/Поглед.инфо/ Проф. Чавдар ДОБРЕВ и Минчо МИНЧЕВ в разговор за двойните стандарти в политиката към Русия
М. Минчев: - Преди по-малко от месец разговаряхме за истината и само истината относно кризата, която преживява БСП. Конгресът отмина и резултатите от него предстои да бъдат осмислени. Сега обаче те поканих по друг повод. Иска ми се да обсъдим текста на Георги Първанов във в. “Преса” от 8 април. Как оценяваш споделените му шест виждания за българско-руските отношения в този момент и какво трябва да се направи за тяхното подобряване?
Да си призная, не съм чел публикация, която едновременно и да ме радва, и смущава. От една страна, съм удовлетворен от изразените позиции и намерения, от друга страна обаче, колкото и да го гася, фитилът на паметта ми гори и избухват факти и събития, които болезнено съм преживявал. Наистина е ужасно човек да помни дълго. Затова ще се опитам да проведа този наш разговор в реда, в който Първанов формулира проблемите и собствената си гледна точка на политик и държавник за активизиране на диалога между България и Русия.
И така, бившият президент на Р България предлага „парламентът да свали мораториума за АЕЦ „Белене” и да започне ускорено да се строи новата централа”. Ти какво мислиш по въпроса?
Ч. Добрев: - Според мен, навременно и разумно предложение. Защото АЕЦ беше спряна от ГЕРБ и премиера Борисов през първия му мандат без основание, под диктата на Вашингтон. Нещо повече, Бойко Борисов си позволи да нарече АЕЦ „Белене” - „гьол”, а строежът й - гнездо на крупни корупционни сделки със съучастието на руски мафиотски структури в енергетиката. Според мен, рано или късно българското общество ще поиска някой да се разплати за спирането на този извънредно изгоден икономически проект между България и Русия.
Не разбирам обаче защо в своето експозе Първанов бърка толкова очевидно адреса - обръща се към гражданското ни общество, а не към изпълнителната власт, част от която е и самият той? Та той е председател на партия АБВ, която участва в управляващата коалиция и разполага в кабинета с поста и влиянието на заместник министър-председателя Ивайло Калфин - член на висшето й ръководство. Не би ли било по-нормално, ако Георги Първанов постави този въпрос ултимативно пред премиера Бойко Борисов, дори и с риск партията му да излезе от управляващата коалиция? Няма как опитен политик като Първанов, слагайки подписа си под сегашната управленска коалиция, да не е знаел, че ГЕРБ и останалите партньорски партии на АБВ няма никога да се съгласят с позиция, сходна с изразена в публикувания негов текст. Излиза, че говоренето на Георги Първанов или е предизборен ход, или е наивитет на човек, прозрял постфактум цената на компромиса, който е направил. Но понеже за Първанов най-абсурдното, което може да се допусне, е, че страда от политическо простодушие и наивност, остава допускането с предизборния ход.
М. Минчев: - И аз мисля, че не му е присъщо качество като политическа наивност. Но бих отишъл и по-далеч от теб. Според мен АБВ и лично Георги Първанов затънаха яко в блатото на своята известна отнапред безпринципност и сега се опитват пак да се представят бели и пухкави. Но като говорим за „сбъркания адрес”, струва ми се, че пропускаш нещо важно в особения статут на Първанов. По предложение на определени среди в БСП през 2012 г. той получи личното одобрение на министър-председателя Борисов да представлява официално България във форума за Българо-руско сътрудничество. От руска страна този пост бе предоставен на дългогодишния ръководител на ТАСС Игнатенко. Казвам това, за да те допълня в смисъл, че Георги Първанов не само по парламентарна линия би могъл да влияе на политиката на правителството и лично на министър-председателя Борисов, когато е въпрос за отношенията с Русия. Би могъл да влияе и в посоченото си качество. Жалкото е, че поне аз не съм чувал да го е направил.
