Докато търпим

Едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто е да го направиш- написа един наш литературен генийи народопсихолог.

Видно е, че самоназначилите се да ни бъдат водачи български единствено искат, искат, искат…

Но нито могат, нито се стараят да го постигат.

Това не пречи да ни обещават. И пак да си искат.

Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията, четен и цитиран видимо с огромно удоволствие от г- жа Елеонора Николова, новата ръководителка на гръмкия „Център за превенция и противодействие” на нещо си, твърди: „БОРКОР е служба, която беше създадена не "на гола поляна", както каза бившият началник Румен Миланов, а в космически вакуум. Нещо между многото министерства, които си имат експерти, бюджети, началници и т.н., докато БОРКОР е в нищото. От комисията не могат да наредят, да разследват, да арестуват и т.н. Вероятно служба като БОРКОР може да съществува в подредени държави, където правителството и парламентът казват коя институция ще се занимава със злоупотреби, корупция и т.н., и всички започват дисциплинирано да се отчитат, да подават информация, експертизи, данни, да разследват, повдигат обвинения, пращат в затвора. И ако не го правят, си понасят последиците. Вероятно в Германия, Холандия, Англия, скандинавските страни и др. такава институция би работила. У нас всяко министерство, както се знае, е феод и всяко си има своите интереси, важни кадри, бюджет и съответния министър си ги пази. За България трябва да се имат предвид и двете суперминистерства - МВР и на финансите, в които са съсредоточени всички, да ги наречем реални - потенциално антикорупционни оръжия. В МВР е агентурата, СРС, разследванията и т.н. В МФ пък са парите, данъците, огромната финансова информация, благодарение на която може да се провери всяка фирма и лице. Между тези две суперминистерства има сложни отношения по време на целия преход. И между тези две суперминистерства се появи някаква институция, за която казваме, че се бори с корупцията и в която назначават предимно хора, изпаднали отнякъде, бивши политици, началници, пенсионирани и полупенсионирани отнякъде и без никакви правомощия. Искане за достъп до възможностите на МВР да следи, проверява, разследва и т.н. или на МФ да гледа парите, ДДС, акцизи и т.н. предизвиква сигурно, ако не смях, то почуда. Съответно на БОРКОР остава четене на вестници и писане на стратегии”.

„Всъщност основният въпрос не е какво става с БОРКОР, а какво става все пак с корупцията в България, продължава ценните си мисли Безлов. Изследванията показват, че хората все по-малко се интересуват от този въпрос и все повече от това дали са безработни и дали доходите им ще спаднат. Все по-малко това е тема и на европейската администрация. И все пак лошият отговор на въпроса може да доведе до спиране на жизнено важни европейски средства в последната предизборна година. Можем да коментираме само това, което има начини да се измери реално. А това е корупцията, засягаща цялото население на всекидневно ниво. Вероятно едни от най-добрите източници са редовните изследвания на "Евробарометър". В това изследване по отговорите можеш да съдиш какво реално се е случило в страните през 2011 г. в сравнение с 2009 г. или 2007 г. Данните на "Евробаромеитър" показват интересни неща за България.

Най-сериозната промяна е в медицинската корупция. Тя е 12%, като е скочила със 7%, рекорден скок за ЕС. Румъния е №1 в ЕС със 17%, Литва с нейните 15%, Унгария - с 13%. Всички тези страни са увеличили корупцията си в здравните заведения. Румъния с 4%, Словакия също с 4, Унгария с 3, Литва с 2% и т. н.
В полицейската корупция няма промяна между 2009 и 2011 г. И за двете години 7% от населението казват, че са им искани пари от полицаи. За 2009 г. две страни са били с подобна полицейска корупция като България. Латвия, която има 6% и също е без промяна, и Литва, която е била с 8%, е спаднала на 6. В КАТ се опитват да махнат полицаите от пътя и да ги заменят с камери, глобите пък да се плащат на каса. И точно докато едни генератори на корупция се премахват, сме на път да създадем други.

От 27 държави 19 са разбрали, че такива стъпки

са сериозен риск, и ги избягват.

По-интересният въпрос е какво става с корупцията по високите етажи.

Според странични изследвания има увеличение на корупцията в администрацията. Парите от Еврофондовете влизат през държавата и тя стана важна в разпределението на ресурсите. Бизнесът от своя страна става много активен да получи част от тези ресурси и съответно дава много възможности пред администрацията.

Един от начините на бизнеса да намали разходите си, е чрез намаляване или неплащане на данъци и акцизи. Но за да направи това, той отново опира до “услугите” на държавната администрация¹.

