А-specto: Ново политическо списание с Калина Андролова и Петър Волгин

/Поглед.инфо/ Интервю на Паола Хюсеин с Петър Волгин за новото политическо списание "А-specto"

- Г-н Волгин, вие сте в екипа на съвсем ново политическо списание, което трябва да излезе на пазара тези дни. Какво ще представлява то?

- Списанието се нарича А-specto, което в превод от латински означава "гледам внимателно". Ще бъде политическо, но не само за българска, а и за външна политика, за глобалните тенденции в света. Генералната идея на екипа ни е това да бъде различно списание. Ще се опитаме да излезем извън клишетата на безкритичната възхвала на евро-атлантическите ценности, на тоталната глобализация. Калина Андролова е главен редактор, Иво Христов е другият човек в екипа. Всички сме различни,

всички сме по
някакъв начин
несимпатични

на онези, които налагат клишетата.

- Списанието излиза малко преди европейските избори. Вие тримата, представяни като новата левица, имате ли за цел да прокламирате идеите на Партията на европейските социалисти (ПЕС), които на тези избори в Европа ще се борят с Европейската народна партия (ЕНП)?

- Изобщо нямаме такава цел. За да имаш медия, която да оказва влияние върху нагласите на избирателя, трябва да направиш телевизия или всекидневник, а не месечно списание. Не си поставяме задачата да накараме хората да гласуват по един или друг начин след два месеца. Това не може да стане, а и не е необходимо. Ние си поставяме много по-амбициозна цел. Да променим мисленето, доколкото е възможно, на аудиторията. Българското общество трябва да престане да мисли в клишетата, които бяха актуални в началото на 90-те години на миналия век, в клишето, че абсолютният пазар е най-доброто, че държавата е нещо лошо. Трябва да се научим, че солидарността и социалната чувствителност не са лоши неща, даже напротив. Когато хората се обединяват, за да правят нещо заедно, това е много добре.

Що се отнася до тези евроизбори, има много интересна тенденция, свързана с нарасналата популярност на крайнодесните партии в много държави от Европа. Крайни партии във Великобритания, Холандия, Франция взимат все повече гласове и това се дължи основно на факта, че основните партии - тези, които принадлежат към ЕНП или ПЕС, губят връзка с избирателите си. Те говорят с този клиширан глобализаторски патос, с това нищо незначещо възхваляване на свободния пазар, на свалянето на всякакви пречки пред свободното движение на капитали. Хората са уморени от това говорене и търсят друго. И ето, чуват Марин льо Пен или Найджъл Фараж с тяхната много ярка критика на статуквото и си казват: "Ето това са нашите хора, ще гласуваме за тях."
Това е опасно, защото тези хора не са толкова безобидни.

- Коя е крайната и опасна партия в България?

- Не виждам засега да има такива партии и да е толкова страшно. Да, има партии, които играят на тази по-силна националистична вълна. Не знам обаче дали имат потенциал да постигнат кой знае какъв успех. Но в традиционната левица и традиционната десница в България също съществува това неумение да излезеш от стереотипа, от клишето. И двете части на политическия спектър продължават да робуват на неолибералните догми. Става обаче така, че те губят своите избиратели и ще продължат да ги губят.

- Означава ли това, че вие вървите към създаването на нова политическа формация?

- Не. Аз работя за това в обществото да има различни идеи, различно виждане за процесите, които наблюдаваме у нас и по света. Това е много по-ценно, отколкото да правиш поредната политическа партия или да влезеш в някоя от съществуващите. Тръгнеш ли да се занимаваш с политика, не ти остава много време за мислене. Под "мислене" разбирам

не да измислиш
пиара за
следващите избори,

а действително да мислиш какво трябва да се променя в обществото, за да стане то малко по-добро.

- На кого симпатизират новите леви - на БСП или АБВ? И защо се случва това разслоение вляво?

- Случва се това, което се случва в българската политика винаги, което го гледахме толкова години вдясно. Едни хора не могат да се разберат кой да бъде начело, разгарят се вождистки амбиции, избуява желанието да си непременно начело и да смачкаш своя вътрешнопартиен опонент, дори с риск да затриеш собствената си партия. Това го гледахме в СДС, в други партии, сега и в БСП. Аз не виждам там да се борят идеи, да има различни схващания за обществото. Виждам огромно его у няколко души, които са готови на всичко за неговото задоволяване.

