Европейците у нас се радват на добро отношение. На по-негативно отношение в сравнение с останалите са подложени арабите и турците.
Проучване на МБМД, поръчано от Комисията за защита от дискриминацията (КЗД), показва, че осем на сто от чужденците в България чувстват разлика в отношението на българите към тях. Близо 30 на сто усещат това рядко, а 50 на сто от чужденците в България никога не са чувствали разлика. Това информираха от комисията, като цитират данни от изследването, направено сред пълнолетни граждани на страната и сред бежанци, имигранти и други групи чужденци у нас. 8 на сто от анкетираните чужденци са бежанци, 20 на сто - имигранти и 72 на сто са от други групи чужденци. От Русия са 19 на сто, от ЕС - 19 на сто, от източни неарабски страни - 17 на сто, от арабски страни - 15 на сто, от други европейски страни, които не са в ЕС, са 12 на сто, от съседни страни извън ЕС - 10 на сто. Най-често различното отношение се изразява в трудности при комуникирането поради езиковата бариера, поради недоверие спрямо чужденците, сочи изследването. При всекидневните контакти е най-изразено различното отношение - хората на улицата, съседите, служителите в държавните институции.
Европейците у нас се радват на добро отношение. На по-негативно отношение в сравнение с останалите са подложени арабите и турците, посочват авторите на изследването, цитирани от КЗД. Най-дискриминираната, според изследването, група чужденци у нас са бежанците. Факторите, които оказват влияние за негативното отношение към чужденците у нас, са държавата, от която идват, цветът на кожата, владеенето на езика ни, езикът на чужденеца, материалното положение, нравите, обичаите, културата, начинът на живот, степента на образование.
Най-честите проблеми на бежанците и имигрантите при търсене на работа са лошото владеене на български език, непризнаване на дипломите и квалификацията им, както и възрастовата бариера от 30 г. при възможност за квалификация и преквалификация.
На 26 на сто от всички - бежанци, имигранти и други групи чужденци, децата посещават училище, на 7 на сто не ходят на училище, 46 на сто - нямат деца в ученическа възраст, а 20 на сто - не са дали отговор. Най-честите причини, поради които децата на бежанците и имигрантите не посещават училище, са незнанието на езика ни и липсата на достъп до изучаването му, липсата на подкрепа от учители и съученици при усвояване на материала, както и страх у родителите от малтретиране и насилие върху децата им.
В изследването се прави сравнение на отношението към бежанците, имигрантите и другите групи чужденци у нас и в други страни. 35 на сто от анкетираните чужденци заявяват, че у нас дискриминацията към тях е по-малка, 33 на сто не виждат разлика, 10 на сто смятат, че у нас дискриминацията е по-голяма, 23 на сто не са отговорили.
На въпрос дали биха живели в съседство с бежанец, имигрант или друга група чужденци, 56 на сто от изследваните българи отговарят положително. На същия въпрос за съсед българин чужденците отговарят положително. Процентите на отговорилите с "да" са от 79 до 92, като процентът расте заедно с продължителността на престоя на чужденците в страната ни. Брак с бежанци, имигранти или с представители на друга група чужденци биха сключили 35 на сто от анкетираните българи, процентът на чужденците, съгласни на брак с българин/българка, е от 64 до 90, информират от комисията. Проучването сочи, че 32 на сто от българите биха осиновили дете от чужд произход. При чужденците този процент е от 53 до 72.