Е, това го казва Безлов, когото пък четат.

Моля ви, не така. Г-жа вр.и.д БОРКОР вярва.

Каквото и да правим, корупция ще си съществува, защото има обективни условия.

А и просто сме си податливи.

Пък и Европа току- така не дава пари.

Немският съветник, похвалил се, че е кръстник и баща на БОРКОР едновременно, сам си каза, че ще трябва да се дадат от България едни има- няма 25 млн. евра, та отрочето поне да му чуем гласа.

А до тогава ще слушаме гласовете на тези, които същият господин Шлотерер твърди, че нямат анализаторски качества.

Цветлин Йовчев, секретар на президента не вижда някаква панацея по решението за организацията и структурата на българските специални служби.

Една такава важна полугражданска организация като Центъра за изследване на демокрацията и нейният говорител, г-н Безлов не виждат решение и за корупцията.

Какво да очакваме тогава какво за доста по- сложните въпроси, свързани с предизвикателствата, рисковете и заплахите, произтичащи от динамичните промени извън нас.

А това всъщност е тяхно, на управляващите ни, задължение.

След пик през 2001 и непрекъснати малки конфликти сега напрежението в Македония расте бурно след убийството на петима невъоръжени македонци, приличащо на планирана екзекуционна сцена.

Те и други предшестващи ги сблъсъци приличат на провокации, чиято цел е да дестабилизират държавата на основата на конфликт между славяни и албанци, казва американският експерт за Източна Европа Януш Бугайски.

Липсата на разкрития за извършителите и последвалите спекулации свързани със евентуално възможните играчи, които да стоят зад това насилие
утежняват ситуацията.

Скорошните убийства съвпадат със съобщението за поява на нова група, наречена Армия за освобождаване на окупираните албански земи, за която се твърди в македонските медии, че е изпратила ултиматум на македонското правителство да се оттегли от "окупираните албански територии". В противен случай организацията заплашва с нападения срещу полицията и силите за сигурност. Ескалирането на етнически сблъсъци би довело до разпадане на коалиционното правителство, тъй като подкрепата в албанската общност за албанския партньор в правителството, Демократичния съюз за интеграция, би могла рязко да спадне- предупреждава експертът.

Според екпертът, за нито една от двете главни албански партии не би било от полза въвличане в политическа надпревара заради риск от формиране на трета сила с открит албански сепаратизъм. Същевременно една радикална програма обаче няма да бъде подкрепена от нито една съседна държава или от международната общност. Тя би могла да предизвика междуетнически сблъсъци и бъдещо разделение на общността.

Такъв сценарий би могъл да бъде предизвикателство за правителствата в Тирана и Прищина, като би могъл да предизвика тревога от националистическа и иредентистка реакция в двете държави. Стратегията би повлияла саморазрушително, ако напрежението между етносите излезе извън всякакъв контрол. Политиците не подкрепят разделението в страната и твърдят, че тяхната нация има директно потекло от античните македонци и които може би имат надежди за Велика Македония. Така окончателният изход от кървавите сблъсъци би могъл да бъде намалена славянска македонска държава и засилена международна изолация.

Стои открит въпросът и с тиражираните обвинения за съпричастност към напрежението и по отношение на други държави от региона като Гърция и Сърбия. Авторът съобщава данни, че и двете държави са активизирали ресурсите на своите институции за противодействие на тази пропаганда, както и за формиране на собствена информация и позиция по ставащото в Македония. Същевременно подстрекаването на албанския сепаратизъм в Македония ще запали огъня на национализма в целия регион.

Името на България и тук се замесва. Бугайски сочи за наличие на възможни съмнения и по отношение на радикалните български националисти, които не приемат македонската държавност, които според него несъмнено биха приветствали разпадането на Македония, тъй като без албанските региони остатъкът от Македония би могъл отново да се присъедини към България. Едновременно сам отчита, че пробългарският елемент в Македония е отслабен забележително през последните години, в добавка към което е и странното поведение на македонското правителство, което преправя историята, твърдейки, че много от българските царе всъщност са македонски, макар нацията или държавата да не са споменати в историческите записи до края на 20 век.

Аз пък си мисля, че няма по- ясни доказателства

за българския произход на македонците

от случилото се през последните години:

първи ги признахме, непрекъснато се застъпваме за тях, даваме им български паспорти, даряваме им танкове, а те пак ни хапят по ръцете.

В реалността може би съществуват няколко едновременни заговора за дестабилизиране на все по-уязвимата македонска държава- допуска Бугайски. Ако към поредицата от местни инциденти и нападения се подходи лошо, може да имат същия ефект като от изтънчен и координиран заговор. Национализмът би могъл да попречи на ескалиращите конфликти и да отдалечи европейското общо и светло бъдеще. Икономическият ръст също ще се окаже жертва, като последва стагнация и пълна изолация на региона, прави изводите си американският анализатор².

Не само в Македония напрежението нараства.

Атентати окървавиха четвъртия по големина град в Украйна Днепропетровск, където избухнаха десет бомби, които раниха най-малко 30 души, сред които и 9 деца. Очевидци разказват за настъпилата масова уплаха. Всички железопътни гари в града са евакуирани и затворени от силите на реда. По централните кръстовища са разположени бронетранспортьори и други военни машини. Води се разследване за причините за бомбите, а вече има и задържани.Украинският президент Виктор Янукович определи случилото се като поредното предизвикателство за цялата страната.Украинският парламент се събра на извънредно заседание. През 2011 г. в центъра на града също при бомбен атентат загина човек³.

Ние обаче сме загрижени единствено какво става в ГЕРБ, обичат ли се все още силно ББ и ЦЦ? Има ли и какви шансове Кунева- Пръмова? А Слави Бинев? Кой ще закрие БСП- Станишев или Първанов? Къде ще са новите сигурни местоназначения на Румен Миланов и Кирчо Киров?

И т.н.

А за истинските неща не чуваме да са загрижени нито вездесъщият ни премиер, нито правителството, нито народните ни избраници, които в последните дни имаха основна грижа да се гарантират срещу възможностите от евентуално бъдещо разследване след приемане на някакви промени в закона за незаконно придобитото.

Всъщност, може и да са прави.

Преобладаващо число от елита,включително на ГЕРБ, отдавна трябваше да бъдат клиенти не на разните измислени комисии като тази на високоплатения Стоян Кушлев, а на съдебните власти заради криминалното си минало и повече от съмнителен капитал, но това не се случи.

Все пак онзи закон и Комисия бяха създадени и приети от безспорни професионалисти в имитирането на дейност.

Сега обаче нещата са доста по- сложни.Част от върхушката на партията и държавата, или на партията- държава, освен нискокомпетентни, видимо са се разболели от раздвояване на личността. Те определено смятат, че имат право да ни навират непрекъснато лъкатушните си биографии, както и неистовото желание на всяка цена да признаем индулгенциите им за чисто минало и да им гласуваме да продължат да ни управляват вечно.

Всъщност за сега най- вече заради овчедушието ни и заради снишаването на пропусналите ги веднаж във властта техни колеги видимо успяват.

Въпросът е докога?

И кои ще могат да продължат напред.

Канибализмът при тези видове е нещо жестоко.

Както мнозина са се уверили и пооблажили, бая е построено, след като повече от 20 години се руши и краде.

И все още има.

Българинът за пореден път доказва, че с послушание

и с робски труд е способен да оцелява.

Сега вече обаче става въпрос не за индивидуалното оцеляване, не за някакви индивидуални, групови или обществени интереси, а за най- висшата опазена от поколения ценност.

За опасността да престанем да съществуваме като държава.

Освен станалите напоследък твърде модерни съветници на премиери и президенти в многогласния хор се включи още един.

Бившият секретар на Георги Първанов Николай Слатински посочи, че шефът му бил главната преграда да не се приемат закони, защото се страхувал да не изпусне контрола върху специалните служби.

Бившият държавен глава предпочел да остане по-дълго.

Нищо лично, ама доста закъсняло обяснение.

Първанов излъга всички и каквото е поискал, това е постигнал.

Сега видимо иска още.

Остава обидата в г- н Слатински, който осъзнава, че е взет за синя брошка на червен костюм.

Сигурно!

За това един приятел, като гледа, гледа народното събрание, а след това и общински съветници в една новинарска емисия, току изтърси:

• Те тия нямат цвят, всички си приличат като в „101 далматинци”!

От това следва и закономерността в обвинението, изречено от Слатински, че президентството е била превърнато в централа за бабуване на нова партия.

Е, сега нещата в новото ни президенство пък започват за това с обратен знак.

ГЕРБ от президентството ще си бабува за дълго и повторно управление, а и за ново президентство.

Щото изпълнителната власт нито е сигурна, нито е за слабосилни, некомпетентни и безотговорни хора.

Що се отнася до ловната дружинка, спокойно!

Като влязат във властта, те всичките стават ловджии.

Ако и преди това да не са пипали или сънували пушка.

