/Поглед.инфо/ Интервю на Драгомира Станоева с министъра на социалната политика Тотю Младенов
Един от основните приоритети в работата на Министерството на труда и социалната политика е осигуряването на интегрирана подкрепа за отглеждането на децата в сигурна семейна среда. Предоставянето на финансова подкрепа по реда на Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД) е важна част от подкрепата за децата и семействата, която достига до повече от 80 % от децата в България. С оглед тяхната значимост, за изплащането на семейни помощи по реда на ЗСПД в Проектозакона за държавния бюджет на Република България за 2013 г. са предвидени средства в размер на близо половин милиард лева (487 400 000 лв.). Този факт е от изключително значение в условията на криза и ограничени финансови възможности.
С оглед осигуряване на по-добра и целенасочена подкрепа на децата, които се отглеждат от един жив родител, в Закона за семейни помощи за деца и в Правилника за неговото прилагане са въведени изменения и допълнения, които влизат в сила от 01.01.2013 г. С посочените промени месечните помощи за деца до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, както и месечните помощи за отглеждане на дете до една година за тази група деца ще се предоставят в облекчен режим без доходен критерий.
Детските надбавки са един от най-социално чувствителните доходи. Не мислите ли, че трябва да се увеличат тези надбавки?
Като вид семейно подпомагане, месечната помощ за деца до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст по реда на чл. 7 от ЗСПД, в размер на 35 лв., се предоставя при условие, че доходът на член от семейството за предходните 12 месеца, преди месеца на подаване на молба-декларацията е по-нисък или равен на 350 лв. Тази сума, както и размерът на помощта, се определят в Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, т.е. съобразени са с възможностите на страната и съществуващите ограничения по отношение на финансовите средства в бюджета за покриване на тези разходи. Както знаете, нашата страна все още се намира в условията на продължаваща икономическа криза и ограничени финансови възможности. Важно е да се отбележи също така, че за разлика от други държави, тези помощи се финансират единствено със средства от републиканския бюджет и не са обвързани с осигурителни вноски. Настоящата икономическа ситуация не предполага възможности за увеличаване на размерът на месечните помощи за деца по реда на чл. 7 от ЗСПД, което би довело до увеличаване на разходите и финансов дефицит.
Въпрос: Защо не могат всички деца, които учат да получават детски надбавки?Специфично за подкрепата по реда на Закона за семейни помощи за деца е, че тя няма характера на издръжка по смисъла на Семейния кодекс, а подпомага отглеждането на детето в семейството – финансово или чрез социални инвестиции. Въведеният доходен критерий има за цел да подпомогне целенасочеността на семейните помощи с оглед те да достигнат до най-нуждаещите се от подкрепа семейства. Семейните помощи са насочени към семейства с доходи под определен със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година средномесечен доход. Отпускането на тези помощи е обвързано с условия по отношение на доходите на семейството, учебна заетост на детето и др. Неслучайно тези видове плащания са свързани с понятието „помощи”, тъй като не са обезпечени от трудови възнаграждения и лични вноски на лицата и нямат характера на обезщетения.
Преди всичко трябва да се има предвид, че финансовата помощ от държавата не е основният инструмент за подпомагане на младите хора и особено на семействата с деца. Най-важна е подкрепата за осигуряване на възможност за родителите да получават доходи от труд, да имат достъп до услуги за грижа за деца и т.н. В тази връзка, искам да Ви уверя, че Министерството на труда и социалната политика, в рамките на своите компетенции, ще продължи да изпълнява ангажиментите си за осигуряване на комплексни мерки за подкрепа на семействата за създаване на по-добри условия за отглеждане на децата в България.
Въпрос: Нивото на българските граждани, които са на прага на бедността е 49%, гласи най-новият доклад на статистиците. Как мислите, че това може да се промени?
Цитираните данни се отнасят за комбинирания индикатор – бедност и социално изключване, а не само за бедността. Комбинираният индикатор включва лицата, живеещи в риск от бедност, материални лишения и домакинства с нисък интензитет на заетост.
Равнището на бедност в България се определя въз основа на обективен индикатор - относителният дял на лицата, които живеят под прага на бедност, който е 60 % от медианния доход. Според последните данни, делът на лицата в риск от бедност преди социалните трансфери е 40.7%. След социалните трансфери делът на лицата в риск от бедност е 22.3% - това е процента на лицата, които живеят под прага на бедността. Целта на социалните трансфери е именно да се смекчи негативното влияние и да се намали риска от бедност.
Индикаторът за материални лишения е субективен индикатор за бедност и социално изключване, който почива на твърденията на хората, а не на обективни критерии. С този индикатор се регистрират отговорите, но не се проследява достоверността им, т.е. ако едно лице твърди, че не може да си позволи почивка, това се отразява статистически в индикатора за материални лишения, но не се извършва проверка дали отговаря на действителността.
Още през 2010 г. българското правителство си постави за цел намаляване на броя на живеещите в бедност с 260 000 души до 2020 г. Към нея са дефинирани четири специфични подцели, насочени към най-рисковите групи - децата, възрастните хора, безработните и работещите бедни. Тъй като бедността не е само социален проблем, политиките и мерките за постигане на тези цели обхващат всички ключови области като – пазар на труда, доходи, образование и квалификация, деинституционализация, жилища, достъпна среда, доходи, здравеопазване, интеграция на уязвимите етнически групи, достъп до услуги и др. Всички мерки за намаляване на бедността обаче са в зависимост от икономическото развитие. Ето защо именно икономическият растеж и създаването на работни места са ключовите фактори за намаляване на бедността.
За постигането на целите за намаляване на бедността се разработи и Национална стратегия за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване 2020, с участието на всички заинтересовани страни. Стратегията съдържа описание на актуалното състояние по отношение на бедността и социалното изключване, ключови предизвикателства и приоритети за насърчаване на социалното включване, както и конкретни мерки. Сред приоритетите на стратегията са: осигуряване на възможности за заетост и за повишаване на доходите от труд чрез активно включване на пазара на труда; осигуряване на равен достъп до качествено предучилищно и училищно образование; осигуряване на равен и ефективен достъп до качествено здравеопазване; премахване на институционалния модел на грижа и развитие на междусекторни услуги за социално включване; подобряване на капацитета и взаимодействието в сферата на образованието, здравеопазването, заетостта и социалните услуги при реализиране на общи цели за социално включване и други. Предстои внасянето й в Министерски съвет до края на 2012 г.
Изпълнението на Националната стратегия за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване 2020 ще се осъществява посредством разработването и прилагането на двугодишни планове за действие, които ще се приемат от Министерския съвет и в които ще се поставят конкретни мерки и дейности, индикатори за тяхното изпълнение, отговорни институции, размер и източници на финансиране, срокове и други.