/Поглед.инфо/ В началото на живота си забелязах, че никое събитие не се съобщава правилно във вестник, но в Испания за първи път видях вестникарски репортажи, които нямаха никаква връзка с фактите, дори връзката, която се подразбира в обикновена лъжа. Видях големи битки, докладвани там, където не е имало битка, и пълна тишина, където стотици мъже бяха убити. Видях войници, които са се били храбро, заклеймени като страхливци и предатели, а други, които никога не са виждали изстрел, приветствани като герои на въображаеми победи; и видях вестници в Лондон да продават тези лъжи и нетърпеливи интелектуалци да изграждат емоционални надстройки върху събития, които никога не са се случвали.
Всъщност, видях как историята се пише не от гледна точка на случилото се, а на това, което е трябвало да се случи според различните „партийни линии“.
Джордж Оруел

“Поглед назад към Испанската война“

Всеизвестно е, че именно Оруел е авторът на термина ”Министерство на истината”, рупора на пропагандната машина на едно изпаднало в транс от директиви тоталитарно обществото. Но малко известен е авторът, говорещ за преторианските защитници на единствената “позволена“ и разбира се, правилната “истина“ в едноименното министерство.

Известният финансов анализатор Джералд Селенте, собственик на саита Trends Journal, преди години създаде термина ”presstitute” от press (преса) и prostitute (проститутка). Термин, отнасящ се за така наречените main stream (“меин стриим“) медии в САЩ. Както “Министерството на истината“, така и ”presstitute” доби широка популярност най-вече члез независими журналисти, писатели, блогъри в алтернативните медии, характеризиращи предимно онези знакови журналисти в централните медии, известни с пристрастните си “циментирани“ възгледи, бранещи “мета наратива“ на силните на деня, които и да са те, и независимо от идеологическата им принадлежност. Нещо повече, тяхното на моменти отровено истерично поведение в защита на единствената правилна линия на “Министерството на истината“ (в случай на равногласие от поканените гости в техните предавания), накара не кой да е, а бившият президент Доналд Тръмп да им лепне още един знаков етикет “Вие сте врагове на американския народ“.

За момент да се взрем в семантиката на термина ”presstitute”. Проституирането, както е известно, е “платен акт за сексуално удоволствие, не изключващ физическа и психологическа травма“. Най-общо казано, при проституирането съществуват два варианта: доброволен и насилствен. Разбира се, с уговорката, че подобно разделение е, меко казано, доста условно. Принудата не идва единствено от организираната престъпност, причинните са по-комплексни.

Пример за геноцид при най-изпадналите наркозависими по време на война е разменната цена за спасяването на живот. Има разбира се и други причини за него. Според канадския социолог Ричард Пулен, за значителна част от десетте милиона (10 000 0000 !) основно млади жени в Индия, практикуващи най-старата професия, това е единственият начин за физическо оцеляване поради изключителната бедност, в която се намират.

Но тук не става дума за тях, а за другото лице на проституцията - този напълно съзнателен, добре пресметнат и най-важното съвършено доброволен акт, осигуряващ по-добър начин на живот, а от там и значително по–голяма покупателна способност. За тази именно категория се твърди че това са “най-пропадналите, и морално банкрутирале човешке същества“.

Сега за другия компонент – пресата

Както е добре известно още от времето на Едмунд Бърк, пресата (а днес мас медиите) са четвъртата власт след изпълнителната, законодателната и съдебната. Този факт е бил известен още от в древния Рим - т.нар. Acta Diurna (афиши на видни места, отразяващи важни събития и публични речи).

Не е преувеличено да се твърди, че в съвременните общества медиите са кръвоносната система на демокрацията. Без принципите на свободата на словото и свободата на медиите не можем да разглеждаме такова общество като демократично. Може да наричаме държавата демократична, но това далеч не е демокрация. Азбучна истина за задълженията на медиите е предоставянето на „правдив, изчерпателен и обективен отчет за събитията от деня“ и не по-малко важно - гарантирането на публичен форум за обсъждане на “всички важни гледни точки и интереси в обществото“.

Индонезийски секс работници покриват лицата си по време на нападение в бар в Сурабая, Индонезия, на тази снимка от файла. Активисти в провинция Източна Нуса Тенгара в Индонезия изразиха загриженост относно разпространението на детската проституция в преобладаващо християнския регион. (Снимка: AFP)

Ако днес отворим пресата или пуснем телевизора, дали всички важни гледни точки и интереси в обществото са обективно представени?. Такъв въпросът няма, а и “не трябва да има“, той дори не е риторичен.

Напротив, усещането е, че с някаква развалена машина на времето се връщаме в тъмните векове преди Просвещението, в които единствената “правилна“ истина безапелационно и страстно се защитава от добре позната и “обичана“ институция на Светата инквизиция.

Кой стои днес зад “Министерствата на истината“? Кого обслужват те? Истината, или както винаги силните на деня?

