/Поглед.инфо/ Думите имат свойството да са верни, дори когато са сгрешени. Ако при изписването на думата "Щати", пръстът ви вместо "а" удари погрешно съседната "е", новата дума си идва съвсем на мястото. Защото държавата, за чиято външна политика ще стане думапо-надолу, напълно е узряла за наименованието Съединени американски щети. Кривналия пръст вкарва мисълта в правия път. Флиртът със словото се оказва светата истина.
Да започнем със Сирия, Либия и бежанската вълна. Ето какво написа за сирийската война в изданието "Политико" Робърт Кенеди-Джуниър от емблематичната американска фамилия Кенеди: "Ние трябва да признаем, че конфликтът в САР е война за контрол на ресурсите, която е неотделима от множеството останали войни, водени от САЩ в продължение на половин век. Само когато САЩ признаят, че тази война е за тръбопровод, ситуацията ще се проясни. Само така може да се обясни защо Конгресът на САЩ и администрацията на Б. Обама все още се опитват да намерят в Сирия умерени ислямисти, за да воюват срещу Асад. Само тогава ще стане ясно защо ИДИЛ ("Ислямска държава") взриви руския пътничеси самолет, а Турция свали руския изтребител. Милионите бежанци, насочващи се към Европа, са резултат от грешки на ЦРУ и войни за енергоресурси", написа62-годишният екоактивист и радиоводещ Кенеди-младши.
Ето идруго мнение, този път известния американски икономист проф. Джефри Сакс, изразено пред сръбската медия РТС. „Свалянето на Асад бе инициирано от САЩ, финансирано от Саудитска Арабия и подпомогнато от Турция”, каза Сакс. Спореднего последиците от опитите за свалянето на Асад са умопомрачителни.„Това е още един пример, че не е никак добра идея, когато със сила отвън се правят опити за определяне на управлението в друга държава", подчертаоще Сакс.
При Сирия обаче нещата не опират само до енергоресурси. Миналата година един мемоарен откъсосвети откъде тръгва сирийската криза и всички сегашни сътресения с едни или други държави в Близкия изток, а и в Европа.Става дума за реч на американския ген. Уесл Кларк, произнесена на 3 октомври 2007 година в щата Калифорния(заедно с Барак Обама, който впоследствие става и президент).По онова време той бе един от претендентите за кандидат президент на Демократическата партия. В речта си генералът разкри как след атентатите от 11 септември 2001 година научил в Пентагона, че в администрацията на президента Джордш Буш-младши има план да се унищожат правителствата на 7 държави за една петилетка. Тогава му било казано, че ще се започне с "Ирак, а след това следват Сирия, Ливан, Либия, Сомалия, Судан и Иран.“ Което и става - макар и с отделни изключения. 71-годишният Уесли Кларк е воювал във Виетнам, води и кампанията в Косово като върховен главнокомандващ силите на НАТО в Европа. Няма как да го заподозрем в симпатии към социализъм, режими и авторитаризъм. Но дори и той не е скрил гнева си в изказването:„Това си беше доста шокиращо. Изглежда целта на военните е да започват войни, да сменят правителства, а не да спират и ограничават конфликти. Тази държава бе превзета от група хора посредством политически преврат - Улфовиц, Чейни, Ръмсфелд и други, част от проекта за новия „американски век“. Те искаха ние да дестабилизираме Близкия Изток. Да го обърнем с главата надолу, да бъде под наш контрол“.Пол Улфовиц бе стратег на този проект, Чейни бе вицепрезидент, а Ръмсфелд военен министър при Буш-младши. Уесли Кларк се възмущава, че те тримата са наложили една политика зад гърба на гласоподавателите, които са избрали Джодж Буш-младши, защото е предлагал съвсе друг дневен ред. Затова и говори за преврат.
Въпросният проект е продукт на крайните неоконсерватори в Републиканската партия, но в случая със Сирия и Либия виждаме, че се изпълнява и от президента демократ Барак Обама.
А сега нека говорят и фактите. Убитите в хода на гражданската война в Сирия са 260 758 души, като от тях цивилните са над 76 000 души. Над половината от 23-милионното население на страната - или 13,5 млн. - е превърнато в бежанци, от които 4,7 млн. са прокудени в чужбина. Сирийската икономика се срина с 30 години назад. От износа се изпариха 90 процента. Преките и непреки загуби за енергетиката възлизат на 53 млрд. евро. Разрушени са 83% от електрозахранването и днес сирийци се живеат на свещи като в прединдустриалната епоха, започнала преди три века. Американската война за енергоресурси остави на тъмно цяла една държава.
В руини е и либийската държавност, съсипан е и Ирак. В Либия новият американски век оплоди тероризма и религиозният екстремизъм - уж кръвните врагове на Америка. Същото, впрочем, се получи и Сирия, където групировката "Ислямска държава" държи в момента 40% от територията й.
В Ирак само за периода 2003-2009 години са загинали 650 000 цивилни. Там още гърмят коли бомби, още се взривяват терористи самоубийци и изобщо не му се вижда краят на религиозната вражда между шиитското мнозинстно и сунитското малцинство. Плюс, че и там "Ислямска държава" се бе наместила в част от иракската територия. Всичко това е плод на американската интервенция в тази държава. А още преди нея Вашингтон бе предупреждаван от по-прозорливи люде, че точно това ще се случи.
