/Поглед.инфо/ Интервю на Валерия Велева с академик Георги Марков.
Луди ли са ястребите в НАТО? И нашите, които им пригласят? С Русия шега не бива! Тя беше унизена велика сила, но стъпва на краката си. САЩ искаха след разпадането на Съветския съюз да се разпадне и Руската федерация.
- На война ли замириса, акад. Марков, че партиите се втурнаха да търсят генерали за кандидат-президенти?
- Исторически погледнато генералите идват на власт у нас, когато има външна заплаха за държавата или вътрешно сътресение. Мога да дам пример с руските генерали, които идват с режима на извънредните пълномощия след Освобождението; после с Деветоюнския преврат през 1923 година, когато Александър Цанков официално e министър-председател, но при "обсадата" на военните. А преди това, в началото на 20-ти век в България се изреждат за кратко време три правителства - на Тодор Иванчов (13 октомври 1899-25 януари 1901), на Петко Каравелов (4 март 1901- 3 януари 1902) и на Стоян Данев (26 януари 1902 - 9 март 1902) и понеже назрява кризата в Македония след Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.), цар Фердинанд вика на помощ ген. Рачо Петров (19 май 1903 - 4 януари 1906). Превратът на 19 май 1934 година също е класически пример за навлизането на военните във властта, защото Кимон Георгиев всъщност е полковник от армията. Всички те се появяват на хоризонта в условията на сътресения в страната.
- Вероятно и днес партиите очакват сътресения и затова искат да стъпят на механизмите за защита, на сигурността в новите геополитически реалности, залагайки на „силната ръка“?
- Да, особено при днешното състояние на Българската армия, което не е за завиждане, и качествата на сегашния президент като върховен главнокомандващ, партиите трескаво търсят друг подход към президентската институция. Не можем да имаме никакви илюзии, че президентът Плевнелиев е човек с военни и стратегически качества. Като главнокомандващ той само формално изпълнява тази длъжност и няма необходимия авторитет пред офицерството. Затова кандидатурата на генерал от името на една партия би могла да бъде сполучлива във днешното време, когато светът ври и кипи. Това е и вярата в силната ръка на един обезверен народ. Но от друга страна, ще скочат либерални демократи и ще кажат: „Стига с тези генерали, те нямат място в Европа!”, макар че не трябва да забравяме заслугите на генерал Де Гол за демокрацията в Европа. Трябва да се има предвид и проблемът - до колко един генерал е готов да работи с партиите и коалициите - това е много слoжен въпрос. Един генерал не бива да бъде издиган от партия, трябва да бъде посочен от инициативен комитет, а партията след това да каже: „Това е нашият кандидат”. В противен случай се пораждат подозрения, че генералът е свързан с партийни кръгове.
- Смятате ли, че е добре Борисов да влезе в надпреварата за президент? Някои предупреждават, че ако той оглави президентската институция, ще настъпи хаос в страната.
- Борисов е изкушен. В момента той е в тежко положение – страната е зле и във финансово, и във военно отношение. Президентството е представителна институция, няма механизмите да влияе на изпълнителната власт, която ръководи държавата. Големият въпрос е - ако Борисов стане президент, кой ще е министър-председател. Нашият горчив опит от новата история показва, че винаги се поражда конфликт между „Дондуков“ 1 и „Дондуков“ 2. Навремето покойният Жельо Желев направи „Боянските ливади“, за да се разграничи от Филип Димитров; после Петър Стоянов скочи срещу Иван Костов; сериозни различия имаха Георги Първанов и Сергей Станишев до степен, че си изостриха отношенията. Борисов е изправен пред дилемата кого да сложи за министър-председател, така че да го слуша. И това е голям проблем. А виждам и още нещо - американците не го харесват напоследък. Борисов се различава и от Плевнелиев, и от Митов и от Ненчев, нищо, че военният министър в последните дни се е залепил за него. За разлика от тях премиерът изрази ясна позиция за Черно море като демилитаризирана зона. Нещо повече – в прав текст Борисов попита кой е виновен за състоянието, в което се намират днес Ирак, Либия и Близкия Изток. Кой? Чичо Сам! Ясно е, че е натрупал негативни точки в Американското посолство. И съвсем не е случайно, че се бави с кандидатурата за президент – той се бори сам със себе си.
- Все пак, как виждате една от възможните битки – генералът от МВР Борисов срещу генерала от армията Радев?
- Борисов има едно сериозно предимство, че е на власт, че има и партия зад себе си, има силни структури, има и политическия опит. А генералът от армията всъщност няма онази армия, която би трябвало да му придава тежест в нашия обществено-политически живот, защото армията ни я натикаха в ъгъла след 1989 година. Съвършено умишлено! Политиците просто я орязаха, разоръжиха, унижиха офицерството, сложиха цивилни лица за министри. И както виждате днес имаме печалния опит начело на военното министерство да е цивилен от БЗНС, без никакъв опит и познания. Все пак ген. Радев показа характер, като не прие чужди самолети да охраняват въздушното ни пространство.
- Дали не заиграха страховете ни от Турция?
