Тези, които искат да пренапишат историята, първо трябва да победят

/Поглед.инфо/ Разговор на Петър Волгин с Валентин Вацев по радио "Хоризонт" -  9-ти май 20015 год.

Волгин - Здравейте, честит празник

Вацев - Честит празник и на Вас, честит празник и на всички, които знаят за какво става дума и живеят със смисъла на победата.

Волгин - Надявам се те да са повече все пак.

Вацев - Разбира се, че са повече

Волгин – Кажете, г-н Вацев, какво ви прави впечатление на тази 70 годишнина.

Вацев - Няколко неща ми правят впечатление. Първото е мъката на днешните български русофоби, които са истинските наследници на Гьобелс и на Хитлер по нашите земи, които не могат да се смирят с историята, че не те са победили, а някой друг, ненавиждан от тях. Второто, което отдавна ме впечатлява, е това, колко е прав Ф.Ницше, който набеляза връзката между властта и истината, „Правото да напише историята е правото на победителя.” Тези, които искат да пренапишат историята, първо трябва да победят. Но тъй като те са вечните губещи, техните оплаквания и проклятия , тяхната евтина пропаганда, която залива днес българското публично пространство, не е достатъчна като победа, за да се смени реалността.

Истината е - и тук Ницше е напълно прав - че първо трябва да победиш и тогава да пишеш историята.

Волгин - Това, което на мен ми прави впечатление, е едно много – хайде нека си говорим на открит език – глупаво противопоставяне на деня на Победата и деня на Европа. Не виждам защо едното трябва да бъде за сметка на другото.

Вацев - Всъщност, едното произтича от другото. Ако Сталин, СССР не бяха победили безусловно и истински, с огромна кръв, с огромна цена, никаква обединена Европа не можеше да съществува днес. Днешните танци на европейските либерали върху костите на жертвите на Втората световна война са безумни, омерзителни, тъй като европейския либерализъм беше спасен точно тогава със силата на танковете Т-34 , които и досега стоят по постаментите си в европейските столици. И не ги боядисват. Днешна Европа, такава каквато е, произтича от онази Победа, и всеки, който има дара на историята и умее да мисли за смисъла на историята, знае това.

Идеята днес е да се измисли някаква химически синтезирана, никъде несъществувала Европа, в която силите на абстрактното добро побеждават силите на абстрактното зло: в която американските войници – носителите на прогреса, доброто и щастието, побеждават хитлеристката хидра, а между краката им се мотаят някакви чудаци с ушанки и ватенки, които издават непонятни руски възгласи и просто пречат на Историята. Тази карикатурна картинка на това, което се е състояло, наистина е омерзителна, но аз с удовлетворение отбелязвам как абсолютно всички почтени, нормални хора в целия европейски свят знаят истината.

Днес ми съобщиха, че цяла Франция празнува – празнува не конфронтацията между оня и този 9 май, а празнува своето единение, своята история, своята победа тогава.

Това, което ме интересува днес обаче, не са безкрайно многото политически последствия от това глобално исторически събитие – победата на 9 май . Интересува ме по-скоро тихата философска страна, която е жизнено важна. Всъщност днес в нашите съзнания, в нашето общество се сблъскват две различни разбирания за смисъла на историята. Първото разбиране е идеята, че историята е това, което е било и което вече няма да бъде. Напр. това имаше предвид Кондолиса Райс, когато й обясниха преди 15 г. че Косово е люлката на сръбската държавност. Тя каза „Правилно, да, наистина е било така, но това е 14 век, а днес на никой не му пука за 14 век”. Това е разбирането, че историята е река, в която всички боклуци плуват надолу към края на реката, т.е. към нищото и ние, заедно с другите боклуци, плуваме, ние също сме факти, т.е. боклуци, носени от историята към окончателното място, където се утаява историческата фактичност - това е разбирането, че историята е това, което е било, но вече не е. Историята като килер, като бунище, като таван, където се напластяват ненужни вещи и тук влиза разбирането за Победата, която е била толкова отдавна, че скоро вече няма да е истина, казано хегелиански.

