/Поглед.инфо/ Линк Европейският съд по правата на човека постанови, че българското законодателство за тайно наблюдение нарушава Европейската конвенция за правата на човека.

Съдът в Страсбург беше помолен да оцени българския закон за наблюдение от 1997 г., както и няколко члена от наказателния кодекс на страната.

Съдът заяви в изявление във вторник, че „законодателството, уреждащо тайното наблюдение, не отговаря на изискването за качество на закона“ в Европейската конвенция за правата на човека и българското правителство „не е в състояние да поддържа наблюдение само до необходимото. ”

Според решението на съда, законите в България, които регулират подслушването и следенето, са с лошо качество и не могат да гарантират, че намесата в личния живот на гражданите отговаря на критериите за демократично общество.

Делото беше заведено от двама български адвокати Михаил Екемджиев и Александър Кашъмов и две правозащитни групи през 2012 г., но беше актуализирано с нови доказателства за тайно следене през последното десетилетие.

Миналата година специална парламентарна комисия разкри една от най-големите схеми за подслушване в историята на България. Тя установи, че телефонните разговори на повече от 900 граждани - сред които журналисти, политици и правозащитници - са били подслушвани по време на продължилите месеци антикорупционни протести, които в крайна сметка доведоха до падането на дясноцентристкото правителство в България.

В решението си от вторник Европейският съд каза, че „липсата на ясна регулация е довела до ситуация, при която данните от наблюдение могат да бъдат използвани за злобни цели“. Той призова България да промени своите закони с ново законодателство, съвместимо с конвенцията за правата на човека.

Превод: СМ

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели