60 млн. лв. за забавени заплати в периода януари-октомври т.г. са изплатили наши работодатели след намесата на инспекцията по труда. Други 57 млн. лв. или почти половината от "уловените" задължения обаче все още "висят". За повечето малки и средни предприятия и наетите в тях тази тъжна статистика е равнозначна на хронична безизходица. Защото при над 100 млрд. лв. междуфирмена задлъжнялост у нас, трябва да си факир, за да оцелееш без сътресения.
Как обаче да тълкуваме думите на тези, от които зависи оцеляването? Плевнелиев, който вчера публично обяви, че страната ни имала самочувствието на... индустриална сила в региона. Каква индустрия, какви 5 лева? Знае ли въобще уважаемият господин на коя държава е президент? Знае ли, че страната ни е на последно място в ЕС по заплащане на труда, сред първенците по безработица, с пропадащо образование и здравеопазване, унищожено селско стопанство, вече без тежка и лека промишленист, както и без военна отбранителна способност. И че отново сме №1 по заплаха от още по-голяма бедност. Справка - Евростат.
Или да вземем Дянков, чиято политика като цунами потопи бизнеса и смачка потреблението през последните три години. Същият обаче с арогантно самочувствие апелира към останалите министри за "реформи" при следващ управленски мандат. Или Кристалина Георгиева, за която строгите рестрикции по "затягане на коланите" трябвало да продължат, защото така сме впечатлявали Брюксел.
Хора извън времето. С първосигнална активност, която отдавна звучи като подигравка. И като фантастика, на която и те самите не вярват.
Дума
