/Поглед.инфо/ Портретът на олигархията излезе от килера на Дориан Грей
Едно есе взриви всички фейсбуци, форуми, блогове.
Есето „Бунтът на ситите”.
И тези, които се самоопределиха като „младите, красивите, умните, интелигентните, културните, моралните, талантливите, истинските, качествените, демократите, вдъхновените, просветените, лъчезарните, артистичните, естетичните” изригнаха върху автора един лъчезарен, демократичен, високоинтелигентен и естетичен гейзер от изящна словесност.
А именно: „червена вещица”, „таласъм”, „вампир”, „зъл демон”, „комунистически изрод”, „урод”, „хермафродит”, „змия”, „съскащо човекоподобно”, „отвратително чудовище”, „червена кучка”, „червен парцал”, „червен боклук”, „червен мафиот”, „лъжец”, „убиец”, „цоциалистка”, „хипнотизирана душа”, „пълна с омраза, омерзение и злоба”, „жалко същество”, което „изпълзява от нищото”, „пръска омраза и ненавист” от своите позиции на „червен олигарх” и „притежател на червени енергийни капитали”.
Това последното, за енергийните капитали ме силно засегна. Защо само енергийни? Бива ли да подценяват така един олигарх сущий и даже плутократ?!
Целият този порой не ме изненадва (цитирам само това, което възпитанието ми позволява). След всеки мой текст се излива същата брилянтна реторика, без никакво значение за какво пиша: дали за Ботев и Левски или за мутроидното всевластие на Цоко и Боко, дали за светите братя Кирил и Методий или за диктатурата на простащината, дали за Светата ни Православна Църква или за чалгаризирането на обществото, дали…
Няма значение! И аргументи няма. Рефренът винаги е един и същ – „Червен боклук!”. 24 години. Същата помия се излива всеки ден върху моите колеги и приятели от „Дума”. Същата помия се лееше всеки ден върху най-големия публицист на нашето време – Стефан Продев. Боже, как го мразеха! Мразеха неговия талант, неговия мащаб, неговата неподкупност, неговата честност, неговата неизтребима гражданска смелост, неговото достолепие, неговото перо, неговата брада, неговата лула и даже – ароматния дим от неговата лула.
Освен неприязън към всичко, що е ляво, това е цензура. Каква артистична добавка, каква приказна финтифлюшка към цензурата на парите и властта! Това е дълбинното убеждение на самоопределилите се като „умни, красиви, великолепни” и прочее, че никой няма право да пише, да говори и да мисли различно от тях. Така разбират свободата на словото. Така разбират и демокрацията. Затова и медиите ни са такива – жалки, страхливи, унизени, които хем се самооблъщават, че са куртизанки на властта, хем внимават да не настъпят олигархичния интерес по опашката (пример – Пеевски), хем стъпват на пръсти, за да не разгневят фейсбуците.
И тук ме връхлетя едно сравнение.
Рефренът на 90 % от разгневените фейсбуци гласи: „КАК ТАКА И ЗАЩО ТАЯ ГАД СИ Е ПОЗВОЛИЛА И ДРЪЗНАЛА ДА НАПИШЕ НЕЩО РАЗЛИЧНО?!”.
Преди 10 ноември периодично ме привикваха в ДС, за да ми искат обяснение защо съм написала еди-какво си и какво съм искала да кажа с това, и главно – КАК ТАКА И ЗАЩО МОЯТА ПОЗИЦИЯ Е РАЗЛИЧНА ОТ ОБЩИЯ ХОР! ЩО ЗА ДРЪЗКА НАГЛОСТ!
Да-а-а. Така разбираше ДС свободата на словото…
Проблемът на гневните „умни, красиви, блестящи, великолепни” и прочее е, че те се гневят на самите себе си. На собствения си образ.
И кой направи тази пакост?
Една млада дама, която доскоро беше в пиарския екип на служебния премиер. Появи се тя в bTV, беше в началото на протестите, и тегли демаркационната линия: „Февруари не е юни! Днешният протест е протестът на младите, умните, интелигентните, истинските, вдъхновените и красивите”. И добави, че не я интересуват цената на тока, майчинските и т.н. А другите в студиото (също така „вдъхновени, интелигентни, качествени” и прочее) рекоха, че получават европейски заплати и на тях също не им пука за някакви цени.
Това значи да работиш и срещу хората на протеста, и срещу хората, които не са на протеста. Защото и сред тези, които протестират, и сред тези, които не са на улицата, им пука и за тока, и за парното, и за майчинските, и за пенсиите, и за всичко.
В началото си помислих, че това е случайно, гаф някакъв. Вече мисля, че беше съзнателен и пресметнат PR. И не самоPR.
Медиите прегърнаха този премислен, високомерен нарцисизъм, преповториха го в захлас и с опиянение; после някакъв ай-ти специалист нарече тия, от февруари „неандерталци” (цитирам!); после един психолог (или психиатър) каза, че юнските протестиращи принадлежат към „друг антропологичен вид”, по висш някак, различен от антропологията на споменатите неандерталци; после в „24 часа” се появи текст „Г-н Орешарски, добрият материал не ви иска!”, а също така, че хулиганите свалили Борисов, следователно през февруари протестирал лошият мат,рял (щото свалил Борисов), а добрият материал протестира през юни (щото, както е тръгнало, ще върне Борисов на бял кон)…
Така българите бяха разделени.
От едната страна: „качествените, умните, интелигентните, културните, моралните, талантливите, истинските, демократите, вдъхновените, просветените, лъчезарните, артистичните и естетичните”.
От другата страна: „некачествените, грозните, тъпите, неграмотните, безкултурните, неморалните, скапаните, сдуханите, смотаните, мрачните, бездарните, неандерталците”.
Това разделение беше извършено абсолютно съзнателно, подло и коварно от невидимите PR-и на протеста. И не само PR-и.
И когато написах „Бунтът на ситите”, „великолепните и блестящите” се погледнаха в огледалото, и викнаха възмутено: „Ама огледалото е криво!”. Ами криво е. Измайсториха им го това огледало, пък и те участваха в неговата направа.
И си спомних „Портретът на Дориан Грей”. Красив е Дориан, богат, блестящ и очарователен. И вечно млад. А в един скришен килер е неговият портрет, онзи, дето се променя магически. И когато един ден Дориан вижда в какво се е превърнал, той е потресен от самия себе си. Но вината си е негова, не на художника.
Тия дни портретът на Дориан Грей излезе от килера. Портретът на олигархията.
Докато промишлявахме дали протестът ще се радикализира, или протестиращите ще излъчат свои представители и ще седнат заедно с депутатите да работят по нов изборен кодекс, се сбъдна най-лошото ми предчувствие.
Че протестиращите, без да подозират, са един параван, зад който, там някъде, в сенките, в някакъв луксозен килер, стоят едни други хора и „направляват процеса”. Все същите „експерти на прехода”. Които щом се покажат на видело, ще настане смут и потрес сред всички тези, които се разхождат с деца, кучета, колела и скейтбордове по софийското ларго.
Че в един момент „красивите и великолепните” ще бъдат подменени с агресивни тълпи, както и стана. Днес тези тълпи крещят към парламента (цитирам!): „Вие там! Ще ви смажем, ще ви пребием, ще ви влачим по паветата!”. А във вездесъщия фейсбук вече се появи призив: „Да подпалим парламента!”…
Че протестиращите срещу олигархията, без да подозират ще бъдат превърнати в инструмент на същата тази олигархия, на нейния хищен апетит за власт и разбогатяване, и главно – на нейния интерес всичко в тази държава да бъде сринато. Като за целта трябва да бъдат сринати устоите на държавата – Конституцията и парламентарната република. И нищо по-малко. Защото само те се пречкат на олигархията и нейната алчност.
Всичко това нямаше да се случи, ако да не беше абсолютно бездарната „авантюра Пеевски”. Но съм убедена, че и с „Пеевски”, и без него, всичко това пак щеше да се случи. С повод или без. От самото начало беше ясно, че на правителството няма да бъдат дадени не 100 дни толеранс, 100 минути няма да му бъдат дадени. Това е целта от самото начало.
14 НПО отказаха да участват в гражданските обсъждания за промени в Избирателния кодекс. Защо?
5 десни партии - България на гражданите, ДСБ, „Синьо единство”, „Зелените” и „Свобода и достойнство” поставят ултиматуми на парламента. Защо?
Защото отварят една пробойна в парламентарната република и от този момент нататък всеки, който не се е добрал до парламента, ще иска касиране на изборите. А легитимните институции ще трябва да го дундуркат и утешават, и да му изпълняват капризите.
Защото не искат нов Избирателен кодекс. Което е грозно предателство към исканията на протестиращите. Никакъв Избирателен кодекс не ги интересува.
Защото искат реванш. Каза го Евгений Бакърджиев в прав текст.
Защото не признават легитимно избраното Народно събрание, понеже ТЕ не са в него, ТЯХ ги няма там. А ги няма, защото се сгромолясаха гръмовно на изборите, а сега плачат, че не били представени.
Защото искат България да влезе в спиралата на хаоса – избори през есента, после – напролет, после – следващото лято.
Защото искат избори до дупка, сиреч – докато резултатът им хареса. А резултатът ще им хареса само тогава, когато левицата изчезне от лицето на земята.
И всичко това става с престъпното съучастие на ГЕРБ.
И всичко започва отначало.
Едвин Сугарев отново, както преди 20 години, обяви гладна стачка. Пред парламента, както през декември 1989-а, има протесг. Тогава едно огромно множество (и аз също) искаше да падне член Първи. Днес протестиращите (и аз също) искат да падне неписания и противоконституционен член Първи – за ръководната роля на олигархията. Обаче олигархията ръководи, дирижира и манипулира самия протест. Олигархията и нейните вездесъщи експерти по преходи към нищото. Които предадоха, продадоха и подмениха протеста. И разделиха гражданите на България.
Преходът започва отначало. След като за 24 години (не за 40) превърнахме нашата България в пустиня.
Преходът започва отначало. Българите са целесъобразно разделени на „добри” и „лоши”, на „качествени” и „некачествени”, на „умни, красиви, блестящи и неизменно прави” и на „червени боклуци, изроди, уроди, вампири, таласъми и неизменно виновни”.
Имаме да спасяваме държава, имаме да се преборваме с олигархия и всяко разделение лишава тази наистина колосална и титанична битка от нейната национална основа и от нейното общо, гражданско основание.
Но докато ние, гражданите, искаме да изритаме олигархията и да спасим държавата, олигархията иска да заличи тази държава. Окончателно.
Важен послепис:
Благодаря на всички - познати и непознати, съмишленици и съдейственици, които участват в битката срещу олигархията. На всички, които ме възнаграждават със своята подкрепа и приятелство. Не защото мислят като мен. А защото мислят.
Дума