- Определено! Турция е голяма заплаха за нас. Там горят процеси, които отвън никой не може да контролира. Ердоган вече заяви на ЕС да си гледа работата, въпреки че Западът го обяви за защитник на демокрацията. Посланик Нейнски обяви, че всички са против военния преврат, защото според историята, от военен преврат няма нищо добро. Тя явно не познава историята добре. Всъщност с помощта на Брюксел Ердоган обезглави армията, последната опора на Турция, и Западът му ръкопляска! И сега си затваря очите пред препълнените затвори, пред масовите арести, пред жестоката цензура. Бях потресен от митингите в Кьолн в подкрепа на Ердоган – събрали се 10-20 хиляди гастърбайтери и площадът почервенял от турски знамена. И Германия допуска това! Как може на германска територия да се развяват чужди знамена? Това е слабост! Ердоган държи ЕС в ръцете си с 3-4 милиона бежанци, с които изнудва Европа. Той знае, че Турция няма място в ЕС, защото това означава да бъде ограничаван в своята власт. Ердоган иска само предимствата на ЕС - да паднат визите, да се вдигне митническия режим и т.н.
- Вече дойде предупреждението на Анкара, че ако ЕС не либерализира визите за турските граждани, Турция няма да се съобрази със споразумението за мигрантите.
- Да, Ердоган ще пусне мигрантите да залеят ЕС. Това е изнудване. И вижте къде търси подкрепа Ердоган – при Путин, който също има своите интереси спрямо Запада, заради санкциите. Съюзът Ердоган-Путин е исторически рядко явление. Такъв съюз е съществувал само веднъж в историята - по времето на Ататюрк и Ленин. Това е кратък период, в който Ленин помага на Ататюрк да спечели войната срещу Антантата. В останалото време Русия и Турция винаги са били в конфликт - 10 войни са водили една срещу друга. И ние сме изникнали на картата на Европа, благодарение на деветата. А какво става, когато две големи държави се разберат за сметка на Балканите?
- Как би се отразило на България?
- Много зле! Руснаците няма да ни простят това отношение, което демонстрираме към тях в последните години. Премиерът Борисов изпрати енергийната си министърка в Москва да урежда въпросите по нашите задължения към тях и там я прие някакъв си зам. началник на отдел. И директно ни казаха: „Първо, си платете, после ще преговаряме!“ В същото време Путин обикаля в Европа и нас си подминава. Не знам как я мислят политиците в София. Вярно е, че чичо Сам изгони дядо Иван от българската политика и икономика, но няма как да го изгони и от историята.
- Възможна ли е договорка между Путин и Ердоган за пускане на мигрантите с цел отслабване на Европа? Колкото и зловещо да звучи това.
- Да, възможно е! На срещата на върха във Варшава всички лидери заявиха: „Главната заплаха е Русия“ и започнаха ответните мерки – за разполагане на противоракетен щит, на войски в Прибалтика, в Полша, в Румъния, в Ново село. А след това се сетиха за радикален ислям, който е истинската опасност. А би трябвало да е обратното. Без Русия не може да се реши нито въпросът за Сирия, нито мигрантите могат да бъдат спрени. Не може Европа да ходи по гайдата на някакви млади националисти в Украйна, които са се самозабравили в омразата си срещу Русия, и да не отчита истинските опасности, пред които сме изправени. Война ли ще правим, заради Крим? Тази военна психоза е дълбоко погрешна. Русия не е пряка заплаха, заплахата идва откъм радикалния ислям.
- Защо Меркел не се притеснява от турските развети знамена в Кьолн? Въпреки атентатите в сърцето на Европа, тя препотвърди политика на ЕС спрямо бежанците.
- Меркел каза преди 3 години, че интеграцията на мюсюлманите е невъзможна. От 60 години в Германия освен турци има и кюрди. Истината за този процес е, както аз го наричам “корпорациите срещу нациите“. Корпорациите искат да имат евтина работна ръка и смятат, че могат да си я набавят от Африка и Близкия Изток. Но не става! Бях в автомобилните заводи в Щутгарт - те имат нужда от 5 000 души в момента - от 5000 работници-роботи! Е, кой от мигрантите ще издържи там? Но за съжаление, корпорациите управляват света. Пред цял свят в САЩ се води невиждана досега президентска кампания, която е едно шоу. Явно е, че Хилари Клинтън ще е следващият президент. Корпорациите вече са го решили – преди това сложиха чернокож, сега ще е жена. На тях им пречат националните граници. Те искат работна ръка, суровини, ресурси, печалба. Тази либерална демокрация, която ни пробутват в последните години, е за сметка на националната идентичност. Хвърлят луди пари да изграждат европейска идентичност - първо сте европейци, а после - кой какъвто се чувства. А военно-промишленият комплекс не може да живее без войни. Търси конфликти по цял свят, но с Русия няма как да се воюва. Защо години наред имаше Студена война? Русия е ядрена сила, как ще се воюва с нея, като Ню Йорк може да изчезне за секунди! Луди ли са ястребите в НАТО? И нашите, които им пригласят? С Русия шега не бива! Тя беше унизена велика сила, но стъпва на краката си. САЩ искаха след разпадането на Съветския съюз да се разпадне и Руската федерация. След Студената война Бил Клинтън каза „Ние сме световният лидер, ние ще управляваме света”. Да, но светът не е еднополюсен. Вижте Китай! Индия!
- В света решават корпорациите, а у нас кой решава?
- Решават чуждите корпорации и влияния, които са много мощни. Миналата седмица фондация „Америка за България” даде 1,2 милиона долара на този несретник – бившия министър Христо Иванов, още 100 000 долара на Огнян Минчев, на разни анализатори , които обработват общественото мнение. Не стига това, ами и министър Кунева отиде на крака да моли за пари от същата чужда фондация. Срещу какво? Утре пак ще трябва да пренапишем историята, да махнем фактите, съдбите, процесите и да остане само микроистория - баклава и козунаци. Това не е случайно. Корпоративният капитал диктува всичко днес. Но тази алчност ше го погуби. Светът се променя, а те не искат да разберат това. Очакват ни невиждани по мащаб обществени сътресения.
