/Поглед.инфо/ Коментар на Петко Братинов пред „Преса"

Вече няколко десетилетия малкото площадче около паметника на Патриарх Евтимий в София продължава отвратително и нахално да се осквернява с прозвището „При Попа". Наблизо дори има кръчма с такова наименование.

Това прозвище - „При Попа" - се възприема нормално от почти цялото софийско население, а може би... и от почти цялото българско.

Срам и позор!... Позор и срам за всички нас. От работника до академика, от държавника до поета.

Случайно ли е посоченото явление?... Безобидно ли е?...

Нито е случайно, нито е безобидно. Пренебрежителното и подигравателно попа е забито като презрителна отровна стрела в духовната плът на един от най-великите отечествени мъченици, последния патриарх на Второто българско царство, когото турците пленяват, изтезават и заточват Евтимий Търновски.

Хайде да си припомним и какъв прякор лепнаха на сподвижника на Васил Левски, митологичния народен будител отец Матей Преображенски. Лепнаха му прякора Миткалото. Знаете ли какво е миткал о?... Потърсете го в речниците.

Още като дете, когато аз за първи път дойдох в София заедно със своите родители, за да отидем на гости на едно семейство в квартал „Банишора", още тогава, както ми припомняше по-късно моят баща, гласно съм се похвалил, че знам защо единият булевард се казва Христо Ботев, а не съм знаел защо другият се нарича „Мария Луиза". Не съм бил чувал нищо за нея.

После булевард „Мария Луиза" са го преименували на „Георги Димитров". Причините и обстоятелствата за преименуването положително са били ясни за по-възрастните хора.

След края на тоталитарния период възвърнаха името на княгиня Мария Луиза. Аз вече не бях невръстен хлапак и знаех доста неща за нея.

Нямам нищо против княгинята, а преди това херцогиня Бурбон-Пармска, която е била съпруга на княз Фердинанд, родила четири деца и живяла едва 29 години.

За разлика от съпруга си Фердинанд Сакскобургготски, за разлика от българомразеца Фердинанд, княгиня Мария Луиза е била добър човек, била е изключително скромна жена и се е занимавала с благотворителност - с нейна материална подкрепа е построен един цял родилен дом.

Дотук добре. Поклон пред нейната човечност. Но Мария Луиза, за съжаление, не е значима историческа личност.

И да не забравяме, че в нашата тъмна история плачат ореолите на толкова святи майки начело с баба Ботьовица, както я нарича Захари Стоянов. Баба Ботьовица, или Иванка Стойкова Дренкова, съпругата на Ботьо Петков, родила, отгледала и възпитала гения Христо Ботев и още осем деца, овдовяла на 46 години, погребала и внучката си Иванка, единствената дъщеря на Христо Ботев.

Каква достолепна и внушителна българка!... Какъв безсмъртен пример за народа!...

Представете си само колко интимно и колко признателно би било успоредният булевард на булевард „Христо Ботев" да се назовава „Иванка Ботева". Двата булеварда се доближават рамо до рамо.

Няма ли най-после това българско слагачество да разтърси тази наша задрямала нация?!...

Слагали са се на височеството Фердинанд.

Слагали са се на величеството Борис.

Слагали са се на Хитлер и на Сталин.

Слагаха се на Димитров, на Червенков и на Живков.

Сега отново се слагат!...

И какъв е този сантимент, особено към монархизма?!...

Монархизмът и тоталитаризмът са все още незарасналите жестоки рани върху проснатото тяло на Република България.

Още недоумявам защо с такава стръв И с такова безумие много от българските журналисти и общественици се втурнаха да бъдат отявлени апологети на не една безсрамна и недостойна реставрация.

Заличаването на името „Парк на свободата" не ме учуди. Звучеше помпозно или по-точно идеологически втълпено.

Учуди ме връщането на старото название „Борисова градина".

В началото - помислих от невежество, че може би цар Борис е имал някакви особени заслуги за процъфтяването на този огромен софийски оазис и че именно заради тези заслуги общинарите убедено са гласували за увековечаване на Борисовата персона.

Нищо подобно!...

Документите показват, че тъй наречената градина е наименувана КнязБорисова през 1895 г., а Борис е роден през 1894 г. Може би не е бил навършил и една година.

Фердинанд вероятно е подсказал, а сигурно и политическите слуги са се постарали чинно да му предложат оформящият се природен обект да носи името на неговия син.

Да приемем, че за тогавашното време това е било отчасти допустимо. Но защо сега се разсъждава по същия начин?!

В настоящия момент понятието градина звучи неправдоподобно, звучи неграмотно.

Това понятие би могло да се използва само в първите две десетилетия след Освобождението през 1878 година. На това място, което е било градска мера, през 1882 г. започва изграждането на парковата част под ръководството на общинския градинар швейцареца Даниел Нееф. В продължение на повече от сто години на няколко етапа градината, която в началото е била миниатюрна, се превръща в най-големия и разнообразен градски парк в пределите на България.

Няма нужда от повече обяснения. Названието „Борисова градина" може съвсем логично да отпадне.

Названието да бъде: Централен софийски парк.

Имаме Западен парк. Имаме Южен парк.

Централен софийски парк е обобщение. Той трябва да бъде символ на столица и на държава, а не на династия или на партийна конюнктура.

Нужно е самоуважение в такива преходни и трудни времена.

Не само индивидуално!... Необходимо е национално самоуважение.

Ако минете през градинката на софийската църква „Свети Седмочисленици", ще забележите три огромни бюста на високи постаменти - бюстовете на Никола Петков, на Димитър Гичев и на Георги Михов Димитров-Гемето. Известни земеделски дейци и борци за демокрация. Нека да имат паметници. Но не в тази градинка. Тук историческата атмосфера е друга. Друго е излъчването на спомена.

Зад църквата е гробът на Петко Каравелов. По негова инициатива Черната джамия е преустроена в православна църква, сегашната църква „Свети Седмочисленици". А в Черната джамия, която е била превърната в затвор след 1878 г, Петко Каравелов е излежавал присъда през 1891-1894 г.

Така че историческото място задължава потомците да бъдат обективни

а не да се подчиняват днес на едни, а утре на други политически пристрастия.

В тази градинка на църквата „Свети Седмочисленици", освен гроба на Петко Каравелов, би могло да има само една мемориална композиция от мрамор или гранит с имената и образите на светите седмочисленици: Константин Кирил философ, Методий, Климент Охридски, Наум Охридски, Горазд, Сава и Ангеларий.

Ние, българите, сме загубили много неща, но ако загубим и гордостта си - ще загубим всичко.

И нека не забравяме, че унижението може да се отхвърли, а самоунижението може да ни довърши.