- Проф. Проданов, в новата си книга „Системни цикли и бъдещето на историята: накъде върви светът?“ вие твърдите, че днес в света се води битка за миналато, а не за бъдещето. Обяснявате го с края на неолибералния модел и нарастващото социално неравенство. БСП, според вас, трябва ли да влиза в дебата за миналото? Последният пример бе дебатът за Народния съд.

- Дебатът за миналото в контекста на Народния съд беше във връзка с Луковмарш. Тенденция в цяла Европа, но и в САЩ, е, че през последните  години думите „фашизъм” и „нацизъм“ станаха едни от най-употребяваните в медиите. Говори се за нарастващ антисемитизъм и има тенденция на емиграция на евреи от Западна Европа. Обръщането към миналото обикновено е обръщане към определена етническа или религиозна идентичност срещу друга етническа или религиозна идентичност. Това, което ме впечатли тази година с Луковмарш, е присъствието на членове на националистически партии от други страни. Става дума за общоевропейска тенденция, която се проявява по различен начин, в различна степен и с различна сила. Тепърва ще търпим нейните последствия.

В последните дни лидери на Бавария казаха, че не искат българите в Шенген и еврозоната. Това не е случайно. Когато се усещат проблеми и противоречия, няма как да не кажат „не”. Част от проблемната ситуация, която я има и преди Първата световна война, е рязкото увеличаване на социално-икономическото неравенство, което освен чрез различия между групи и региони се проявява и чрез етнически и религиозни форми, които са предпоставка за възхода на различни версии на национализми, консерватизми, включително и там където кризата е много остра – на фашизми в различни версии.

Но най-лесно е всичко да бъде обяснено чрез етническите и религиозни измерения. Ще дам впечатляващ пример:  седмица преди Световния икономически форум в Давос на сайта му се появи статия за възхода на неравенството. Там, въз основата на исторически данни, мерят коефициента на Джини - известен показател за неравенство, при който 0 е максимално равенство, а 1 – максимално неравенство. Преди 10 000 години, в началото на т. нар. аграрна епоха, неравенството е 0,17, в Римската империя е 0,59, когато имаме върхушка и огромно количество роби, а сега в САЩ е 0,81. Изводът: опитът от предходни периоди на нарастващо неравенство показва, че то никога не се е решавало по мирен начин. Решавало се е или чрез войни, или чрез разпад на държави, или чрез революции и бунтове, или чрез масови епидемии. Или чрез съчетание помежду им. Ако този извод го направи комунистическа партия, ще я заклеймят, че представя желаното за действително. Но това го казват на сайта на Световния икономически форум в Давос, където се събира световният бизнес елит, най-богатите хора на планетата. Джордж Сорос още преди няколго години заговори за „задаващата се класова война“. Нищо че у нас леви лидери дори думата „класа“ не смеят да произнесат, за да не им кажат, че не са се „реформирали“.
Ще повторя едни вече изнесени данни, защото са страшно важни: 82% от богатството, създадено през 2017 г., е отишло в джобовете на 1% от населението в света. 2043 доларови милиардери дърпат конците на всичко край нас. Тези противоречия водят и до тежки кризисни процеси либералната демокрация, до маргинализация и разпад на неолиберализиралите се десни и леви системни партии.

- Как се вписва бунтът срещу Истанбулската конвенция във всички тенденции, които очертавате?

- Вписва се много естествено. Това е израз на разпадните процеси на системното ляво и дясно. Реакцията за така наречената Истанбулска конвенция раздели и леви, и десни вътре помежду им. Тя се превърна в спонтанна реакция, защото ангажира дълбините на моралното съзнание. От интелигенцията се възприема като реакция на всички тези либерални ценности.
Ще дам знаменателен промер. Мой колега от Софийския университет направи цял блог за битка срещу Истанбулската конвенция, където събра декларации на религиозни общности, изказвания на наши интелектуалци, снимки, данни от различни страни. Аз го питам: „Как така?! Нали твоите колеги в СУ се подписаха под защита на конвенцията?“. Той: „Те са малцинство! Никога не съм бил в политическа партия, но като видях това кръвта ми кипна и повече не издържам. Баща ми беше офицер и ще водя биткаа на живот и смърт!”
Това е част от кризата и разпада на предходното ляво-дясно политическо пространство по посока на цивилизационни, религиозни, национални, етнически, културни идентичности и противопоставяния.

- Доколко бунтът бе срещу обезвластената държава и доколко за запазване на християнски, семейни, културни, национални ценности?

- Имаше огромно недоволство, което изглежда неполитическо. Изглежда като свързано с непосредствените отношения. Но е симптом за нещо друго.
От 70-те години насам неолибералната вълна водеше до нарастващо неравенство. Купища световни изследвания сочеха тенденцията, но неолибералните системни десни и леви сили покриха всичко това, изваждайки на преден план така наречените равенства в областта на културата – говореше се против „езика на омразата“, либералному ни обясняваха как като сменим така нар. дискурс и не наричаме циганите цигани, негрите – негри, това щяло да реши проблемите. Но не ги реши, защото беше неолиберална идеологическа димна завеса, с която се прикри нарастващото социалноикономическо неравенство. Дистанцията между т.н. американски африканци и белите американци от 70-те години насам скочи и в момента едно средно черно семейство в САЩ има 13 пъти по-малко богатство от средното бяло. Но същото е и с нашите цигани, които с либерална демагогия как вече са станали роми бяха социалноикономически дезинтегрирани и вкарани в гета.

