За Москва има няколко основни пункта на руско-иранското стратегическо сътрудничество:

1. Без всякакво съмнение това е ситуацията в Сирия и поддържането на президента Башар Асад, като гарант не само за стабилността на страната, а съответно и руските интереси в Средиземно море, но и като руско-ирански бастион срещу противоположното влияние на страни като САЩ и Саудитска Арабия. 

2. Съвместните икономически проекти, които ще се задълбочават все повече и варират от увеличаване на обема на търговията, през купуването от Иран на най-модерните руски оръжия до съвместни газови и петролни проекти.

3. Съвместна опозиция срещу глобалния Западен проект, който отдавна е обявил, както Русия, така и Иран за страни, които трябва да бъдат унищожени, пардон демократизирани. 

Както пише Tehran Times, Русия планира да създаде изцяло нов пристанищен град на Каспийско море. Цената на проекта е впечатляващите 1,6 милиарда долара и има една основна цел - да обслужва и спомага за увеличаващата се търговия на Москва с Иран и Индия. Пристанището ще има капацитет от 12,5 милиона тона товари, което говори за изключително сериозни и дългосрочни намерения. Освен това, Иран и Русия обявиха, че още през септември 2020-та, между двете страни ще се установи перманентен морски път от Астрахан до две ирански каспийски пристанища. Подобни проекти са изключително важни и за двете страни, които са под ударите на западни санкции и се нуждаят от увеличаване на търговския си оборот с алтернативни партньори, в случая една с друга. 

Че Москва и Техеран гледат сериозно на търговско-икономическите си отношения личи от следната статистика - от 2018-та, когато Тръмп погази иранското ядрено споразумение и върна санкциите, търговията между двете държави е скочила от 1,74 млрд. долара на 2 милиарда и то само за месеци. Руският експорт за Иран се е покачил през 2019-та с 31 %, а иранският износ за страните от Евразийския икономически съюз се е увеличил с 14 %. 

Отдавна се планират и редица съвместни инфраструктурни проекти, като например близо 9000 километров пътен коридор, включващ не само асфалтов, но и жп и морски път от Русия през Кавказ, Иран и до Индия. Проектът е на близо две десетилетия и по ред причини строежът му беше забавян, но има сериозни индикации, че е на път да възкръсне. А желание има и от двете страни. Още през 2013-та година президентът Хасан Роухани се срещна с руския си колега Путин и изрази надеждата си, че търговският оборот на двете страни ще нарастне от 1-2 на 15 милиарда долара годишно. Запознати твърдят също така, че Роухани има пълната подкрепа на истинската власт в страната - аятолах Хаменей относно подобряването на отношенията с Русия и дори превръщането на двете държави в стратегически съюзници. Причината е повече от ясна - Русия е не само потенциално важен търговски партньор за изолирания от Запада Иран, но и преди всичко е една велика сила, която споделя няколко общи възгледа с властите в Техеран. Сред тях на първо място изпъкват идеята за многополюсен свят на мястото на еднополюсния либерален свят, контролиран от САЩ, правото на суверенитет на отделните държави, идеологическа ненамеса (в противовес на американския "износ на революция", т.е. на либерализъм насочен към страни като Иран), подкрепата за регионални фактори на стабилността като Асад и ред други. 

Но още по-показателна е излязлата през 2019-та в някои аналитични сайтове и медии информация, че Русия ще затвърди присъствието си в Близкия изток с подкрепата на Иран. По-точно, OilPrice пише, че Руският флот ще започне да използва като бази иранските пристанища Бушехр на юг и Чабахар на югоизток, като в тях ще базира дори ядрени подводници. Ако това се случи наистина, Москва ще измести сериозно баланса на силите не просто в Близкия изток, но и в Индийския океан, който е на прага на Персийския залив, и където по ред причини САЩ не могат да си позволят загуба на хегемония. 

На фона на всичките атаки на САЩ срещу Иран, които в последните дни отново започнаха да ескалират, не е никаква изненада, че Русия и Китай поеха инициативата да нормализират ситуацията и да подкрепят Техеран. Москва и Пекин са се съгласили на съвместна среща, чиято цел е да се избегне конфликт между САЩ и Иран. За съжаление, още през уикенда Тръмп заяви, че няма намерение да участва в подобни срещу, ако целта им е да се избегне конфронтацията между САЩ и Иран. 

Така или иначе, САЩ направиха неуспешен опит да удължат оръжейното ембарго на ООН над Иран, на който се противопоставиха не кои да е, а точно Русия и Китай. Още миналия месец външните министри на РФ и КНР Сергей Лавров и Ван Й заявиха, че администрацията на Тръмп "си е загубила ума, морала и надеждността". 

Иран е регионална сила и е повече от способен да отрази агресията на основните си противници - САЩ, Саудитска Арабия и Израел. Но задачата на ръководството в Техеран се улеснява още повече от факта, че Москва няма да допусне единственият й надежден съюзник в Близкия изток, ако не се смята Асад, който е зависим колкото от руснаците, толкова и от иранците, да падне. Много скоро към Техеран ще потекат доставки с най-различно руско въоръжение. В това всички могат да са сигурни. Ако САЩ и съюзниците им започнат да правят планове за военна интервенция в Иран, след като опитите за дестабилизация и цветна революция не успяха, като нищо Кремъл може да опъне и ядрен щит над персийските си съюзници, имайки предвид, че новата руска военна доктрина позволява употребата на ядрено оръжие не само за своя защита, но и за защита на съюзните държави. Дори да не се стигне до такава степен на конфронтация, при всяко положение Америка и съюзниците й в Тел Авив и Рияд са твърдо решени най-малкото да неутрализират иранското влияние в региона. А това е нещо, което самата Русия не би могла да допусне, защото би означавало Москва и съюзната й Сирийска арабска република да останат сами в Близкия изток, заобиколени от една страна от несигурния и често менящ поведението си Ердоган, а от друга от израелци, саудити и американци, които не крият, че няма да търпят конкуренция в тази най-гореща точка на света. Още повече, че ако Кремъл не помогне на Техеран, Путин рискува да отблъсне всички потенциални партньори в Азия и не само, които иначе биха искали лека-полека да направят завой към оста Москва - Пекин, отхвърляйки американското господство. И именно в това се състои кошмарът за Саудитска Арабия и САЩ преди всичко - защото най-вероятно те също осъзнават, че Русия няма как да допусне падането на Иран, а това вече само по себе си е лошо за техните планове и ги ограничава до досегашните им методи - санкции, прокси войни и опити за цветна революция. 

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели