/Поглед.инфо/ Десните у нас стават бесните заради отношението си към демографската катастрофа. ГЕРБ пък е на път да се превърне в партия на Гражданите за Етническо Рухване на България. Такива мисли изкачат от съобщението, че през 2015 година населението ни е намаляло с 48 000 души, а и от някои демографски ходове на управляващите.
Немалко от десните още се дрогиратс транквилантнатастеза, че става дума само за демографска криза и в никакъв случай не и за катастрофа. Само че какво показват фактите? За последния четвърт век българското население се е стопило с една четвърт. Годишно изчезваме средно с по 40 000-44 000 души, твърдят демографи, статистици и икономисти. Вече и с повече, както показват последните данни на националната статистика. Тоест един среден по население град се изпарявал от картата на България.
Според проф. Петър Славейков,зам-ръководителна Центъра за демографска политика, при запазване на сегашната тенденция българският етнос ще бъде застрашен от изчезване след 2050 година. Академик Петър Иванов, който оглавява Демографския институт към БАН, е изчислил, че след 30 години българите ще се стопим до 1,7 млн. души и ще бъдем второто по численост население – първото ще са ромите, които ще наброяват 2,8 млн. души, а трети турците със 700 000 души. Някои смятат академика за тежък черногледец, само че почти същото твърди и известният ни икономист Иван Ангелов. Професорът е изчислил, че ако сегашната разлика между умирания и раждания се запази (40 869 повече умирания през 2014 г.), населението ни ще спадне до около 3.5 млн. души в края на века. И тогава ромите пак ще станат най-голямата етническа група, но втори ще бъдат турците, а ние, българите, ще отидем едно място по-надолу – трети.
„По броя на населението вече се върнахме на равнището от 1946-1947 г., тоест с около 70 години“, пише експертът в специален анализ за трагичната ни демография. А към края на века ще се сринем по този показател до миналото отпреди 200 години.
Това ли не е катастрофа за нацията? Нещо повече, тези факти не насочват ли към зловещия извод, че тече процес на убийство на българския етнос (макар и еволюционно, непреднамерено)? Близо до ума е и изводът, че този процес тече в условията на свободен пазар, приватизация, краен либерализъм и глобализация, която впрочем в немалко отношения се изражда като глупавизацияособено на българска почва. Просветени люде казват, че главните фактори за демографската катастрофа са отрицателния естествен прираст и голямата емиграцията. Интересно е обаче съотношението между тези фактори – на отрицателния прираст (високата смъртност и ниската раждаемост) се падат горе-долу две трети от стопяването на населението (или от катастрофата).
И докато в условията на свободно движение на хора нашата държава засега трудно може да задържи населението, то срещу въпросните две трети тя все пак може да вземе мерки - за по-висока раждаемост (2-3 деца на една българка) и за защита, а не за търговия с националното здраве. Дереджето ни е такова, че тези мерки са не просто необходими или дори наложителни, а направо съдбоносни. Без тях се затриваме като нация.
Защо, например, платеният отпуск по майчинство за второ и трето да не бъде 90% от заплата, но не за няколкото месеца, а за година-две? Майката не работи ли за нацията и държавата, докато отглежда у дома си граждани и работна сила? Защо да не се въведе еднократна държавна помощ от по няколко хиляди лева за първо, второ и трето дете, която да е по-голяма при повечето деца – примерно 8000-10 000 за трето дете? Пак просветени люде предлагат по-високи детски надбавки (чак до 400лвза трето дете), детегледачки на държавна заплата, повече детски градини и ясли или намаляване на таксита за тях, държавна помощ за ново и единствено жилище на младите семейства, която да нараства при повече деца. Мерките съвсем не се изчерпват с тези предложения.
В момента системата на здравеопазването ни е като че ли е най-големият виновник за отрицателния прираст – заедно с беднотията. Едно уточнение обаче – виновникът са не лекарите, а именно политикатавздравната система. Днес България е с най-високата смъртност в Евросъюза – 14,4 промила срещу 9,9 за общността. Фактически здравната ни система работи пълноценно само в големите и икономически състоятелните градове. И пълноценно тя обслужва богатите, платежоспособните, също и хората със средни доходи. Само че те не са мнозинството българи. От водещ лекар в своята специалност чух, чев Свиленградско(без самият град с неговата митница) хората са се отказали да се лекуват – нямат пари. И я карат на билки, знахарство или пък просто си чак реда да ги прибере земята, примирили се,чепълноценната здравна грижа е недостъпна за тях. Така е и в по-голямата част от селските ни и икономически слабите райони или зони.
От една страна, България е еврошампион по смъртност, а от друга е с повече и повече болници. Такава сбъркана комбинация може да се роди само в една уродлива система. И причината за нея няма как да не е безчинството на пазара срещу здравето на българина. Тези „шампионски“ 14,4 промила смъртност са пряка последица от превръщането на болниците в търговски дружества, от политическия неолиберализъм на здравето. От пазарните ни джихадисти, които превърнаха здравето в стока и ни докараха до демографската катастрофа.
Въпреки всичко неолибералният тумор в здравната ни система все още нее прерасналв метастази. За да не стигне дотам има предложение да се отмени статута на болниците като търговски дружества, са се спре закриването на общинските болници заради липсата на печалби, значително да се вдигнат заплатите в държавните и общинските болници, да се въведе безплатна здравна помощ за лица на непълнолетна възраст, без дори да са здравно осигурени.
Проф. Ангелов е сметнал, че парите за всички тези и други мерки могат да дойдат не от нови заеми, а от прилагане на данъчните принципи в повечето страниот ЕС. Тогава „само от двата преки данъка – подоходният данък и данъка върху печалбата могат да се събират допълнително около 3 млрд. лева годишно“. Заедно с други данъчни реформи, с по-високи налози за хазарта и луксозните стоки, плюс добра данъчна дисциплина парите за такива мерки може да се увеличат с още 1-1,5 милиарда лева.
А сега са видим какво прави по въпроса дясното правителство на ГЕРБ? В момента детските надбавки за едно дете са 37 лева, за две деца – 85 лева, а за три – 130 лева. А за оцеляването на нацията са потребни 100-150 лева детски надбавки за едно дете, 200-250 за две и 300-350 за три деца. Първите три цифри не са ли детските надбавки на бясното политическо мислене? Между другото, вдигането на минималния доход на глава от семейството до 400 лв. ограничи кръга от хора, получаващи детски надбавки. Освен това парите за майките при втората година майчинство нямат повишение - 340 лева. Кабинетът на ГЕРБ дори отхвърли искането да се отделят от бюджета 19 млн лева (не 190 млн, нито пък 1,9 млрд) за обвързване на обезщетението по отглеждане на дете с минималната заплата. Ще оцелеем ли при такава демографска стиснатост на бясното мислене?
В здравеопазването също не се предприема нищо срещу появата на метастазите в него. Там пъзелът е подреден така, че държавните и общинските болници да трупат загуби, а печалбите да отидат в частните болници. Да тържествува бясната идея! За да се икономисват пари на Здравната каса, пациентът вече е принуден да плаща допълнително за избора на медицинска сестра и санитар – въпреки че си е платил вноската. В този сектор направо ни заслепява истината, че бесните пестят от здравето и спасяването на нацията заради тържеството на една вече разкашкала и вмирисала се идеологическа догма.
С такива цифри и такъв подход няма как българите да не станем второто или третото малцинство в България през следващата половина на века. И да изчезнем през следващия век. И този резултат ще бъде плод от политиката на сегашнатабесница(пардон – десница).
Тези цифри и този подход никак не са случайни, те са заложени в ДНК-то на дясното, всъщност тясното демографско мислене. Погледнете „Програма за реформи наППГЕРБ“ от 2014 година – всъщност последният стратегически документ на гербаджиите. Писана е така със замах, с амбицията за всеобхватност и компетентност, с напъна на една уж общонародна партия. Само че там няма да срещнете фразата „демографска катастрофа“. Само на едно място се говори за „демографска криза“. Преди това пък в едно изречение почти комично пише, че партията ще работи за „подобряване на демографската картина в страната“. Демографският проблем и мерките за разрешаването му ги няма нито като основна категория (икономика, социална сфера, външна политика, национална сигурност и т.н.), нито като подкатегория. Няма ги нито като главаили подглава, нито като точка или под точка. 37-те лева детски надбавки за едно дете, 85 за две и 130 за три деца са пряка последица именно от това, че демографския проблем не е обособен като отделна категория или приоритет в програмата на ГЕРБ, че присъства в нея само така - между редовете, като картинка или ескиз.
Някой ще възрази, че демографските мерки се виждат в целите, поставени в икономиката и социалната сфера, но точно това е грешката. Демографският нож вече е опрял в кокала и този въпрос трябва да бъде обособен в отделна категория на партийните програми, дори преди икономиката и социалната сфера – нищо че зависи от тях. Да бъде нещо като върховен приоритет, като съдбоносна национална кауза. Това впрочем би трябва да важи и за другите български политически сили у нас.
Това че бесницата си затваря очите за демографската катастрофа има и друго „генетично обяснение“. Солидните пари от мерките срещу катастрофата няма как да дойдат от бедните – от тях ще може да се събере по нещо, но това ще бъде по някой друг лев. Онези 4-4,5 млрд лева годишно трябва да дойдат от новото данъчно облагане на богатите. Това обаче не се прави в Америка, няма да го направят и нашите десни, защото то е в разрез с догмата на „тясното“ мислене. Само че това вече не вони ли на антинационална позиция, ако щете и на национално предателство? В този смисъл дясната политика не изкристализира ли в най-чист вид като бясна политика?
Впрочем богатите у нас биха могли да се самосезират за демографската катастрофа. Да се съберат, разработят и предложат програма за българското оцеляване, да обявят какво са готови да дадат за това оцеляване, включително и като по-високи данъци. Но такова нещо не виждаме, на тях очевидно не им пука, че от етноса, който е дал името на самата ни държава, утре ще се останат единици.
Все пак десните имат шанса да стигнат до срещуположния бряг и да останат като свестните. Достатъчно е ГЕРБ да задейства общонационален дебат за демографската катастрофа, който на свой ред да разработи надпартийна програма от демографски мерки, по която пък политическите субекти да постигнат национално съгласие – дори с отказа от някои „свещени крави“ в идеологията си. Защото по-свята идеология от оцеляването ни като нация едва ли има. И след това обаче тази дългосрочна програма да стане настолна книга на всички управляващи в близките 4-5 десетилетия, колкото ще отидат, за да избягнат демографските метастази. Не направи ли това ГЕРБ в сегашния си мандат, рискува да остане Граждани за етническо рухване на България.
