/Поглед.инфо/ В предизоборната суматоха почти не обърнахме внимание на спора в правителството относно размера на минималните осигурителни прагове, предложен от вицепремиера Калфин.

Всъщност такъв спор нямаше. Борисов се скара на Калфин и той послушно оттегли предложението си. Но историята си заслужава кратък анализ, защото е много показателна за начина, по който се взимат решения в държавата - задкулисно, безпринципно и под натиска на КОЙ.

Какво всъщност се случи? Социалният министър предложи увеличение на минималните осигурителни прагове със 7.5% в 37 икономически сектора, като реши да направи изключение за производителите на тютюневи изделия. От Реформаторския Блок веднага изреваха, че това изключение е лобистки подарък за "Кингс" и "Булгартабак Холдинг", където част от акциите се държат от Делян Пеевски.

Министърът се оправда, че решението му било продиктувано единствено от икономическа логика: във всички бизнес дейности, за които предлага увеличаване на осигуровките, имало ръст на икономическите показатели. Само за тютюнопроизводството имало спад.

Критиците му го опровергаха, поне по някои от ключовите икономически показатели, и го oбвиниха в двойни стандарти с цел финансови облаги за собствениците на цигарени фабрики в България. Например, анализатори посочиха, че в други сектори свиването на заетостта за 2015 г. е много по-голямо, откокото в тютюнопроизводството. Освен това, според собствените отчети на "Кингс" и "Булгартабак Холдинг", двете компании са подобрили финансовите си показатели.

На следващия ден вицепремиерът Калфин излезе с официално изявление, което трябва да влезе в учебниците като образец за политическo самозакопаване. В него той обяснява защо и как се е стигнало до административно налагане на минимални осигурителни прагове в някои икономически дейности и на базата на кои икономически показатели е решил да направи изключение за тютюнопроизводителите. В цялото изявление Калфин страстно защитава решението си като правилно и взето на принципна основа. В последното изречение обаче изведнъж всичко се обръща на опаки и разбираме, че вицепремиерът е капитулирал пред шефа: "След разговор с министър-председателя и по негова молба ще променя първоначалното си предложение и ще внеса вариант, в който минималните осигурителни вноски във всички икономически дейности се увеличават с еднакъв размер - 7.5%."

Край - няма доводи, няма обяснение за обръщането му на 180°. Освен "молбата" на премиера. Толкова ли е обаятелен г-н Борисов или напротив, толкова ли е зъл и страшен, че “молбата” му е неустоима? Ако социалният министър наистина е бил убеден в първоначалното си решение, защо не го е отстоявал? Защо толкова бързо клекна на Борисов? Ако аргументите за това да се направи изключение за тютюнопроизводителите са били наистина толкова силни, колкото Калфин твърди в изявелнието си, защо не е успял да убеди премиера с тях?

От изявлението на Бойко Борисов, обаче, разбираме че изобщо не става дума за молба. Точно така. Премиерът се е скарал на социалния министър, а не го е молил да промени решението си. "Снощи съм се скарал на вицепремиера Калфин, след като разбрах за осигурителните прагове и изключението, което се прави за тютюнопроизводителите. Така че това няма да бъде прието. Това го гарантирам”, казал Борисов.

Нещо повече - премиерът негодувал, че поема пасиви за нещо, за което даже не знаел предварително. "И се надявам друг път, когато има подобни желания или анонси в публичното пространство, защото това не е минало нито на съвет, нито на тристранка, да бъда уведомяван". Защо г-н Калфин не е уведомил премиера, особено ако е имал добри аргументи за решението си? Нали АБВ държат на диалога преди всичко? Или премиерът е знаел и всичко е било договорено, но когато се вдигнал шум, решили да играят играта с лошия министър и добрия премиер, който в крайна сметка възстановява справедливостта?

Радан Кънев има основна роля в тази история, както разбрахме от източник близък до РБ. Възмутен от поредните подаръци за Пеевски, първоначално Кънев поискал среща със социалния министър за ръста на осигурителните прагове. След това обаче решил да действа директно чрез Бойко Борисов, знаейки че в Него е и ножа и хляба. Целта била не просто Калфин да бъде принуден да промени решението си, в което РБ вижда фаворизиране на КОЙ. Важно е също партийката на вицепремиера – АБВ, да се постави на точното й място - да й се припомни, че нейните 11 депутати дори не са необходими на управляващите за математическо мнозинство. Изказването на Борисов, че се скарал на Калфин, постига и двете цели блестящо – чрез публичното натриване на носа на вицепремиера и заместник-председател на АБВ.

И Борисов, и Кънев печелят от този ход. Борисов за пореден път напомни кой е големия Бос и че без Неговото съгласие в държавата нищо не се случва. Електоратът на ГЕРБ обича Бащицата публично да се кара на прегрешили министри и други от "матряла", да дърпа уши и да въздава справедливост. А Кънев и РБ си отмъстиха на АБВ и Първанов за техните непрестанни критики и искания на оставки на реформаторски министри.

Но да оставим на страна отношенията между партиите от управляващото мнозинство - да се карат и да се ритат колкото си искат. Проблемът е, че независимо от техните обещания за прозрачност, ключови решения на правителството продължават да бъдат обвивани в мъгла. Гражданите се държат в неведение с какви аргументи и на базата на какви принципи се взимат те. Както е удобно на КОЙ и на Него?!