Позволявам си само един пример. Според проучване, проведено от MRC Business. либералният милиардер Джордж Сорос е свързан или по-точно спонсориращ, забележете, повече от двеста и петдесет (250!) медийни организации на всички континенти. Журналистическите групи, които подкрепят Сорос, формират общественото мнение на десетки езици, на всеки континент. Да си го кажем в прав текст: едно единствено физическо лице, финансиращо повече от 250 медии, е в състояние да контролира това, което навремето се наричаше новини.

Само в САЩ Сорос спонсорира (директно и индиректно) основните телевизионни организации като CNN, ABC, MSNBC, FOX, PBS, авторитетните вестници като Washington Post, както и агенциите Associated Press и Reuters.

Така днес обективността на либералните “новини“ е подчинена единствено на вкуса на 92-годишния филантроп Сорос: войната в Украйна до последна победа на Киев, мултикултурализмът каквото и да означава това, ЛГБТ темата, от джендър правата на трансджендъри до активната пропаганда в детски градини за популяризиране на смяната на пола, зелената сделка или по-точно казано активното де-индустриализиране, и разбира се най-вече двата основни прицела: Путин и Тръмп като дуалистична реинкарнация на Антихриста.

Друга гледна точка няма. Тя е в небитието, както впрочем и свободата на медиите, в това, което се нарича днес либерален Запад.

Сега за Българските проституиращи медии

Днес България е изправена пред екзистенциален избор заради войната в Украйна.

Този избор не се отразява в българските казионни медии. Войната в Украйна е представена стриктно според единствения “правилен“ сценарий, спуснат от “Министерството на истината“. Русия е агресор, Украйна е демокрация въпреки 9-те години гражданска война и 14 000 убити от режима в Киев, разрешил използването на оръжия, забранени от Женевската конвенция като белия фосфор и касетъчните снаряди. Въпроси около така наречената АТО (антитерористична операция), използваща тежка артилерия, авиация и танкове срещу 6,8 милиона цивилно население в Донецк и Луганск, което надхвърля общото население на трите балтийски държави (Латвия, Естония, Литва), но изглежда не попада в интереса на “Министерството на истината“.

Днес, когато пиша тези редове, се навърват 9 години от погрома в Одеса, в който бяха избити 48 мирни жители, включително българи (според някои източници жертвите са многократно повече). Доколкото ми е известно, през тези 9 години българските медии не намериха за необходимо да отразят тази новина. А интернетът е пълен с документални кадри, видеа и снимки от погрома.

Въпрос на журналистическа съвест, въпрос на обикновена човешка съвест - разбира се , ако има такава. Избиването на стотици граждани пред очите на полицията в центъра на Одеса предизвиква ли някакъв журналистически интерес? Въпросът сам по себе си е безсмислен. Както вече споменах в началото, не става дума за журналисти. Става дума за presstitudes.

Факт: войната е най-огромната човешка трагедия, и именно поради това мирът е най-съкровеното благо. Но днес думата мир се превърна в табу за българските казионни медии. Къде бяха НОВА, БТВ, БНТ, всекидневниите да отразят първия и втория поход на мира, при последния над 20 000 българи в 36 града излязоха на улицата да за кажат “НЕ на войната!“, за мир и неутралитет на България. Тези медии доброволно и напълно съзнателно абдикираха от своето професионално задължение да отразят най-мащабния митинг от 30 години насам.

Нещо повече, въпреки внушителния митинг пред сградата БНТ, Българската НАЦИОНАЛНА (?!) телевизия реши да извърши своеобразно ритуално самоубийство, оставайки безмълвна.

Естествено, решението е вече “спуснато“. България трябва влезе във войната. Публична тайна е, че “пушечното месо“ в Украйна е на привършване. Сигналите от Вашингтон са ясни. Решимостта на поддръжката на САЩ, чрез думите на американския президент Байдън е: "Русия няма да победи никога Украйна. Никога!". Въпросът е на каква цена? Кой, по-точно ще победи Русия? Както вече написах преди време: визирайки т.нар. Букурещка девятка, следва ли, че от този момент че НАТО ще се бие до последния поляк, румънец, но и българин?

Но да се върнем към медиите, към четвъртата власт. Най-вероятно на парламента ще му се наложи и ще гласува за изпращането на български контингент в Украйна. В тази връзка “soft power”, меката сила, в лицето на българските знакови журналисти всеки ден ще обработва общественото мнение с цел вотът да мине по-безболезнено.

Убеден съм , че те много добре осъзнават какво правят.

И си дават сметка за “цената“ на тяхната услуга, цената на високо платените presstitude.

Един ден войната ще свърши. Историята ще си каже тежката дума - и за причините, и за виновниците за неизбежната, уви, предстояща национална катастрофа. Вероятно ще бъде потърсена отговорност. На политическия елит, но и на онези, които в момент на откровение Тръмп, сочейки с пръст пресата, се изпусна: “Вие сте враговете на народа!“.

* Проф. Ивайло Груев - Преподавател по политически науки в Университета в Отава, Канада.

Подпишете се за референдума за "Мир и Суверенитет" на https://narodna.me/ /изчакайте няколко секунди, за да се отвори страницата/

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?