/Поглед.инфо/ Настойчивото откритие на министър-председателя Бойко Борисов от последните дни е, че всъщност България се намира там, където се намира, а именно – съсед на Турция.

Това, което предизвиква стъписване и недоумение, е изречението, че ние може би сме против Турция. Такъв израз един министър-председател не може и не бива да си позволява. Но след откритието, че Османската империя е стигнала някога до Виена фактът, че премиерът най-накрая е решил да акцентира върху географското положение на страната, е все пак някакъв скромен успех в неговото развитие. Това обаче в никакъв случай не е успех за страната ни.

Разнопосочни сигнали

Най-странно е колко пъти можем да завъртим позицията на България в рамките на дни. Това дава изключително неграмотен и опасен дипломатически сигнал извън границите на страната ни. Преди да отпътува за среща с премиера Бинали Йълдъръм и с президента Реджеп Тайип Ердоган Борисов даде няколко недвусмислени знака. Единият от тях беше полукриминалното депортиране на бизнесмена Бююк за Турция. Другите два сигнала бяха много подобни - един път в изявление пред национална медия, а другият път на заседание на Министерски съвет – бяха направени категорични и много яростни антиевропейски изказвания от страна на Борисов. След всичко това той пристигна за срещата в Истанбул и на практика на пресконференцията след нея повтаряше като ехо всички думи на турския си домакин. Подобен тип поведение поставя България и Борисов в една много странна нетипична позиция, откакто през 2007 г. станахме член на ЕС, защото тя никога не е била против ЕС, нито против устройството му, нито против управлението и политиката му. Веднага след това срещата му в Берлин обърна на 180 градуса поведението му и Борисов започна да говори за общоевропейско решение.

Всички тези разнопосочни сигнали освен, че дават ниска оценка на новопроявилия се дипломат Борисов поставят страната ни в деликатна позиция на объркан, слаб, изнервен член на ЕС и на несигурен съсед на Турция. Но това лавиране между водещите сили не може да продължи дълго. Но все пак той при последното си интервю от днес /1 септември/ отбеляза някакъв прогрес като даде да се разбере, че не е натоварен с дипломатическа мисия от страна на ЕС. Нещо, което правителствената пропаганда шумно рекламираше през изминалите няколко дни. Всъщност това е очевидно, защото никой човек не може да си представи, че Брюксел ще изпрати най-уязвимия в чисто географско отношение член на ЕС в лицето на България и ако щете с най-слабата икономика и с изключително неподготвен в това отношение пратеник в лицето на Борисов на разговори с турското ръководство. Европа никога не би си позволила преговори да се водят на такова ниво с точно такъв пратеник.

„Загадката“ кой ще е президент

Партия ГЕРБ е предприела следната тактика – в продължение на месеци на обществото и медиите се подхвърлят различни опции, различни вероятности: от някой военен, за да са релевантно адекватни на кандидатурата на левицата, през кмет подобен на Йорданка Фандъкова, та чак до вицепрезидента Маргарита Попова и вицепремиера Томислав Дончев. Кое ли име не се завъртя. Тактиката на създаването на очакване и съсредоточаване на внимание върху личността на бъдещия кандидат за президент на ГЕРБ не е нова. Те правят именно това – отлагат до последно обявяването на името на кандидата, като през цялото време в общественото пространство се пускат различни версии. Тази технология е ползвана по света, създаването на очакване какво ще извади фокусникът от шапката в последния момент – зайче или гълъб.

В крайна сметка няма значение кого ГЕРБ ще издигне. Или ще се кандидатира Бойко Борисов, или служител на Бойко Борисов. Разполагат с тези два варианта за кандидатиране от името на ГЕРБ. Трети вариант не съществува.

Дали ще бъде назначен за тази позиция послушник от премиера или самият премиер ще се кандидатира, така или иначе става въпрос за представител на един и същи тип политика, един и същи тип манталитет на управление на страната, за един и същи тип срастване между властите в ръцете на една партия, или по-точно на един човек. /БГНЕС

--------

Арман Бабикян, експерт по политически ПР

София / България