Съединените американски щети се стовариха и върху Европа чрез бежанците. Не без основаня се шири мнението, че мигрантската вълна също е америански проект. Дори да не се окаже така, това не омаловажава вредите от действията на Вашингтон.
Смърт, кръвопролитията, рязане на глави, повсеместна разруха, мизерия, главоболия и заплахи за Европа - ето какво донесе "новия американски век".Векът на Щатите се изроди във векът на Щетите.
Сега да минем към Украйна. В едно интервю неотдавна за изданиетоThe Atlanticпрезидентът Барак Обама призна, че тази страна не е сред главните интереси на САЩ. Докато за Русия е приоритет. Само че защо тогава американското посолство в Киев режисираше Майдана, защо Вашингтон подкрепи преврата срещу законния президент Янукович, защо изобщо насъска Украйна срещу Русия? Много просто - за да навреди на Кремъл заради независимата му политика. Само че вредите за самата Украйна са просто катастрофални. Благодарение на Вашингтон(и на подкрепяната от него евроинтеграция)днес средната заплата в тази държава падна до 160 долара или под нивото на традиционно бедните страни в Африка като Етиопия и Гана. Според прочуване на "Галъп интернешънъл" 79% процента от украинците се чувствали бедни миналата година - това е със 17% процента повече от 2014-та - годината на Майдана. Банкрутират или се закриват стотици предприятия, съкращава се производството на високотехнологичната металургична продукция, напълно е спряно машиностроенето и автомобилния отрасъл, пострадаха аграрният, текстилният, хранителният сектори. Според признанието на бившия премиер Николай Азаров по-лоши резултати страната е имала само след разпада на СССР, когато тя загуби 65 процента от своя БВП“. Всичко това е най-вече заради прекъснатите естествени икономически отношения с Русия, създавани от десетилетия.
Американските вреди в Украйна се стовариха и върху Евросъюза. Първоначално той не смятал да въвежда санкции срещу Русия, но бил накаран да направи това под натиска на Щетите. Това признаха вицепрезидента Джо Байдън и държавният секретар Джон Кери. А американските вреди струват 8,6 млрд евро на още кретащата след кризата Европа. Загубите за Германия достигат 2,4 млрд., за Италия - 668 млн., за Франция 612 млн. евро. От санкциите пропищяха над половината от държавите в ЕС.
В крайна сметка какво излиза: Украйна не приоритетна за Щатите, но е приоритетна за Щетите, които трябва да се стоварят на друга държава, притисната да брани интересите си. Това не е ли геополитика на злините?
Наскоро по иницатива на британсикя вестник "Гардиън" имаше конференеция в Лондон за сигурността. На нея говори и Уилям Пери, американски военен министър през 1994-1997 (по времето на президента Бил Клинтън). Длъжен съм да отбележа, че в първите години отговорността(за влошаване на отношенията между Русия и Запада)се падаше на САЩ, каза той. Бившият министър изреди и трите направления, по които е станало това - разширяването на НАТО до самите руски граници, изграждането на системата на противоракетна отбрана в Европа и подкрепата за "цветните революции". По думите му през 90-те години в Русия започнали да възприемат, че НАТО може да се разглежда като приятел, а не като враг, но Москва не искаше да вижда НАТО пред своите своите граници. Напълно разбираемо, защото в своята история руската държава винаги е била нападана от Запад (с изключение единствено на монголското нашествие презXIIIвек). Просто историческата генетика е вкоренила в руската геополитика да бъде нащрек от западната заплаха. Разбираем е и стремежът на страната да се имунизира от тази заплаха. Затова тя навремето бе предложила концепцията за неделимост на сигурността в Европа - никоя държава да не застрашава другата. Нито Русия да застрашава някого, нито пък тя да бъде заплашвана от който и да е. Уилям Пери обаче признава сега, че Вашингтон твърде високомерно се е отнесъл към опасенията и приоритетите на Москва в областта на сигурността. И не случайно - справедливата концепция за неделимостта на сигурността бе отхвърлена, за да се наложи разширяването на НАТО като геополитически инструмент за поддържането на хегемонистната роля на Щетите.
По сходен начин стоят нещата с ПРО и "цветните революции". С тях Западът не решаваше жизненоважни за себе си проблеми, а целеше да постигне надмощие над Русия и издигането на вражеска стена по целия почти периметър на западната й граница.
Сега Уилям Пери признава, че всичко това е навредило сериозно на отношенията Изток-Запад. Робърт Кенеди-Джуниър, Джефри Сакс и Уесли Кларк също критикуват политиката на страната си. След дъжд качулка, ще кажат някои, но не е така. Признанието, дори и закъсняло, все пак си има своята стойност.
Навремето американският президент Роналд Рейгън бе нарекъл Съветския съюз империя на злото. Разбира се, че Америка не е общество на злото, не е и държава на злото. Нито пък американците са зли хора. Какво обаче се случи последните 20-на години? Американската политика има пръст в кървищата, войните, конфликтите, в осакатените човешки съдби в Ирак, Украйна, Либия, Сирия, има пръст в противопоставянето на Европа и Русия. И съвсем логично възниква въпрсът: тези действия не са ли геополитика на злото?