И още един апостроф имам към теб. Разплата ще има не само заради спирането на АЕЦ „Белене”. Разплата ще има за погрома и разрухата на България. За безумието, което сътвориха пред очите ни с проекта „Южен поток”. За пълната деиндустриализация на България чрез т. нар. работническо-мениджърска приватизация, за умиращото днес българско село и съсипаното българско селско стопанство. Списъкът с вините за един нов „нюрнбергски” по мащабите на злините за България процес, е много дълъг. Но да продължим със санкциите срещу Русия, които Първанов правилно определя като ”вредни” и декларира: „Ако парламентът не гласува позиция за отпадането им, готов съм да предложа този въпрос на предстоящия през есента референдум”. Предлага също „България да заяви и в Брюксел, че е за отпадане на санкциите срещу Русия”. И в този случай ли смяташ, че думите на Първанов изразяват конюнктурни политически интереси?
Ч. Добрев: - Съгласен съм за разплатата, но по въпроса за интереса ще продължа с цитат от автора на експозето. Първанов казва още, че „АБВ беше една от първите, които се обявиха против санкциите срещу Русия”, и допълва, че това становище било резултат на последователната политика на неговата партия, че той винаги бил смятал санкциите за фактор, който „възражда атмосферата на „студената война” с всичките й атрибути”. Трудно ми е, даже е невъзможно да допусна, че неговата партия АБВ е провеждала и продължава да провежда последователна политика за прекратяване на наложените върху Руската федерация санкции. Дори и заради това, че АБВ е член на управленска коалиция, състояща се от ГЕРБ, Реформаторския блок, Патриотичния фронт и задкулисно – ДПС, която нареди България в антируския клуб на ястребите в ЕС, наред с Прибалтика, Полша и Румъния. Нима Георги Първанов си вярва, че неговата партия - член на управляващата коалиция, може да се измъкне от своята вина? Аз не намирам за прилично - и от гледище на морала - една партия, която носи отговорности за наложените санкции на Русия, след известно време да се разграничава по такъв начин от останалите партии в управляващата коалиция. По една слуайност текстът на Първанов беше публикуван в навечерието на Велики Четвъртък от Страстната седмица.
М. Минчев: - Не мислиш ли, че способът, по който Първанов струпва простъпките на АБВ върху партньорите й от управляващата коалиция, е валиден и за други политически формации?
Ч. Добрев: - За съжаление, подобен неприемлив подход следва и ръководството на БСП. Понастоящем, когато е в опозиция, то се обявява против санкциите, наложени на Русия. Но само преди шест или седем месеца защитаваше друга позиция. БСП е партията, която даде мандат за съставяне на кабинета Орешарски, заел антируска позиция, и то в лицето на министрите Кристиан Вигенин и Ангел Найденов – членове на Изпълнителното бюро на социалистическата партия. Логично е да се предположи, че като министри те са провеждали външнополитическия курс на своята партия. Факт е, че вторият етап от налагането на санкции срещу Русия (по-строгите!) беше подписан в Брюксел от премиера Пламен Орешарски, в съпровод на тогавашния външен министър Вигенин. Така че и ръководството БСП носи вина за антируските действия на кабинета Орешарски. Вината на АБВ и на Георги Първанов обаче е далеч по-голяма, тъй като кабинетът Борисов олицетворява най-радикалната русофобия в общоевропейски мащаб, и най-сервилното и сателитно отношение към САЩ като главен двигател на глобализма, както и към тяхната жандармска политика, а АБВ е интегрална част от този кабинет.
М. Минчев: - По въпроса за вигенинщината и ангелнайденовщината като явление в живота на БСП, ние в „Нова Зора” писахме неведнъж осъдително и открито. На политическия съвет на „Коалиция за България” изразих позицията на ПП „Нова Зора”. И тя бе категорична и ясна. Тогава назовах, и по-скоро предвидих, предстоящия погром на изборите за Европарламент. За да се избегне това, призовах председателя Станишев лично да поиска оставката на външния министър Вигенин, за да се опита да укрепи разлома в доверието на членовете на БСП и симпатизантите на коалицията по повод неговото посещение в Киев и срещата му с узурпаторите на властта. Добавих също, че в противен случай ще трябва да си носи кръста на своя исторически грях. Разбира се, действия в този смисъл не последваха. Нещо повече, тази грешка бе задълбочена, когато новото ръководство на БСП наложи със сила Вигенин за водач на листата на „БСП лява България” в Благоевградски избирателен район, където цялата организация на БСП, с нарочна декларация, също бе поискала оставката на Кр. Вигенин. Новото ръководство обаче бе непреклонно. Вигенин бе фаворизиран, а за Ангел Найденов бе осигурено престижно място, също като водач на избирателната листа, само че в морската столица Варна. Събраха се няколко фактора, които извън отцепването на АБВ, водено от Георги Първанов, станаха причина за неблагоприятния резултат и на извънредните парламентарни избори.
Но да продължим с един от важните акценти в изявлението на Георги Първанов: „България не бива да допуска нейната територия да бъде използвана за враждебни действия срещу Русия”. Нещо повече, бившият президент подчертава, че партията му първа е поискала тази нейна позиция да бъде гласувана в парламента. Обявява се и срещу политиците, които са „готови да козируват с положителен отговор, преди някой да поиска нещо подобно”. Не крие също, че има предвид президента Плевнелиев и министъра на отбраната Ненчев. Как оценяваш тези пасажи от политическото изявление на Георги Първанов?
Ч. Добрев: - Отново ще призная: фразеологически Първанов и този път се изказва премерено, с тон на загриженост. Същевременно, длъжен съм да припомня няколко факта, с които Георги Първанов неведнъж се е гордял. Негова е например основната роля България да стане член на НАТО. На партийния конгрес през 2001 г. той успя да осигури консенсус сред делегатите за влизане на България в НАТО, променяйки едва ли не насилствено позицията на партията по този въпрос. Дотогава БСП беше за влизане на страната ни в ЕС, запазвайки статута си на на държава, която не участва в международни военни блокове. Евентуалното членство в НАТО се отлагаше за далечно време (приемаше се за неизбежно сътрудничеството със Северноатлантическия пакт единствено по линия на програмата „Партньорство за мир”). На конгреса Георги Първанов обаче ловко се възползва от заслужения авторитет на големия актьор Стефан Данаилов, за да постигне натовските си цели.
М. Минчев: - Ние във в. „Нова Зора” тогава приехме с изненада и огорчение новината за промененото становище на БСП. Приехме го като удар срещу националната ни независимост и неутралитет. Предчувствахме, че членуването в НАТО няма да донесе добрини за нашия народ, нито ще осигури националната ни сигурност. За пример сочехме разделението на Кипър и пълната незаинтересованост на върховното командване на НАТО от това трагично за кипърския народ събитие...
Ч. Добрев: - Нека продължа. В новия си текст Георги Първанов твърди как Путин бил изтъкнал - вероятно на една от поредните им срещи, че „уважава този избор и това не противоречи на развитието на активните ни двустранни отношения” (България да членува в НАТО). Драги Минчев, този цитат е много съществен, понеже внушава, че преди десетина години Путин е възприемал придвижването на НАТО към границите на Руската федерация като нормален акт и поведение! Според мен не е нужно човек да притежава особена прозорливост, за да разбере, че руският президент е отговорил на Първанов с дипломатическа куртоазия на въпрос, който няма как да не е предизвикал остра съпротива и тревога в руския истаблишмънт. Това включва и президента на Русия. Няма как Путин обаче да не е бил наясно с коварната роля, която играят българските първи мъже, в това число и президентът на България. Първанов добавя също така, че бил водил преговори (с Путин?!) „за създаване на съвместни българо-американски полигони за подготовка на военни части” и твърди, че „Москва нямаше остра реакция и по разполагането на американски бази у нас”. Ще си призная честно. Ако е вярно казаното от Първанов, излиза, че руската страна и по-конкретно президентът Путин, в този случай са се проявили като героя на известната руска приказка „Иванушка дурачок”, или че Първанов е провел цитирания разговор не с Путин, а с водачи на руските либерали – „пета колона” на САЩ в Русия. Може би и съвсем по български да е решил, че Москва лесно може да бъде подведена, че тя вече е столица, която „вярва на сълзи”. Сиреч, повярвала му е като президент на България, че „това не е насочено нито срещу нашите съседи, нито срещу Русия” (разполагането у нас на военни бази на САЩ). Като заключение, Георги Първанов въздиша, че ако не се бил появил през последните месеци неразумният ни министър на отбраната Ненчев, тези бази и до днес щели да бъдат възприемани като огромно яйце, от което се излюпва гълъбът на мира.
М. Минчев: - Струва ми се, че ако беше истински радетел за българо-руско сътрудничество, Първанов щеше да предвиди неминуемото появяване на явление като Мотиката, както наричат във военните среди министър Ненчев. Пред очите му, докато беше президент, външният министър на България Соломон Паси “разчленяваше” Русия. Да си чул изразена осъдителна позиция от Първанов в качеството му на държавен глава за безумните изпълнения на първия ни дипломат тогава? След време на всички ни стана ясно, че американските бази се появиха в България с одобрението най-вече на върховния главнокомандващ Първанов. Ще ти припомня, че когато представяше своята книга в Москва, пред най-висшите представители на Русия, Първанов заяви със самочувствие и гордост, че ако някой реши да търси виновник за наличието на американски бази в България, трябва да знае, че това е той. И добави, че ще има американски бази, но ще има и „голям шлем” в енергетиката. Днес базите са четири на брой и стават все по-важни за НАТО и опасни за Русия, а от “големия шлем” няма и помен.
Но въпреки казаното дотук, да допуснем, че Първанов вече мисли по друг начин и че иска да направи политически завой. Възможно ли е това?
Ч. Добрев: - Абстрактно погледнато, е възможно. Разбирам, че всеки човек има право на развитие, че този закон важи и за бившия ни президент и бивш председател на БСП Георги Първанов. Но за да повярваме в прераждането му като искрен приятел на Русия, той можеше (но не го прави!) да запише в изявлението си поне няколко неща. Първо, да застане срещу предстоящото продължаване на договора за американските бази, като предупреди, че ако не бъде денонсиран този договор, АБВ ще напусне управляващата коалиция! Второ, можеше да му се откъснат от сърцето още няколко фрази: че придвижването на НАТО на Изток е заплаха за Европа и световния мир; че Крим не е анексиран, а Донбас и Луганск се борят срещу военна хунта, узурпирала с преврат властта в Украйна; можеше да каже, че е разочарован от поддръжката, която САЩ оказват на крайно ксенофобски, антиеврейски и антируски националистически формации в Украйна; да се противопостави решително, като радетел за българо-руско приятелство, на въвеждането на тежка натовска техника у нас! Да възрази безкомпромисно срещу създаването на Команден център на НАТО в София! Да опонира на заявлението на помощник-държавния секретар на САЩ Виктория Нюланд, че България е „фронтова държава”! В замяна на това Първанов щедро се ползва от реквизита на общата фразеология, както и от свойството на човека да забравя за неща, които и без това не иска да помни. Да ги отмине гузен, с махване на глава, сякаш изобщо не са се случвали. Защото така налагат неговите конюнктурно тактически интереси.
М. Минчев: - Добре де, интереси, интереси, но да говориш все “вокруг дооколо”, е като да наливаш в каца без дъно. Този маниер на говорене е дълбоко омръзнал на хората. Той не е само патент на Георги Първанов. Мнозина леви ръководители говорят по съдбовни за отечеството и бъдещето въпроси по същия начин. Забелязал съм и още нещо: пред лява аудитория говорят това, което искат да чуят хората; пред по-широк форум – сменят регистъра; във властта – най-често сменят обявените цели и обещаната политика.
Тези дни се появи интервю на Пол Крейг Робъртс, бивш финансов съветник на президента Рейгън. Макар да знам, че хора като Робъртс са сложни за обяснение като заемана позиция, не мога да не подчертая прямотата на неговия изказ и достойнствата на реализма му като подход към фактите. Няколко от пасажите от неговото интервю трябва да бъдат запомнени като отношение към разисквания проблем, затова преди да задам въпроса, ще ги цитирам.
“Съединените щати не са демокрация. Те са олигархия. САЩ се управляват от няколко мощни икономически групировки с частни интереси. “
“Българското правителство бе купено от Вашингтон като съюзник срещу Русия. Може би българите са смятали, че това е добре заради предишния контрол над страната от Съветския съюз. Вероятно мозъците на българите са промити от американската пропаганда и не разбират, че България е под контрола на Вашингтон, които са купили правителството им. Българското правителство служи на американците, а не на народа си. Вашингтон дори го накара да лиши страната си от руския газопровод. Българите трябва да се запитат защо поставят Вашингтон начело на управлението на страната им.”
“Единственият начин да се избегне Трета световна война е някои или всички страни членки на ЕС, особено Германия, да напуснат НАТО. Без тази организация, която прокарва политическо и „законно” покритие и стратегическа точка за американските сили да поставят себе си на руските граници, не би трябвало да има заплаха от война. НАТО е отговорна за заплахата от война. Като неин член България ще бъде отговорна за своето собствено унищожение.”
Както виждаш, Пол Робъртс пише, че става дума за унищожаването на България в противостоенето САЩ-Русия, а Георги Първанов ни агитира, че отстоява сближаването между България и Русия! Уверява ни, че едва ли не той първи е пледирал като президент за укрепване на взаимните ни икономически отношения. Да забелязваш разликата в подхода към фактите?
Ч. Добрев: - Наистина парадоксът е, че думите на Първанов се разминават с действията му, както се разминават два влака, които пътуват в противоположни посоки. И което е най-фрапиращо, същият Първанов, който се бил договорил, според собствените му твърдения, с Владимир Путин за „Големия шлем от енергийни проекти”, след няколко години, като член на управляващата коалиция, се съюзява с гробокопачите на същия „Голям шлем”. Първанов, който сега демонстрира разколебаване по отношение на американските бази у нас, през 2006 г., заедно с премиера на страната ни (двамата лидери на БСП в различни периоди), казва „да” на договора, с който България се съгласи, дори безвъзмездно, САЩ да разположат у нас свои военни бази под лъжливата фирма „съвместни българо-американски съоръжения”. Първанов, който, не мога да отрека, че работеше за активизиране на икономическите връзки между България и Руската федерация, през годините на своя президентски мандат мълчеше по отношение на историческите, славянско-православните и духовни контакти между българи и руснаци. Първанов, който днес настоява, че България „не бива да допуска да я превръщат в заложник на ястребите на Запада”, да се бе запитал поне веднъж дали и той не е допринесъл за злощастното развитие на процесите в българската политика? Дали и в този момент, като партньор в управляващата коалиция, не дава своя „принос” във формирането на въпросната „ястребова политика”? През последните месеци, успоредно с милитаризацията на страната ни, с доминацията на ястребите във външната ни политика и в сектора национална сигурност, се чуват и все по-затрогващи славееви гласове за „вечна дружба” с Русия. И то от политици и държавници, които не би било лошо най-сетне да видят гредата и в собственото си око. Не носи ли политическото експозе на Георги Първанов полъх от такава безкритичност, от такова съмнително вътрешно преустройство?
М. Минчев: - Сърдечно ти благодаря за подадената метафора за разминаващите се влакове. Малко е да кажа, че за мен автентичната същност на Георги Първанов винаги се е разминавала с обективната правда и с истината, подобно на посочените влакове. Мога дълго да говоря по този въпрос, но като човек, познаващ железничарския свят, сега ще си позволя да те допълня. Георги Първанов прилича на онези закъснели пътници, някои от тях твърде самоуверени, които съм виждал да тичат по перона на гарите и да се опитват в движение да скочат в заминаващия влак. Като бивш локомотивен машинист твърдя, че това най-често е невъзможно и обикновено завършва нелепо. Струва ми се, че в случая този негов демарш в иначе необходимата посока за развитие на отношенията ни с Русия произтича от невярната му представа, че Москва може да повярва на сълзи. Не, тя не вярва. Не е вярвала и сигурно няма да вярва и в бъдеще. Бих му припомнил Светото писание, че и той, и целият български политически елит от трагичните времена на т. нар. преход, вкупом съгрешиха и вкупом непотребни станаха. Те са истинските виновници България днес да няма нито верни приятели, нито надеждни съюзници. Те са виновни, че народът ни е пред пропаст. А това са грехове, за които няма прошка.
Велики Четвъртък е и смисълът на вековечната драма след Тайната вечеря е добър пример за покаяние.
Дървета много, съдби – различни!..
в. „Нова Зора” бр. 15/2015 г.