Второто разбиране - и това е разбирането на професионалните историци, но и на нормалните хора, които със сърцето си чувстват и са прави, това е идеята, че историята е една сила, която е вечно актуална, вечно насъщна и вечно продуктивна. В този смисъл Победата на 9 май не е един от многото факти, които запълват килера на историята, а е Събитие, което я конституира. Това е силово поле, което конституира всички събития след себе си и задава смисловия хоризонт на човешкото съществуване. СССР, такъв, какъвто се появи – оплискан с кръв, заплатен с кръвта на милиони жертви, беше конституиран по време на тази победа. Историците знаят, че СССР от 30-те години и СССР от 50-те год. са различни политически реалности, различни държави. Европа, която се роди също тогава, Европа на 50-те год. , на победоносния Европейски съюз беше напълно различна от Европа на 30-те год., когато силите на Третия райх и техните приятели – и нека не забравяме, че Европа беше пълна с приятели на Третия райх тогава - биеха крак не само по площадите на Берлин, а и по Шанз-елизе, както сме виждали от документални данни.

И така събитието, а не факта, събитието като силово поле, което задава смислите на историческото движение – това е истината за 9–ти май. Но в Русия се появиха хора, които желаеха да зачертаят това събитие, да зачертаят Русия, която беше създадена от това събитие, опитаха се да си я намажат на филийка, опитвайки се да я изядат, същите хора, които се опитаха да превърнат победата в няколко трилиона долара и да ги изнесат на Запад, купувайки футболни клубове, яхти и самолети...

Волгин - И до голяма степен успяха.

Вацев - И до много голяма степен успяха. Затова днес в Русия се бият не привърженици на Сталин и привърженици на Путин, днес в Русия се сблъскват в душите на всички руснаци двете идеи – за това че победата на 9–ти май е музейна антика, която може да бъде отбелязана, но трябва да се гледа в бъдещето, а в миналото никой не живее, освен старците, които си остават там. И другото разбиране – че това е Победа, която е смислово-създаваща, която гради един цял свят и в този смисъл за тази Победа трябва отново да се воюва. И тъй като онази Победа беше поразпиляна, поизхабена, поизядена, изнесена в кеш с торби и банкови сметки, аз мисля че, разсъждавайки за смисъла на онази победа от 9-ти май, днешна Русия се готви за поредната си победа, защото проиграните победи са невъзстановими, но винаги на тяхно място може да дойде - и пред очите ни идва - още една победа. Днес Русия има нужда от още една победа, по смисъла на онази песен, която чухме

Волгин - Срещу кого, обаче...

Вацев - Главната победа е винаги срещу себе си. Тези, които знаят, че битката е била не за пари и не за реактивни самолети, яхти и сладък живот, и не за търгуване в Херодс и в Лафает, а за смисъла на историята и за смисъла на живота, те воюват с другите, за които победата можеше да бъде обърната в кеш – за да се купи имение в Тоскана край Флоренция, или меншън в Лондон и да се живее като хората, т.е. консумеристки. Това е сблъсък върху мистичния площад на руското историческо съзнание, сблъсък между разбирането за Историята като живот в Смисъла и разбирането за историята като река, която заличава всички смисли – включително и на Победата, като нещо, което е останало далеч назад в историята, а днес е дошло време „да си отживеем”.

Волгин - А ние тука в България какво правим?

Вацев - Ние в България чакаме. Както винаги. Чакаме историята, чакаме ветровете на историята да задухат в правилна посока, за да се устроим и ние. Ние в България сме под знака на „мъдрата” постановка на онзи български политик, който каза, че „Не е важно кой е крив и кой е прав, важното е ние да сме с победителите”, важно е да легнем под победителите, за да си отживеем. Разбира се, ако говорим сериозно, и ние сме различни хора – на някои им трябва победа, за да си отживеят, а на други им трябва победа, за да има животът им смисъл.

Днес е денят на хората, които имат много остро усещане за смисъла. Не за щастлив живот, а за смисъл, за свобода, за справедливост за крайно предназначение на човешкия живот.

Волгин - Историята има смисъл, но като че ли той се използва, за да бъде постигната една или друга конкретна цел.

Вацев - Това е естествено.

Волгин - Това особено ясно го виждаме днес, покрай отбелязването на 70 годишнината. И на мен действително ми е много мъчно, че от български анализатори, с претенции за много голямо разбиране на тези процеси, някакси не се чува гласа на нормалните хора.

