/Поглед.инфо/ иколай Радулов в интервю пред bpost.bg твърди, че документът, който лидерът на лидерът на "България без цензура" Николай Бареков представи пред медиите и който уличава Бойко Борисов в участие в пазара на наркотици у нас, е истински. Радулов е бил секретар на МВР в периода 1997-1998 г., по време на управлението на Иван Косто, а в момента е член на "България без цензура".

ПИК представя на вашето внимание цялото интервю:

 

- Г-н Радулов, вчера в телевизионно интервю казахте, че документът, който представи Николай Бареков, за миналото на Бойко Борисов, е бил манипулиран в МВР. Защо мислите така?

- Ако сте слушали внимателно, аз казах, че този документ, който е представен в пресата, има всичките аксесоари на действителен документ, такъв, какъвто се прави. Моето предположение – но само предположение, не съм сигурен! – е, че оперативният работник, когато го е писал, го е написал в такъв вид, в какъвто е представен в пресата от Бареков. След това, през 2001 г., като е станал Борисов главен секретар на МВР, се е изплашил. И просто е написал нов документ, на който е сложил същите регалии, същите номера както е заведен и т. н. , но без името на Борисов вътре, от страх да не би да има някаква разправа. Така че документът на мен ми изглежда действителен. И това е първият написан документ. Аз не съм разисквал дали това, което е написано в него, е вярно или не. Аз коментирах истинността на документа, защото бях поканен като експерт. Според мен това е истински документ, който е заменен от написания от същия оперативен работник, на същата пишеща машина втори документ. Някои медии като че ли не разбраха за какво става дума. Тук не става дума за вадене на документ от архиви. Това е бил документ от действаща разработка, която е при оперативния работник. Тя се прошнурова, след като бъде свалена в архив. Но очевидно, че това е станало по друго време, когато е била активна. Така че това, за което говоря, е, че документът ми изглежда истински.

- Вие, когато бяхте секретар на МВР, спомняте ли си дали е имало разработки срещу Бойко Борисов?

- Аз работих по информационните системи, което касае съвсем други неща, не съм имал отношение към ГДБОП, РЗБОП и т. н., което да ми даде възможност да поискам или да се интересувам. Единственото, което знам, свързано с някакви конфликти с Борисов, е един скандал за опит за побой над Антоан Николов, по това време председател на Столичния общински съвет, от гардове на „Ипон”. Заради това на „Ипон” му беше отнет лицензът. Тогава не съм проверявал, не съм се интересувал, имал съм други ангажименти, а и Бойко Борисов не беше познат на обществеността. Той си беше просто ръководител на една охранителна структура.

- Да, но както знаете, в публичното пространство битуват слухове за неговото не дотам чисто минало. И прави впечатление, че той самият не говори с какво се е занимавал през 90-те години на миналия век, пък и никой него пита.

- Е, този въпрос трябва да се зададе на журналистите защо не го питат. И аз съм се питал много пъти. Но и си го обяснявам. Ако си спомняте в годините, когато Борисов стана главен секретар на МВР, той се ползваше с изключителна популярност и не вярвам някой от журналистите да се е опитал да зададе неудобен въпрос. Просто въпросите бяха удобни, всичко беше слънчево, репортерите непрекъснато му опипваха мускула да видят какъв е голям, т.е. нищо отрицателно не беше възможно да се напише или да се зададе някакъв сериозен въпрос. Въпреки че многократно са правени проверки по държавните бази данни, свързани с регистрации на фирми и т. н. Той несъмнено е бил съдружник с Алексей Петров, с Пашата и пр. Тоест, доказано е, че е бил съдружник с цялата ръководна върхушка на СИК. А какви са им били отношенията….може би е бил сред тях, за да се бори за правда, може би не. Не знаем това нещо. Но знаем какво твърдят американците – че той е бил ръководна фигура в тези организации.

- А как е възможно все пак някакъв оперативен работник де факто да подмени документ?

- Разбира се, че е възможно. Оперативният работник ги пише тези документи. Делото е негова отговорност. Той си го държи в касата. Документите се оформят не винаги в момента на получаване понеже оперативният работник има много задължения. Той не води една разработка, а 15, 8 сигнала, 10 дела за оперативно наблюдение и т. н. Така че е възможно да вземе един документ да го оформи след половин-един месец, макар че по този документ и по неговата проверка е работено. Това е технология на оперативната дейност.

- Но той не носи ли отговорност за това, че всъщност документът е манипулиран като е заличено едно име?

- Разбира се, че носи. Или като напише името отново, носи отговорност.

- Смятате ли, че може да са унищожени документи и от тях да няма и следа, докато Бойко Борисов е бил главен секретар на МВР?

- Този въпрос трябва да го задавате на всички, които по някакъв начин са имали връзка с прехода. Аз съм писал няколко статии по този повод. Значи, от всичките около 100 000 дела на секретни сътрудници в МВР, бяха изчистени абсолютно безследно около 2000, няма никаква следа от тях. Моето предположение е – понеже тогава бях в учебния отдел на министерството – че това са били най-ценни секретни сътрудници, които са били в някакви планове по участие в прехода и то на ръководни места, но не е останал нито един документ за тях. Повтарям – това е само мое предположение. Освен това много други документи бяха унищожени, но останаха следи. Знаете, че министърът на вътрешните работи в началото на прехода Семерджиев и шефката на архива Нанка Серкеджиева получиха присъди за унищожаване на материали. Унищожавани са страшно много материали.

- Искате да кажете, че някои имена няма да ги научим никога?

- Да. Това е моето твърдо мнение. И когато се гласува този закон (за отваряне на досиетата – б. р.) по инициатива на БСП, аз казах, че щом е взето такова решение от парламента, значи такава е волята на народа, и е най-разумно да се направи една организация от технически сътрудници, която в рамките на една година да вкара абсолютно всичко, което е налично, в интернет и да се остави свободен достъп на всеки, който се интересува. Защото подаването на порции, подреждането на имена, вадене преди някакви значителни събития, ни кара да се съмняваме в манипулация. Може и да не е така, но ни кара да се съмняваме.