/Поглед.инфо/ Живеем във времена на туит-геополитика, санкции като механизъм за налагане на влияние и роля, джендър-идеологии като уж върховенство на права на човека, Грета –мода като дивиденти за задкулисни играчи със собствени интереси в екосистемите и политиката, прокси-войни за запазване на позиции в ключови региони, хибридни войни за нов световен ред в международните отношения и особено за набеждаване на Москва като злодей при всички световни дела, за да се прикриват собствени неудачи или проблеми в собствените страни из целия спектър на обществения живот. Властовото оцеляване се подразбира от само себе си. В дъното, разбира се, са финансови потоци, мириз на нефт и газ, а в съзвучие с усилията за постигане на собствени цели като оръжие отново се ползва и религията. Защото „Майдана” в Украйна не само смрази Москва и Киев, не само доведе до гражданска война в страната с онова, което се случи и продължава в Донецк и Луганск, но донесе и целенасочен разкол в православния свят с даването на томос т.е. признаването на украинската православна църква за автокефална. Така от Фенер /Вселенска патриаршия/ в Истанбул патриарх Вартоломей отдели украинската църква от Руската и Московска патриаршия като я обяви за автокефална по времето на управлението на президента Порошенко. Това, че съответния документ за томоса бе подписан от светко лице като президента Порошенко заедно с патриарх Вартоломей е само част от пейзажа за намеса в изключително вътрешните правила и канони на православието. Начело на новосформираната т.е. разделена УПЦ застана Епифаний Думенко с титлата Митрополит Киевски и на цяла Украйна. По-малко известно е, че УПЦ, отделяйки се от Руската тартиаршия, минава под крилото на Вселенската патриаршия, където, известно е, патриарх Вартоломей е в близки отношения и зависимост от САЩ. Спекулации в това отношение има отдавна, но в случая с УПЦ е повече от ясно, че религиозният фактор пряко се добавя в геополитическите игри. От УПЦ на 14 септември благодариха официално на Държавния департамент на САЩ за поддръжката за получаване на томоса от Вселенския партиарх Вартоломей. У нас информациите в тази връзка са оскъдни, но предстои признаване на автокефалията на УПЦ от другите поместни православни църкви, което е съгласно каноните на православието и това вече създава нови проблеми. Защото е видно, че няма да има единно становище, че опасенията от разкол не са безпочвени и това не е от полза за християнския свят. Особено днес, когато международната общност е изправена на нокти от нестихващите проблеми, включително ситуацията в Сирия и тревогата от нови терористични атаки, ако бойци на „Ислямска държава” се промъкнат в суматохата при бойните действия до Европа.

В случая с УПЦ Вартоломей вече имаше среща и с новия президент на Украйна, Зеленски, и медиите в Киев не скриха, че Зеленски е отказал поетото от Порошенко обещание да предаде на Фенер украински светини. Явно това е част от целите на самото посещение. Но, казват, че Епифаний Киевски е поел задължението за изплащане на „десетина” от приходите на УПЦ на Фенер в Истанбул. Самият Епифаний пък на 19 октомври ще бъде във Вашингтон, за да получи награда за „принос в обединението на народите”. Това е част от политиката на Държавния департамент на САЩ да се дават премии за „грижи за религиозните свободи”. Обикновено тези награди се връчват от представители на Фенер в САЩ, както и от представител на Ордена на СВ. Андрей Първозванни. днес Антоний Лимберакисом. Мотивът е „ за защита на правата на човека”, а за избора на Епифаний Киевски за лауреат тази година се казва, че е защото е бил „решителен сторонник на религиозните свободи”. Допълнено е, че „той прояви мъдрост достойна за Соломон, която бе необходима за съединение на църквата, за връщането й в евхаристическото единство и установяването й като неоспорим член на групата на автокефалните православни църкви по света”. Любопитно е, че сред предишните наградени са били Джо Байдън, днес обвиняван от президента Тръмп за укоримо вмешателство заедно със сина си в дела на Украйна, президентът Джими Картър, президентът Джордж Буш и съпругата му Барбара, Михаил Горбачов и майка Тереза. Достойна компания като лауреати, както се вижда. Доза смущение предизвиква само информацията, че Епифаний Киевски на 3 актомври не е пропуснал да информира при среща временно управляващия посолството на САЩ в Киев, Уйлям Тейлър, за „процеса за признаване на УПЦ”, както и за „последните събития в религиозния живот в Украйна”. Тейлър, естествено, го е поздравил за получаването на наградата и е пожелал „успешна визита в САЩ на 19 октомври”. Коментарите, както се казва, са излишни.

В тази ситуация Вартоломей също не остава без награда, но за него има орден от лютерантската църква в Швеция, най-голямата на Запад. Орденът на Св.Ерик му връчва награда за „заслуги в процеса за свобода на вероизповеданията и права на човака”. На 1 октомври при визита на Вартоломей в Швеция представителят на лютерантската църква, архиепископеса Якслен, е връчила на Вселенския партиарх църковния орден. Интересното е, че наградата се връчва от първата жена-архиепископ в лютеранската църква, която е благословила еднополовите бракове и джендър-идеологията. На всичкото отгоре в сан епископ е избирана и жена-лесбийка, Ева Брунс през 2009г. За някои у нас странно, за други мода или нормално, но за православните е неприемливо. Просто за сведение.

Видно е, че събитията в православния свят няма как да бъдат загърбвани. В Гърция тече раздор между архиереите, защото на 12 октовмри архиереите от ГПЦ решиха да признаят автокефалността на УКЦ и правото на Вартоломей да дава самостоятелно съответния томос. Но 2-ма митрополити са били против, а това е довело до разкол в самата гръцка църква. Коментари, че „не сме признали томоса за автокефалия, а само правото да се дава самостоятелно” дава право за извод, че недоразуменията в ГПЦ не са фалшива новина. С витиевата формула явно се търси някакъв компромис, поради допускане на външен натиск, но явно не се е получило. Гръцки медии пишат, не поне 10 архиереи не са съгласни с обявеното решение и питат дали посещението на държавния секретар Помпео в Атина не е дало основание да се бърза с решение по този казус за УПЦ. Няма съмнение, че ГПЦ отдавна е свикнала с намеса на властта в деянията й , че е наясно с ролята на религията в политическия живот и като оръжие за налагане на решения. Самата ГПЦ е подчинена на Фенер и затова няма патриарх, но е известно и че гръцките митрополити получават заплатите си от държавия бюджет и се водят държавни служители, а преподавателите са със статус на чиновници. Сега чакат дали на литургия в Солун, където ще бъде Вартоломей, ще се произнесе името на Епифаний Киевски, за да се признае официално автокефалията на УПЦ. В същото време 10 от 81 архиереи искат нов събор, за да се формулира решение на ГПЦ относно автокефалията на УКЦ. В такава ситуация мълчанието на Св.Синод е повече от желателно. Да им се даде време за независимо и без намеса решение, съгласно канони и правослани правила, в съзвучие с единството на православния свят и поместните православни църкви. Засега само Сръбската църква категорично е заела позицията на Московската патриаршия. Но тежко на православието, ако не се намери добро решение и единство в името на вярата и в интерес на народите ни.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели