/Поглед.инфо/ е е важно колко пари получаваш, а какво можеш да си купиш с тях. Статистическите данни показват, че след влизането ни в Европейския съюз лека-полека сме започнали да се замогваме. Но за догонване на средния европеец все още е рано да се говори, тъй като едва виждаме пушилката от тичащите пред нас държави. И все пак повишаването на покупателната способност на населението е налице, пише „Труд”.

През 2012 г., откогато са последните официални данни на НСИ, с годишния си доход средностатистическият българин е можел да си купи 26 мъжки костюма, ако не похарчи нито лев за нищо друго. Това е с 2 броя повече, отколкото в първата година от еврочленството ни - 2007 г. и с 4 повече от 2006 г. Малко по-положително изглеждат нещата при обувките. През последните 6 години доходите ни са нараснали дотолкова, че да можем да си позволим да си купим с 33 чифта мъжки обувки повече. Дамите трябва да са по-щастливи от господата, защото при тях нарастването на покупателната способност се измерва в цели 50 чифта повече обувки. Причината за разликата е, че според НСИ мъжките обувки са по-скъпи.

Заради навлизането на новите технологии и поскъпването на телевизорите в наши дни можем да си купим по-малко приемници, отколкото през 2006 и 2007 г. Повече поводи за самочувствие дава възможността за пълнене на пазарската кошница с храни. През 2012 г. годишният ни доход е стигал за 499 кг повече бял хляб или 237 кг повече свинско месо в сравнение с 2006 г. Покупателната ни способност се е повишила със 134 кг сирене, 2282 кг картофи или 1408 яйца.

Данните на Евростат показват, че макар и много бавно, подобряваме показателите си в класацията по потребление и почти сме стигнали половината от средното европейско ниво.

През 2007 г. покупателната способност у нас е била едва 37% от средната за ЕС. Шест години по-късно сме стигнали до 47%, но продължаваме да сме твърдо на последно място в ЕС. Сметката показва, че с такова темпо след още 30-ина години ще стигнем средното европейско ниво, т.е. някъде през 2045 г. Засега обаче пред нас са Гърция, Турция и Румъния. За сметка на това изпреварваме минимално Сърбия, Черна гора и Македония.

Средната заплата се е увеличила със 121%

Средната заплата в България се е повишила номинално със 121% след влизането ни в Европейския съюз през януари 2007 г. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ). През изминалите седем години средното месечно възнаграждение в страната се е увеличило от 382 лв. на 846 лв. Значителна част от внушителния ръст е била “изядена” от инфлацията, която за същия период надхвърля 32%.

Числата показват, че заплащането на труда у нас е нараснало най-много през 2007 г. Тогава средното възнаграждение се е увеличило с близо 100 лв. или 25%. Висок ръст е имало и в предкризисната 2008 г. Въпреки разразилата се икономическата криза през следващите четири години увеличението на заплатите запазва двуцифрения си ръст на годишна база.

Играта на числата

Според анализаторите на трудовия пазар това се дължи не толкова на реалното повишение на възнагражденията, а на съкращаването на стотици хиляди нискоквалифицирани работници, които получават и по-ниски заплати. Така на пазара на труда са останали по-опитни и образовани кадри, които са и по-добре платени. За последните 7 години средната заплата е нараснала с най-малко през миналата 2013 г. - 9,4%.

Прави впечатление, че през последните седем години заплащането на труда в частните компании се е увеличило със 129%, което е значително по-бързо спрямо обществения сектор, където ръстът е със 107%. Въпреки това в масовия случай частниците декларират пред националната статистика по-ниски заплати от средната за страната.

В края на 2013 г. най-добре платени са служителите в сектор “Създаване и разпространение на информация”, които получават средно по 1906 лв. на месец. Браншът обединява много икономически дейности, но до голяма степен високите заплати се дължат на огромното търсене на висококвалифицирани компютърни специалисти.

Сравнението с данните на Евростат показва, че въпреки привидно огромния ръст на средната заплата България продължава да изостава значително дори и от страните от бившия социалистически блок. За последните 10 години заплатите у нас са се повишили от 24 до 47% от средното ниво за Европа.

Данните на Евростат показват, че през 2012 г. едно българско домакинство харчи 49% от средното за ЕС. Цената на храната у нас е била 67% от средното ниво, но доходите ни са едва 47% от европейските.