/Поглед.инфо/ Ефирът си течеше като по мед и масло. Почти цяла седмица бяхме „предпазвани“ от поредната заплаха от трансмазнини. С други думи, маргаринът пак беше обявен за убиец. По БНТ обявиха, че поколението на прехода е „маргариново поколение“. Д-р Емилова огря bTV и кръвоносните съдове бяха подробно разнищени. Но и тоя път оживяхме, а от Сочи идваха само новини кой български олимпиец има настинка, кой е със здрав зъб.
И в тази новинарска пустош bTV произведе новини. Оставките в първата частна национална телевизия изместиха новината за серийния хранителен убиец. Най-тежко стана в неделя, утрото не обещаваше нищо добро. В „Тази неделя“ Антон Хекимян покани емблемата на телевизионния кич професора Вучков, който от 11 февруари започва нов сезон на „Времена и нрави“ в „Евроком“. До вечерта ефирът се насити с гранясалия тестостерон на Волен Сидеров, „половината бял дроб“ на Бареков, говорящата кръв на двамата дядовци на Росен Петров и ухо, дърпано от Нешка Робева. Всичко се смеси като в евтин мафиотски сериал. Както знаем, у нас няма такова нещо като „политическа отговорност“. Ако някой политик сгреши, Нешка Робева му издърпва ухото. Когато толкова телесност се концентрира в едно предаване, започва да намирисва. В „Нека говорят“ от 9.02.2014 г. офицерът в bTV Росен Петров и кадърът на ямболската казарма Николай Бареков обърнаха с хастара навън телесата си, за да докажат на зрителите, че не са поредните телевизионни мошеници.
Росен Петров обича да вади предмети от джобовете си като панаирен фокусник. В разговора си с лидера на „Атака“ водещият измъкна табакера с лика на Че Гевара, за да се изфука на друг патриотар - Волен Сидеров. Той пък, коментирайки скандалите си, му отвърна, че „всеки истински мъж“ понякога не трае. Обаче в рубриката „Пожелахте да говори“ телевизионният ефир прегря. Декорите изведнъж се стопиха и студиото заприлича на стая в РПУ, липсваше само линеещо цвете. Водещият сведе поглед, извади листче, обясни нещо за скъсаното ъгълче, за омачкаността и зачете: Поради различните писания в пресата, че отивам в партията на Бареков, моята чест на журналист и офицер ме кара да обявя, че от тази минута приемам да съм част от „България без цензура“, особено ако е в коалиция с ВМРО. Правя го, защото харесвам и подкрепям нейните идеи. Имаше и за майка България, имаше и за Бог, и за саби... а бе, като истинско си беше. После театрално подкани госта си да пийне водица, а той поиска шампанско, защото виждаше вече полицая-водещ като шеф на МВР.
Но все пак, най-накрая някой директно в ефир, уж без репетиция, се оплака, че в bTVоказват натиск. Трябваше да е героично. Росен Петров е бил заставян от ръководството да се разграничи от „България без цензура“ преди интервюто. Като се има предвид, че ръководство не остана в тая телевизия, след като напуснаха шефките Люба Ризова и Вики Политова, натискът трябва да е осъществен от настоящия главен изпълнителен директор Павел Станчев и бившата вече редакторка на предаването Валя Гиздарска, която замени Ризова като шеф на новини. Досега всички напуснали bTV се кълняха, че натискът е отвън, а не в телевизията. И си благодаряха, благодаряха… А Росен Петров го доказа – новите стари изпълнителни директори налагат цензура.
И все пак, когато в ефир заговорят за майките на гостите и за казармата, не сменяйте канала. Росен Петров все пак трябва да бъде поощрен, че изрече една неприятна истина: редакциите оправдават грешките си с „обществения интерес“. С този мотив е бил поканен преди три месеца Николай Бареков в същото това студио. Заради криворазбран „обществен интерес“ и още по-разплутото разбиране за „плурализъм“, Бареков обикаля от канал в канал ту с часовник, ту без часовник. След гостуването при Люба Кулезич часовникът за около 7000 лева беше изоставен като реквизит.
Росен Петров е единственият тв водещ, който на живо проявяваше полицейско чувство за хумор. Но този път не се шегуваше, като каза, че ще направи „обективно интервю“. Ей тоя фокус с обективността в журналистиката ми е любимият. Субект почва да прави интервюто, а накрая излиза обективност... И като заразкрива с въпросите си едни „обективности“ за Николай Бареков, чак да се чудиш откъде тая честност у един незавършил журналистика възпитаник на школата на МВР. Водещият на т.нар. публицистично предаване успя да измъкне от госта си неоспорими факти: висок 1,94 см, тежи 110 кг, служил при ген. Цветков в Ямбол, има майка, която ходи до магазина. Като иде в магазина, майката среща Росен Петров, държи се скромно, а не като майка на бъдещ министър-председател. И като всяка българска майка, е гласувала винаги за СДС (даже откакто няма СДС), а в магазина трогателно подхвърля между зарзавата, че при Тодор Живков е „било по-добре“. И тогава България сигурно е била без цензура. После разговорът логично премина към казармените години. Бареков има ясна визия за спасението на България: бъдещето ни е в казарма за ромите - там придобиват трудови навици и след една година се женят. Къде после ще се трудят с тия навици, не стана ясно. Но кой ли ти пита в тия бурни журналистически времена. Как не се просълзиха тия едри мъже в ефир, докато си разказваха кой как се е скатавал в казармата, не знам. Дали и в политиката ще се скатават? И защо все така става, че едни мъже, които се гордеят как в казармата са се държали като скатавки, искат други мъже да бъдат очукани от живота в армията? И все пак, тъкмо най-накрая се появи мъжко предаване на фона на „многообразието“ от еднакви женски формати,и водещият му напусна.
Така кичът на Росен Петров измести въпроса за качеството на журналистиката. В момента bTV прилича на БДЖ – някой иска телевизията да фалира, за да понижи цената й. Частните телевизии са точно като националния превозвач: губят от пътническите си вагони, но пък печелят от товарните превози. Рекламният пазар у нас е изключително ограничен (между другото, така е и в сочената за тв пример Словения), така че зрителите всъщност нямат значение. Зрителите са като пътниците за БДЖ. Ако решат телевизиите да работят в интерес на зрителите, са на загуба. Но медиите печелят от „товарните си“ платформи, които продават на партийни централи и граждански сдружения. Главният изпълнителен директор на „bTV медия груп“ Павел Станчев обяснява във вестниците как в Словения, Хърватска и Румъния телевизиите процъфтяват. Всъщност, Словения е една от държавите в Европа, в която изборът между програмите на националните телевизии може да се определи като силно ограничен. И донякъде напомня за Албания – младите зрители учат италиански и английски първо от телевизията, защото гледат чужди програми. Така че, сравненията за бъдещето на българските телевизии е добре да бъдат с по-добри образци.