Интересно какво ли правят партиите, които остават в опозиция.
Нормално е от деня, в който се отчетат резултатите от едни избори, да започват подготовката за следващите.
Без да се държи сметка кога ще са те.
БСП е една от големите партии, с наследен, заради внушенията, че е единствен наследник на БКП, огромен ресурс.
Но и с огромен баласт.
С тази красива хрумка на политическите сценаристи Коалиция за България, респективно БСП, си назначава според случая „леви и автентични” социалдемократи, комунисти, земеделци, роми и др.
Каквито и колкото си поиска.
По решение на конгрес в тази партия са създадени постоянни съвети и комисии, които работят, осигуряват идеи и експертни мнения по ключови въпроси, съчетават политическото, експертно и гражданско начало, подпомагат ръководството и са коректив на изпратените във властта.
А днес Сергей Станишев изплака, че няма кадри???
Обикновено в тези съвети и комисии попадат хора, които имат качества и възможности да са политически и властови резерв.
Вместо това от години в листите за членове на местни и национални органи на БСП, в листите за народни представители, министри, заместник министри и други попадат едни и същи имена, често някои не свързани с партията, с нейните идеи и виждания, но верни на съответните васали.
В бедна България политиката отдавна не е идейна убеденост и мисионерска отдаденост, а бизнес. Това се знае от елита и умело се използва, докато криминализирането и корупцията стават негова трайна характеристика.
От доста време Татяна Дончева визира „банкерите на Маджо”(един от съдружниците в групировката СИК) в ръководството на БСП. Постепенно от анонимността изплуваха имената на известни политици и несменяеми народни представители, на членове на националното ръководство на Партията.
Следователно максимално отговорни за работата и резултатите на същата.
Не е важно какво се казва, а кой, кога и защо го казва!?
Нито във властта, нито в опозиция БСП и нейните лидери не се държаха никак убедително.
Основно поради подценяване на кадровия въпрос.
Заради това подреждането на кандидати за кметове, съветници и народни представители изразяваха единственото желание да се възпроизвеждат във властта.
Като резултат дойде масовото недоверие към традиционните партии.
И засегна по най- естествен начин главно БСП, докато наивните избиратели лесно попаднаха в капана на новите месии. Трудно им беше да повярват, че НДСВ, ГЕРБ, РЗС, Атака и др. п. са също толкова умело аранжирани образи.
От БСП елитът никаква грижа.
След монархическия проект комунисти и царисти се гушнаха публично.
Основна цел- още един мандат.
При ГЕРБ никакво опозиционно поведение.
Просто пресмятане и снишаване.
В условията на дълбока, гузна опозиционност, за всеки случай, вместо станалите омразни вечни партократи, на барикадата бяха изтикани безсъдържателни, но шумни бърборковци: новоизлюпена социалистка, крупна приватизаторка, любовница на някой си Михайловски; провинциална мъжемелачка и приличащ на ранния Червенков специалист по СПИН.
С бърборене и снишаване обаче никаква управленска алтернатива не се създава.
Вторачени единствено във властта „социалистите” се добутаха до поредното намъкване в нея, но въпреки огромните провали на ГЕРБ, на Борисов и Цветанов останаха втори, с ограничени коалиционни възможности.
При това в никой случай не си върна хората.
Демотивираните избиратели преглътнаха предварителното издигане на Пламен Орешарски за премиер от тяхно име. В тази партия или коалициите ѝ отдавна намират благодатна почва саможертвата и конспирациите.
Печелившите фантазии удариха тавана.
Все пак партийна публика отдавна е като футболната- хем е член, хем си плаща, хем я бият, от клуба екстри се раздават само на по- първа ръка хора, ама те накрая се просълзяват от радост, че „нашите печелят”.
То и сега: те ви гражданска квота, те ви „нови лица” от холдинговите антуражи на каките и батковците, които усещайки якия бой си осигуряват меко слизане.
Разбирай гарантирана безнаказаност.
И поредната коалиция става.
С предварително известен премиер.
За управлението предизборно бяха обещавани експерти, ама обещанията са за това.
А сега никой не знае кой кадрува.
Страхотна прозрачност и откритост. Точно като обещаната.
На ви един Пеевски за ДАНС- сов председател, не помирисвал нищо от спец. служби, ама с височайша гаранция. Лично Станишев, израсъл сам до висок специалист по сигурността оцени и защити високата му мотивираност и компетентност.
На ви един контраразузнавач и за вътрешен министър.
Нищо, че тази служба се прочу с най- много гафове от самото си създаване не се прочу с успехи; нищо, че там никой никого не е учил и никого не е карал да събира доказателства, а в МВР точно това от години куца.
Качества имало момчето- моряк и знае английски.
Е, често като му се появят външни приоритети, май повече ги предпочита.
Че то и другите са така!
Имал склонност да използва за лични цели служебното си положение, да плете интриги срещу колеги и началници, доказвайки се пред когото трябва.
А за да бъде довършен образът и възможностите на ДАНС като политическа полиция към него се придава и ГДБОП.
Така вече под политически похлупак освен чуждия шпионаж попада и организираната престъпност.
Тъкмо гафовете някак се замазват и ето ти нов- заместник министър в МВР изплува от поредната провинциална мъглявина с впечатляващо професионално несъответствие.
Но пък бил управител във вече споменатата СИК.
Абе дали кадрите в правителството вместо БСП не ги реди ГЕРБ?
Не, бе!
Депутатът от БСП Димитър Дъбов защити колегата си Иван Иванов.
Той го бил номинирал за заместник-министър на вътрешните работи.
Основа на защитата, проведена от Дъбов: бившият премиер Борисов също бил част от групировката, съсобственик в СИК, четири години главен секретар, четири години министър-председател и никой не го повдигал този въпрос, но това не било пречка за кариерата му. А информацията за Иван Иванов по линия на специалните служби била отлична и отстраняването му е неприемливо. Може ли да кажете, че един наемен работник е свързан с групировката СИК", попита Дъбов и добави- "..млад човек, завършил английска гимназия, право, докторант."
Впечатляващо къса, или услужлива памет!
Не веднъж за миналото на Бойко Борисов, за групировките, за проблемите в специалните служби и в МВР се е говорело. Още повече пред вас, на пленуми на ул. „Леге” и в централата на ул. „Позитано”. Както се е говорело за това, че някои от ръководството умишлено пречат за създаване на собствен кадрови потенциал във всички сфери.
Особено в сигурността.
Реакция- нула. Или не, по- скоро високомерие и лични мотиви.
А дали не е още по- зловещо?
Дали пък такива като СИК не са създавани умишлено от политическия елит, за да се осигури той с удобни бушони, касички и оправдания.
Малцина от лидерите на първите групировки останаха живи.
Други удобно замълчаха срещу луксозна емиграция.
Зле ли е?
Вместо да ги задържат и после освобождават с учебна цел- все пак е компрометиращо- я марш на почивка в чужбина.
Така няма да има отговори:
· дали мутрите са собственици на банки и се харчат филантропски за наемници;
· наемниците наемници ли са или собственици;
· бивши охранители, главни секретари, министри и заместници, МВР- ейци или ДАНС- аджии мутри ли са, политици или герои;
· кога едното преминава в друго и обратимо ли е;
· ако една мутра е едно, после друго, защо друга да не иска да стане и с нея същото;
· колко още мутри ще си правят партии и коалиции;
· и кой ще ги спре да си пазаруват власт и безнаказаност за наша сметка.
