/Поглед.инфо/ Като дете бях умерено запален левскар. Само който много е обичал футбола, сега има право да мрази и "Левски", и ЦСКА. Впрочем, не е ли време да им сменят имената: Левски е светиня, а не надпис над футболна чалготека, Централен спортен клуб на армията не е жалкото "ЦСКА".
През 1990 г. вярвах в необходимостта от промяна. И сега е така, но сега промяната е още по-необходима и още по-невъзможна. Мафията на организираните политици, барабар с мафията на независимите конституционалисти, да не пропуснем и медийната мафия, така са впримчили обикновените хора, че е учудващо как още ги търпят.
След партизирането на протестите не ходя на тях, но това не означава че не изпитвам гнева на мравката, като гледам как управляват тези, "защото са социалисти" (хи-хи-хи!), заедно с тези, които не са "етническа партия" (същото... хи-хи-хи!) и още 1 по-особен.
От другата страна - същото национално бедствие - дясно и бясно. Отвън парламента - разни стринки и каки, отломки от славни сини и царствени партии.
Май трябва да се смени състава на парламента, но не и с предишните.
Демокрацийооо?!