/Поглед.инфо/ Посещението преди дни на нашия премиер в Белград бе обвито не само в мъгла. То бе бързо заметено под килима. Секнаха коментарите в тази връзка. Дори и в иначе словоохотливи и дори хапливи наши медии. Че има промяна в начините за водене на външна политика, главно по отношение на съседи, е видно и без много напрягане. Подходът бил нов, казаха от кабинета. Но какво пари под краката на уважавания г-н Петков, че така набързо, без предварително оповестяване, без характерните за такива междудържавни срещи подготовки и определяне на състав на делегацията се премина направо към оповестяване пост-фактум на разговори в Белград? Разговори без съмнение на високо ниво. И тримата големи, Вучич, Бърнабич и Дачич, са приели българския премиер. Информацията от страна на нашия МС за темите на проведените срещи бе толкова обвита с общи фрази и благо звучащи слова за „стратегическо сътрудничество”, даже приятелство, че някои в София си позволиха направо да кажат, че „явно са се изпълнявали чужди задачи”. Няма посочени доказателства. В наше време гадаенето и спекулациите си стана предпочитана практика. Особено когато са пестеливи или направо поставени „зад кадър” целите и поетите ангажименти при разговори на „четири очи” с чужди лидери. Изразено открито недоволство на българи от т.н. Западни покрайнини, които от години настояват за защита и грижа от страна на България заради условията, в които живеят в Сърбия, намери отговор с информация на сайта на МС, че това също е било тема на разговорите.

Но едно интервю в наша ТВ-програма с представител на тези българи от Босилеград може само да изуми отново обществеността ни. Оказва се, че поканата за среща с нашия премиер те са получили в деня на посещението му в Белград и с определяне на час за посещение в българското посолство „около 17.30г”. Разстоянието до Белград не е малко, но явно желанието да поставят за кой ли път проблемите си пред висши представители на Отечеството-майка са натежали на везните на колебанието. Стаили са обидата от начина на организиразация на срещата дълбоко в сърцата си. Но не пропуснали да попитат в посолството защо се е получила в последния момент тази покана. Отговорът бил, че „и ние вчера научихме за посещението”. Въпросите се множат, отговори, очаквано, няма да има. Важното е, че този път премиерът ни е разговарял повече от час с пристигналите „в последния момент” нашенци, внимателно е изслушал жалбите им, записвали са се пропуските и неуредиците от страна на българските власти, които затруднявят връзките с българите от Западните покрайнини В крайна сметка е изразено задоволство от „приятния разговор”. Получили са и големи обещания. Тези българи се оказват по-щастливи от македонските българи в Скопие, които едва успяха да се ръкуват с г-н Петков, когато ги удостои с честта да се видят при неотдавнашното посещение в РСМ. Наистина е за завиждане каква енергия има нашето правителство, че да успява да поддържа такава външна политика на бързи обороти. Дори няма време за задаване на въпроси, защото събитията са толкова нагъсто и разнопосочни, като кризите ни, че за часове се преминава на нова тема.

Дали има връзка това посещение с кризите в енергетиката и доставките на газ и ел.ток? В интервю пред ВВС премиеирът е заявил, че „може да се спре износът на ел.енергия от Козлодуй , ако събитията в Украйна се превърнат във въоръжен конфликт”. Гадаенето може да продължи в посока интерконекторни връзки с Александрополис и после при Калотина, защото газовите битки наистина са в дъното на водената на геополитическо ниво конфронтация. Нали и тази тема са обсъждали със службите при събирането на консултативния съвет по сигурността при МС? Но все пак да обявиш Сърбия за „стратегически патньор”, независимо от нормалните и на ниво отношения между двете страни, едва ли ще се разбере от обществото ни. Защото идва внезапно, а народът ни не е забравил раните, които са ни нанасяни от Белград. Онзи Белград, който в Първото и Второто българско царство често е бил в границите на България. Не сме го натяквали, нали? Няма полза. Но за Повардарието даже не бива да се споменава, че там горчи здраво. Толкова е антибългарска политиката на Сърбия от 100 г съм България по отношение на Скопие, че дори харесваните сръбски песни, филми и актьори не могат да я потушат. Нито кръчмите с оркестри и кебабчета из стари Белград т.е. в центъра. Стига ни само да си спомним Вазовото „Па ща си ти?”, за да кипне кръвта ни. Но ние гледаме напред и днес Сърбия е от онези съседи, за които считаме, че не могат с нищо да ни изненадат. Приятели на Русия, ама си имат в Белград и офис на НАТО. Казват, че никога няма да кандидатстват за членство в Алианса, но участват в редица учения на натовски сили, включително у нас. Внасят евтин газ от Русия, защото са „стретегически братя” и въоръжават без умора армията си с руски модерни оръжия, но купуват самолети и от Франция. Вучич тича в последния момент за откриване на олимпиадата в Пекин, за да се появи на приема даван от Си Дзинпин, защото Китай е един от основните инвеститори в страната. Криза е, балансите налагат гъвкава политика. Трябва да се поддържат контакти с големите, дори и да не те забелязват специално и да нямаш конкретни срещи. Можеш да казваш нелицеприятни думи за български премиер, например от Дачич, когато беше външен министър, да намираш начин непрекъснато да подклаждаш огън с „българските зверства по време на войната”, но не само Белград трябва да се сочи с пръст. София по-често не съумява да намери верния дипломатически отговор. Може МВнР да връчи нота, но после всичко влиза в познатите релси на безметежно съседство.

Разбира се, че на Сърбия й е достатъчно проблемното Косово, както на нас Повардарието. Но едва ли нашите връзки с Косово са на такова ниво, както се тези между Белград и Скопие. Сръбската общност в РСМ, която си има и партия, организира преди дни форум „Св.Сава” /костите му са у нас/ и там са премиер, опозиционият лидер Мицковски, депутати, министри, високи гости от Сърбия и РСръбста от Босна и Херцеговина. Топло, топло. Какво общо има това с визитата на нашия премиер в Белград? Просто трябва да се знаят някои събития, исторически факти и политиките ни през десетилетията към този съсед, за да не олекват опорките при водене на разговорите. Защото Сърбия има добра дипломация, опитна и все още успява да седи на два стола. Точто като по времето на Тито. Докога? Това си е техен проблем. Умеят да се справят. Справка – все са на страната на победителите. И в двете световни войни. В случая обаче за нас остава основният въпрос – защо все пак премиерът ни отиде в Белград само с началника на кабинетаи един зам.външен министър. Надяваме се да е за добро. Нямаме нужда от нови съседски недоразумения. Сърбия е пред избори /април/ и може да има нов кабинет след тях. Явно ще се наложи и ново посещение. Или връщане на визитата. Добруването е за предпочитане. Особено в този сбъркан свят. Медиите в Белград не отделиха много място на тази визита. Сигурно е добър знак. На този етап поне няма шум.