А от години „ловната дружинка” на властта си прилича с всичко останало- комсомолско, партийно, криминално и спортно минало, безпринципна битка за върховете, легендарно забогатяване и чуство, не без основание, за пълна безнаказаност.

Плащащите за ловните излети и целия театър са едни и същи.

Със същите петна като на далматинци.

Проспали сме били информация, че ще ударят охраняваната от българския военен контингент в Кербала?

Не проспахме ли заловените и заклани като пилета български шофьори?

Не проспахме ли и вече забравихме, че бивш български военен дипломат беше демонстративно арестуван и обвинен в шпионство в съседна Румъния?

Всъщност тогавашното продължително дестабилизиране, нескончаеми политически и вътре в самите румънски служби скандали, е заплетено името на чужденец, който свободно е контактувал с български политици и спецслужби.

И така, както е подвел румънците, май е подвел преди това и нашите лапнишарани, та хем парите ги няма, хем българите заклани.

Иначе Слатински е безусловно прав в едно- тези хора, които спечелиха от прехода, започнаха да се разпореждат с държавата!!!

Както и за това, че българският политически елит е виновен⁴.

Скромно проспериращият години под дългата сянка на президенти, на премиери, министри и най- вече на тандема Атанасов- ДрашковЦветлин Йовчев, дорасъл въпреки директните обвинения на освободени от него високопоставени служители от ДАНС до секретар на кабинета на президента Плевнелиев, похвали шефа си за заслуга да се постигне консенсус.

Консенсус в КСНС за приемане общ устройствен закон, който да регламентира принципите на функциониране на службите и приети законите за НРС, за военното разузнаване и за НСО.

Консенсус ли е това? Или нон- сенс?

Според него липсата на обща законова рамка води до парадокси и само потвърждава необходимостта от реформата в системата “Сигурност”. За бъдещето на специалните служби той никак не е конкретен, като само споменава, че има различни модели, успешни в различните страни.

Няма панацея, когато говорим за начина, по който трябва да организираме дейността на службите- твърди Йовчев.

Но не пропусна да похвали Бойко Борисов и Цветан Цветанов заради техният конструктивизъм(идеята на Съвета по сигурността да бъдат възложени такива функции, че той да стане звено, което да подпомага премиера, изпълнителната власт като цяло в процеса на вземане на решения и в упражняването на правомощия спрямо звената от системата за сигурност. Когато щяло да е точно регламентирано и посочено кой може да изисква информация, каква информация, къде се съхранява тя, кой може да има достъп до нея, след това по какъв начин се формулират задачите към службите, няма как да има злоупотреба с власт).

За уволнението на ген. Румен Миланов Йовчев също избягва да говори, но подчертава, че нито е била предварително обсъждана, нито се налага необходимост да се реализира идеята за трети вицепремиер, който да отговаря за специалните служби⁵.

Нека някой да разбере от това бръщолевене какво са искали да ни кажат! И да ни обясни, когато сметне за необходимо, като какво са вършили всичките тия години въпросните съвети.

Не са ли вършили това, което сега уж ни представят за новаторство.

А ако не са, защо не си тръгнат вкупом.

Неразличими, като далматинци.

Всъщност, изводите се налагат сами.

Не е луд, който яде баницата, а този, която я дава.

Ние я даваме.

С гласа си.

С това, че постоянно търпим, безропотно търпим, и повтаряме грешките си.

 .................................................

1^ Безлов, Т., Оръжията срещу корупцията са в две супер министерства, сряда, 25-ти Април 2012, http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1345413

2^ Януш Бугайски: Кой би имал полза от война в Македония?, 27-ми Април 2012, http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1348420

3^ Атентати окървавиха украински град, Експлозии раниха десетки, има и жертви, http://www.vsekiden.com/116237/atentati-okarvaviha-ukrainski-grad/,27 април 2012

4^ Николай Слатински: Първанов управлява чрез лично разузнаване, 27-ми април 2012, http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1347780

5^ Караабова, Е., Няма панацея за службите, интервю с Цв. Йовчев, началник на кабинета на президента Плевнелиев, http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1349104, Цветлин Йовчев е роден на 7 май 1964 г. в Плевен, Магистър по икономика в СУ. От 1993 г. работи в Национална служба “Сигурност” (НСС) - МВР. От април 2008 до октомври 2008 г. е главен директор на ДАНС. От 2009 до 2011 г. - председател на ДАНС. През февруари 2011 г. подава оставка, малко по-късно става съветник в политическия кабинет на премиера. От 23 януари 2012 г. е началник на кабинета на президента Росен Плевнелиев.