Мултикултурализмът не реши проблема и за насилието в условията на увеличаваща се бедност, неравенство, стрес, несигурност. Няма как при това положение агресията да нараства, независимо от либералните идеологически димки от типа на Истанбулската конвенция и празнословия срещу „език на омразата“. Агресията нараства и тепърва ще нараства. Пребиват деца в детските градини - това е невиждано в историята! Проблемът е не само насилието на мъжа над жената. Проблемът е насилието изобщо и защо го има. Това е проблемната ситуация. С либерални идеологически димки, скриващи реалната действителност, и с еди-коя си конвенция няма да го решим. Никаква Истанбулска конвенция не решава проблема в детските градини или в отношенията с ромите, лекарите, случайно засеклите се на пътя и започнали да се бият с тръби и колове. Значи има нещо друго. Неолибералите не искат да говорят за него и демагогстват. Но да се скриват реалните противоречия с неолиберални идеологически димки става все по-трудно.

- Въстанието срещу Истанбулската конвенция обнадежди ли ви? Хората показаха, че все още имат съпротивителни сили.

- Има съпротивителни сили, но никой не поставя въпроса кое ражда насилието. Човек, дошъл у нас от митологично богатата Швеция, рита камериерка. Кое ражда това? Нашенец в Берлин излиза от метрото и рита германка. Кое ражда това? Лошият човек ли го ражда или неолибералната капиталистическа система, която от ден на ден през последните 28 години увеличава бедните и неравенството в България?

- Позволете и въпрос за президентската институция. За една година президентът Радев успя да запази висок рейтинг от близо 60%. Как си го обяснявате? С острите реакции срещу управлението, със съпротивата на Истанбулската конвенция?

- Живеем във времена, в които нарастващо количество хора имат потребност от силен човек. Където има несигурност, все повече хора търсят някой да ги защити.
Едно от изследванията, свързани с кризата на неолибералната демокрация, сочи, че в Европа, включително и в България, голяма част от младите под 40 години не държат да живеят при демокрация, разбирайте либерална демокрация. Неслучайно в глобален план лидери като Путин и Си Дзинпин се ползват с високо доверие.
Имиджът на нашия президент идва не от политиката. При него не могат да се търсят неща, които биха намерили при всеки един, минал през политиката. На всичко отгоре е военен, включително като стилистика на поведение излъчва сила.

Освен с нарастваща несигурност нашето време се отличава и с рязко паднало доверие към политиците, водещите институции, парламентите. Време, когато много хора казват, че се движим в неправилна посока. Една американска социологическа агенция всяка седмица задава на американците въпроса дали страната се движи в правилна посока. Последните 10 години само между 27% и 33-34% от тях казват „да”. Другите казват „не”. У нас е същото. В ситуация на криза и нарастващи опасности се търси силната фигура.

- Премиерът Борисов също е генерал.

- И неслучайно няма друг политик от прехода, който толкова дълго да е запазил висок рейтинг. Той притежава блестящи способности да се адаптира към ситуацията. Но премиерът вече има зад гърба си едно политическо минало, в което има какво ли не и то няма как да не го дърпа надолу.
Премиерът носи непосредствена отговорност за ставащото, за непрекъснатите скандали, за влошаващото се положение на много хора. Докато президентът стои на дистанция. Не можеш да го обвиниш за Суджукгейт, за идиотизмите в Хасково и т.н. Колкото и да се опитва Борисов да се дистанцира, той управлява трети път и, в една или друга степен, това пада на гърба му.

- Как според вас ще се развие скандалът с ЧЕЗ?

- Сделката с ЧЕЗ бе замислена да бъде същата измама и лъжа, същият скрит грабеж чрез офшорки и наши хора както сделката с Булгартабак, както сделката с Кремиковци, както тази с Общинска банка и много други. Всички те бяха далавери с принадлежаща и създадена от всички българи собственост, но не успяха да предизвикат достатъчно силна реакция. Сега обаче вече масовата психика е стигнала определена точка на кипене. Виждате, че всеки ден през последните месеци има някакъв локален протест по един или друг повод. За близо година управление на ГЕРБ са вече стотици – от всички социални групи и всички региони, с участници и от ляво, и от дясно.

На всичкото отгоре скандалът се премести и в Чехия, и там тресе управляващите. Борисов отчаяно търси спасение, бързо променяйки позиции и тези, опирайки се здраво на мощната клиенталистка мрежа, създадена в страната. Ще даде заден ход, за да замаже доколкото се може нещата, ще направи отклоняващи финтове, ще сменя тоягата  с моркова срещу политическите противници, а засега и лошото време му помага да не тръгнат спонтанни протести, както беше при предишни мандати.
А и коалицията му изглежда все по-нестабилна. Може да замени например Сидеров с Марешки, но това няма да му вдигне доверието, а допълнително ще го срине. Възможно е да си отиде, възможно е и да се закрепи, но със силно разклатени позиции и всеки следващ, на пръв поглед незначителен повод може да го катурне. На нарастващо количество хора им е дошло до гуша, част от тях изливат гнева си в спонтанно насилие срещу всеки и всичко, във всякакви протести, но натрупаното напрежение има своите граници и може да доведе до неочакван за него взрив.

Интервю на Таня Джоева

Епицентър