/Поглед.инфо/ Рекордно ниска избирателна активност беляза парламентарните и президентски избори на 14 ноември. Ще повторим ли ниския избирателен вот в неделя и как може да бъдат мотивирани избирателите да гласуват?
Реално това беше най-ниският избирателен вот от демократичните промени у нас за президентски избори. Причините не са една и две, и при всички случаи изискват анализ, поука и съответните изводи. Защо българинът не излезе?
На първо място това е дълбоката криза в доверието към партиите. След силната еуфория от новите играчи на политическата сцена от миналите избори, след мощните заявки за нови лидери и последвалите ексцесии и рязка смяна на позиции, доверието на много хора претърпя крах. С противоречивите си послания, неадекватни поведенчески реакции и липсата на диалогичност, представители на новите партии, които бяха яхнали енергията на недоволството, успяха да я обърнат срещу себе си и загубиха голяма част от подкрепата си. Бидейки за пореден път разочаровани, много хора изпаднаха в апатия и предпочетоха да бойкотират изборите. Други потърсиха нови водачи и изборните резултати го доказват, но мнозина предпочетоха да вдигнат червен картон на всички. В този смисъл ниската избирателна активност е сигнална лампа за всички политически участници. Тя осветява не само колко крехко е доверието и колко лесно се губи, но най вече умората на българина от вечните боричкания, непоследователност, нежелание за компромиси, за зрялост и консолидация по отношение на общата цел, а именно - промяна. С което стигаме и до втората причина за негласуването, а именно умората. Умора не само от всичко, което сме гледали вече, но и умора от самите избори.
„Колко пъти ще ги гласуваме и те все не могат да се разберат“, си казва българинът и си остава вкъщи. Апатията се подхранва и от липсата на интрига при президентските избори, от нефелните послания на политиците, от нелепите кандидати, които мотивират единствено народното творчество и сатирата, и въобще - цялостната липса на идеи и смисъл в кампаниите. Това беше една от най-слабите предизборни кампании и хората ясно показаха това с вота си. Умората е и у избирателя, и у самите партии. Все пак, това е трети вот за годината, и за да бъдат вдигнати хората за пореден път до урните, мотивацията трябваше да е по-енергична и интригуваща.
Тенденцията за намаляване на вота е още от първите избори за годината. През Април избирателната активност беше 49%, или с 3,5% по-малко от предишните. На следващите, през Юли, въпреки еуфорията от новите (стари) играчи, яхнали вълната на недоволството, активността спадна до 42%. Продължаващият спад сега е донякъде очакван, но чак толкова нисък е повод за поука, каквато политическите играчи явно не са си взели. И докато на предишните избори гласувахме само за Народно събрание, сега гласувахме и за президент, което на свой ред трябваше да мотивира и да вдигне избирателния процент, но дори това не успя да компенсира другите демотивиращи фактори.
Като причина за ниския вот някои експерти сочат и начина на гласуване. Само че хората се запознаха с машините на предишните избори и това не е бариера за тях. Сигурно и сега има хора, които машинния вот ги притеснява, но това не може да е съществена причина за отлив на гласове. Ако машините са се отразили като плашеща новост на вота, е било на предишните избори. Сега по-скоро кампанията не беше достатъчно убедителна. Като цяло наситена с емоции и престрелки, но лишена от идеи и стратегии, които да ангажират хората да гласуват.
Друга причина, която беше фактор и на предишните избори са ковид събитията. Ежедневните новини за голям брой починали, препълнени болници и нови мутации, отказа немалка част от възрастния електорат, разбираемо. На тези избори най-активни бяха младите хора, които за първи път гласуват. Ковид мерките също се посочват като причина от самите избиратели. Ако изходим от нагласите във Фейсбук, много хора заявяват, че са възмутени от ограниченията, че не може да седнат на кафе навън без сертификат, защото така пренасят зараза, но могат да влязат в изборните урни, където минават стотици хора в едно малко, затворено пространство. Тези хора ясно заявяват отказ от гласуване като протестен вот.
Причина за понижения вот, която не трябва да се подценява, е и отливът на гласове от групите, които гласуват не по убеждение, а срещу заплащане. Ефективните акции свързани със съмнения за платен вот ще откажат голяма част от гласуващите срещу кеш да отидат до урните, понеже те обикновено друг мотив нямат. Тези гласове не се вляха в редиците на гласуващите на 14-ти, не може да имаме очаквания, че ще го направят и сега. Какво да очакваме в неделя? Ще се повтори ли ниският изборен резултат?
От една страна изброените дотук фактори и сега ще влияят в посока на ниска избирателна активност, но от друга имаме конкретно противопоставяне на двама кандидати за президент, и това би трябвало да мотивира. Все пак, трябва да отчетем някои прояви на народопсихологията.
Досегашната практика показва, че на балотаж процентите падат. Едната причина е, че гражданският дълг е изпълнен на първи тур за голяма част от хората, един вид- „аз се отчетох, и без моя глас ще стане същото“. Друга причина е, че традиционно част от избирателите на отпадналите кандидатите, избират да не гласуват. Групата на негласуващите, освен въздържалите се от вот, е и тази, която гласува за неадекватни кандидати. На първи тур те избират най-нелепия и дават своя глас за него като протестна ирония срещу останалите кандидати. Това обяснява защо за представителка на „звездния купол“ са гласували два до три пъти повече избиратели от гласувалите за системни играчи и наложени имена. Това не е комплимент за нея, а сигнал за тях.
Причина за очаквано нисък вот е и познатия в психологията феномен „ефектът на наблюдателя“. Това е когато се разиграва някаква ситуация пред много хора, която има нужда от намеса, но никой не помага. Причината е, че всеки си казва- има много хора наоколо, все някой ще реагира, тоест, всеки прехвърля отговорността на другите. И не само успяваме да се убедим сами, че случващото се не изисква нашата намеса, но и оправдаваме решението си с това, че и мнозина други нищо не правят. Затова обзетите от апатия и демотивираните ще чакат другите да отидат до урните, смятайки, че неговото неучастие няма да се усети. Какво значение има един глас - с него или без него, все тая. Всъщност, не е така. В изборите няма друго, освен Един глас - твоят, неговият, нейният, един по един глас до 500 хиляди, до 2 милиона. Освен това, твоето мнение, не е по-малко важно от това на необразования Гунчо, който не може да пише, но ше оди да гласува, и той не знае защо. Ти си положил много повече усилия от Гунчо в живота си щом четеш това, и твоят глас има по-голяма стойност, защото е по-разумен. Ще позволиш ли на Гунчо да реши вместо теб?
Друг важен момент е, че на балотаж се активира електоратът на по-слабия кандидат, с по-нисък резултат, защото се нахъсва от загубата. Докато симпатизантите на водещия се отпускат, защото си казват - „той води убедително, така че с мен и без мен, пак ще спечели“. Изводите от всичко това не дават оптимистична нагласа за избирателната активност. Тук е моментът за агитация към избирателя. Но аз няма да ви агитирам. Нито ще декламирам комсомолски призиви от типа - бъдете отговорни, бъдете активни, мислете за бъдещето си, айде ставайте, стига сте спали. Абе я ходи да пиеш чай или по-добре другото, бих казала на такава агитация. Подобни кухи клишета само отблъскват. Достатъчно е да се замислите за изброените фактори, които ще повлияят на изборния резултат, и да помислите ако не гласувате, на кой кандидат услуга ще направите. Може би затова социолозите така се въздържат да правят прогнози- много фактори влияят. Прочее, напоследък социологическите агенции познават колкото синоптиците – времето. С тая разлика, че говорителките на вторите са по-приятни за гледане.
Да напомним, че въпреки ограничените си правомощия президентската институция не е беззъба - тя може да влияе сериозно на вътрешната и външната политика, върху обществените нагласи, да се намесва при спорни законодателни казуси чрез налагане на вето. Да ни представлява достойно или недотам, пред света, да обединява електората. Не на последно място тя избира служебния кабинет при криза. Така че, гласът ви е важен.
Далеч съм от мисълта да вменявам вина на тия, които ще изберат мълчанието, те имат своите основания. Ако избирателният вот е нисък, вината няма да е само на електората, но и на самите партии и кандидати, които не са го мотивирали достатъчно. Въобще, прехвърлянето на цялата вина на електората и обвинението в безотговорност и всякакви грехове, опитът показва, че не е ефективен подход. Като бъдат обиждани и унижавани хората, че са прости, безотговорни и немислещи, затова, че не гласували, дали ще се мотивират да отидат до урните? Ако са от колебаещите се най-много да се противопоставят на това отношение и за затвърдят отказа си да го направят. И да не забравяме, че когато заклеймяваме въздържалите се от гласуване, говорим за две трети от населението, тоест, за мнозинството.
Суверенът иска промяна, и на тези и на предишните избори, и заявки за такава. Много от политическите сили до такава степен се фокусираха върху вътрешните си проблеми, а кампаниите им върху дискредитирането на противника, че повечето забравиха да обещават разни неща на избирателите си и ясно да заявят на каква промяна искат да са носители. Кандидати за президенти пък масово имаха проблем с публичната си комуникация и как да артикулират посланията си. Досадата от всичко това породи умора, която се пренесе и върху президентските избори. Така, че и да критикуваме сънародниците си, че не са проявили достатъчно ангажираност да участват във вота, това няма да промени нищо. По-важното е какво заявяват с отказа си да гласуват, а именно – че не са видели смисъл да го направят. И правилният подход за мотивация е не критиката, а информираната и добронамерена мотивация. Както един колега наскоро ни припомни думите на Стефан Продев, като начин на призоваване на избирателите, а именно - Мили хора, а не - вие сте виновни безотговорни ленивци, марш до урните.
Мили хора, помогнете да получим по-доброто, или ако не виждате такова, поне по-нормалното. Да, това, което другите ще изберат, е това, което ще гледате следващите може би 5 години. Но не само ще гледате, но и ще влияе на всички важни процеси, а това не е за подценяване. Защото това не е като парламента да се сменя на няколко месеца или на няколко години с протести, президентската институция е по-устойчива, и вероятността за преждевременната й промяна е само при форсмажорни обстоятелства и глобална криза. Така че този, който няма да изберете, ще го гледате 5 години. Затова, ако нямате фаворит, помислете кого със сигурност не искате да гледате следващите години. И това е мотив.