/Поглед.инфо/ Професор дин Христо Матанов* е роден на 5 юли 1952 г. в гр. Харманли. Завършва 114-та гимназия с преподаване на английски език в София (1971). През 1978 г. завършва Исторически факултет на СУ "Св. Климент Охридски", профил "История на Византия и на балканските народи". Специализира в университета "Аристотел" в Солун, Гърция ( 1981, 1984, 1987), в "Dumbarton Oaks Centre for Byzantine Studies", Вашингтон,САЩ (1987-1988) и в Кьолнския университет, Германия (1991-1992). Научен сътрудник в Института за балканистика в БАН, хоноруван преподавател в Исторически факултет на СУ "Св. Климент Охридски" (1983-1987), преподавател по Средновековна история в Националната гимназия за древни езици и култури (1985-1987). Понастоящем е професор в катедрата "История на Византия и Балканските народи".

- Историята каква оценка ще даде на патриарх Максим?

- Рано е. Но това, което аз мога да кажа, е, че той беше патриарх на статуквото. Вероятно по характер, но най-вече по необходимост той чувстваше за свой дълг да запази съществуващото, а не толкова да го развива. Това важеше и за предишния период на неговото служение от 1971 г. до демократичните промени. Знаем в каква обстановка е живял, на какъв натиск е бил подлаган от държавата. Слушах едно негово интервю, в което обссняваше как е спасил църквата “Св. Иван Рилски” в Перник. Но истината е, че в този период това не е толкова негова вина, колкото на самата система. Църквата беше потисната и свряна в ъгъла на общественото внимание.

- Като човек, който познава в детайли БПЦ, кой според вас е най-подходящ за български патриарх?

- При тази ситуация е най-добре да мине един преходен период. Защото който и да наследи патриарх Максим, той ще е рожба или на тоталитарното минало, или на тъй наречения разкол. Това са хора, които не са расли в нормална обстановка и всички са обременени от миналото. А някои нямат достатъчно опит.

- Например?

- Пловдивският митрополит Николай. Според мен той няма опит, макар да чувам, че имал някакви амбиции. Дори в църквата се готвели да променят устава заради него. Мисля, че му е още много рано. Църквата неслучайно е сложила тази възрастова граница. Предполага се, че човек трябва да натрупа достатъчно опит - житейски и църковен, за да стане предстоятел.

- А ако уставът бъде променен?

- Въпрос на избор е, особено когато става дума за патриарх. Има много лобита - и чужди, и български. Ще бъде не толкова борба между митрополити, колкото битка между лобита. Поне моят опит показва, че така ще се развият нещата.

- Какви са тези лобита?

- Чух, че се споменават руски, сръбски, гръцки. Има и финансово-икономически, които се интересуват доста от църквата. И ще държат техен човек да е начело. Борбата няма да е лесна.

- Кое лоби е най-силно и би могло да окаже влияние върху избора на следващия български патриарх?

- Руското.

- Митрополит Николай ли е негов проводник?

- Не бих могъл да кажа. Да не забравяме, че повечето възрастни митрополити са руски възпитаници, дядо Николай - също. Част от младите пък са обучавани в Гърция. Борбата ще е тежка.

- Какви са шансовете на митрополит Гавриил?

- Той е единственият без досие и има шансове според мен. Но зависи дали ще успее да мобилизира подкрепа.

- Подготвен ли е за такъв пост?

- Никой не е 100% подготвен. Дядо Гавраил има още какво да наваксва. Но това се отнася за всеки друг. Някои митрополити пък нямат достатъчно воля да се борят за патриаршеската корона. Други имат амбиции, а нямат възможности. Сложна ситуация.

*. Част от интервю на "24 часа".