Вацев - Господин Волгин, тези хора, за които говорим - те са вечната зестра на властта. Те са винаги с властта, независимо каква е тя. Ако беше победил Хитлер, те щяха да говорят не окей, а явол. Ако примерно би победил Китай, хипотетично, тези хора биха си направили пластична операция на очите, биха гледали премрежено и биха говорили с китайски акцент. Властта винаги си има зестра. Това са хора, които винаги гледат властта в устата, без тях вероятно не може, както не може да има градска тоалетна без мухи, мухите на историята, жужащи, досадни, те са винаги там, на отходните места на историята...

А днес ние говорим за чисти неща, говорим за чисти съвести, говорим за ясни исторически перспективи, за смисъла на историята, за намесата на великите сили на историята, които я движат и я създават. Да, победата винаги е имала безпринципни любители, винаги е имало хора, които чакат да видят кой ще победи, за да се уредят в обоза на победителите. Навремето дори чухме, че медиите винаги вървят с победителите - вие лично, г-н Волгин, сте доказателство, че това не е вярно. За щастие не сте само Вие, България е пълна с достойни журналисти, които живеят трудно. България изобщо е пълна с достойни хора, които не живеят лесно. Но отвреме-навреме техният глас се чува. И заедно с тях трябва да кажем, че на нас много не ни е останало, но ни е останало историческо разбиране, останали са някакви развалини и останки от държавност, останало ни е достоинство, останала ни е готовност да воюваме за смисъла на историята, а когато си готов да воюваш, значи си жив.

Волгин – От тези уроци, които са безкрайни и от Великата отечествена и от Втората световна война много се говори за това, че трябва да не се прави така, както са правили западните лидери от втората половина на 30-те год., че отношението към Хитлер е било лицемерно и че зад съпротивата и желанието на страни като Англия и Франция да помагат на онеправдани страни като Полша, Чехословакия и т.н., всъщност се крият лични интереси. Вечно ли ще бъде така?

Вацев - Тези сили, които Вие току-що описахте, и това е печално, разбира се, ще ги има винаги. Това е вечната сенчеста страна на историята. За мен историята е тържествения победен ход на смисъла, който понякога е не просто успешен, а ужасен, трагичен, насилствен, жесток. Това, което Вие описвате и което ни възмущава, е неотнимаема характеристика на човешкия живот в историята. Мерзавци ще има винаги. Това е старият принцип на квотата на негодниците. Дори и ако намерите 12 абсолютно съвършени човека, апостоли, единият от тях непременно ще бъде Юда. Това е квотата на Юда. Винаги има хора, които са готови да предадат смисъла и, за съжаление те също присъстват в историята. Ние живеем заедно с тях. Но смисълът на историята все пак е противопоставянето ни срещу тези сили. Ние никога няма да ги победим. Винаги в България ще има хора които чакат да видят кой е на власт, за да легнат под него. Но за щастие не те движат историята.

Волгин - Мислите ли, че не те движат историята?

Вацев – Аз съм абсолютно сигурен в това, животът потвърждава тази моя увереност, в България, както навсякъде другаде, отново и отново ще побеждава смисъла, ще побеждава вярата, ще побеждава надеждата.

Ден на смисъла, на вярата и надеждата е днешният ден. Победата – скъпо заплатена, Победата - насочена към истинското бъдеще, Победата, която създаде цял един свят, който пред очите ни се възстановява - с нови черти, нови цветове, нов блясък. Живеем в мрачни времена, но, както се казва - всички времена са Божи времена, и затова отново виждаме как побеждава смисълът на историята.

А любителите на властта, приятелите на всяка власт, те са около нас, те са винаги там, те винаги чакат, за да разберат кой е победил, за да отидат да целунат ръка, крак или някой друг орган, който им разрешат.

Навремето в България не можеше да се вземе думата от любителите на българо-съветската дружба, които непрекъснато и адски досадно доказваха, че ние сме просто особен вид руснаци и с тях животът ни е от векове за векове /или поне докато плащат/. Днес същите хора, същите семейства, същите антропологични типове са задръстили публичното пространство и говорят с американски акцент, и са наредени на кръгове около американското посолство. Нека да повторя, американският посланик, американските служители не са виновни. Това е част от българския национален характер. Винаги в българия е имало 4 % мерзавци. Но това не е висок процент. 4% мерзавци – това не е много. Това е, така да се каже, бремето на историята, ние живеем с това и можем да се опитаме да не им обръщаме внимание.

Волгин – Точно така, така завършваме оптимистично с този малък процент, благодаря на г-н Вацев.

БНР