- Напоследък провокирахте слушателите с мнението си за Украйна, но там нещата са пред война, как ще коментирате?

- Ядосвам онези хора, които представяха протестите в Киев и Западна Украйна като всенароден бунт на проевропейските модерни граждани срещу проруските глупави граждани. Да, в началото на протестите наистина най-силно впечатление правеха излезлите на площада млади хора. Само че много бързо тази картинка се промени. Роялите и балоните изчезнаха, а на мястото на студентите, интелектуалците и поетите дойдоха бойците от "Десния сектор", антисемитите и крайните националисти, които правеха всичко възможно, за да окървавят протестите. Днес тези хора живеят със самочувствието на победители и безпрекословно се разпореждат в Киев и Западна Украйна. Те говорят за превъзходство на "чистите" украинци, за "чиста раса", за война срещу "москалите". При това положение как, мислите, се чувстват руснаците и изобщо всички "нечисти" граждани в Украйна? Напълно нормално е да се чувстват застрашени и да търсят помощ.

Друга смешна теза на някои десни български анализатори е, че това бил бунт на народа срещу олигархията. Същата смешка, каквато се опитаха да ни пробутат и в България.

Двама от
най-богатите
украински
олигарси -

Игор Коломойский и Сергей Тарута, са назначени от новата "проевропейска" власт за губернатори. Така че имаше бунт на една част от олигархията срещу друга част, която се олицетворяваше от Янукович и неговия най-близък приятелски кръг. Колкото и да се мъча, не успявам да видя в това "цивилизационна битка".

- Вие сте от малкото журналисти, които критикуват повече задкулисието във властта, отколкото самата власт. Трябва ли журналист, който работи в общественото БНР, да може да изказва мнението си в ефира му? СЕМ наскоро направи сериозна забележка за поведението ви на генералния директор Радослав Янкулов.

- Плурализъм има тогава, когато има различни мнения, а не когато отсъства всякакво мнение. За жалост, моите критици в СЕМ цяло лято не забелязваха как дълги месеци в почти всички медии преобладаваше само една гледна точка - протестърската. Защо тогава от органа не взеха отношение? Виж, моите критици изобщо не се вълнуват от плурализма. Вълнуват се от факта, че изразявам позиция, която не съвпада с тяхната.

Убеден съм, че ако всяка секунда призовавах за оставка на правителството, ако обяснявах как протестите срещу него са най-величавото събитие в българската история, нямаше да водим този разговор, защото нито СЕМ щеше да ме критикува, нито десните анализатори щяха да ме атакуват. Напротив, щяха да ме затрупат с награди от типа "личност на годината" или "смелчага на годината". Атаките срещу "Деконструкция" не идват от принципни позиции. Те са резултат от факта, че "Деконструкция" спори с неолибералните догми на прехода.

- Обичате да използвате латински термини. Вероятно това се дължи на класическата гимназия, която сте завършили. Как ще коментирате нейното преместване в края на София?

- Класическата гимназия, като действително уникално училище в България, каквото то беше и преди 1989 г., не върви да е в покрайнините на София. Нормално е такова училище да бъде колкото се може на по-централно място. И това не е снобски каприз. Съвсем естествено е, когато имаш нещо уникално, единствено, не да го запратиш някъде надалече, а да го поставиш в центъра. Това означава, че едно такова училище е ценно и за самата държава.

 Визитка

Роден е на 28 септември 1969 г. в София

 Завършва българска филология в СУ "Свети Климент Охридски"

Водещ е на предаването "Деконструкция" по БНР, което се излъчва всяка събота. Също е редактор и водещ на обедното "12+3"

Волгин е и писател. Издал е "Медиен апокалипсис" (2000 г.), "Лудница" (2004 г.),

"Неудобните" (2004 г.), "Обичам ли те?" (2007 г., в съавторство с Искра Ангелова) и

"Радикална еврейска енциклопедия" (2013 г.)

 Той е част от екипа, който започва да издава политическото списание A-specto. Издател е "Урумов" ЕООД.