Два месеца. Точно толкова е хоризонтът за действие на служебния кабинет, ако нещата в държавата ни следват нормалния си политически ход. Два месеца, през които основната му задача е да подготви и проведе честни, демократични и прозрачни избори.
Отворилият се вакуум между партиите и улицата, между фалшивата фасадност на управлението, което ГЕРБ остави и реалните проблеми на хората обаче, създават нови и все по-големи свръхочаквания. Една нездрава амалгама от ескалиращи искания и илюзии, ултиматуми и надежди, която поддържа усещането за също толкова служебна идилия.
Не друг, а самият Плевнелиев зададе този тон като вмени на кабинета "Райков" задачи, достойни за цял управленски мандат, че и повече.
Пенсионерски организации пък поискаха от Райков да наложи двумесечен мораториум върху „огромните сметки за ток на възрастните хора”. Но...и предупредиха, че търпението им е изчерпано, поради което и те започват собствени протести. Няма значение, че парламентът е разпуснат, че подобни стъпки изискват законови промени, а не царски декрети.
И други протестиращи напомниха за себе си, давайки едноседмичен "гратис" на служебното правителство, за да започне да изпълнява техните искания. Едното, от които е разсекретяване на всички приватизационни договори. Иначе - улицата пак е на ход.
Като капак на всичко, което вече изглежда позволено и нормално в държавата ни - стреляно бе по линейка в Пловдив, отзовала се на спешно повикване.
А на този служебно-идиличен фон станахме свидетели на нещо отрезвяващо - поредното самозапалване - този път пред Президентството. Което би трябвало да "приземи" всички ни. Защото, дадени наготово, кумирите си остават фалшиви.
Дума
