/Поглед.инфо/ „Ако бях българин, щях да съм на улицата заедно с протестиращите“. Това казва бившият американски посланик у нас Джеймс Пардю (2002 – 2005 г.) в интервю за в. Сега.
„Демонстрациите от последните месеци са най-добрата надежда, че промяната в България е възможна. Хората отхвърлят старите политически партии и искат промяна. Когато хора се самозапалват и излизат на улиците с хиляди поради бедност и провал на правителството, най-добре е политическите лидери да си вземат бележка, че не могат да я карат по старому. В последните демонстрации участват хора от всички сектори на българското общество, които искат промяна. Разглеждам демонстрациите като пълно отхвърляне на проваленото правителство и като народен глас за достойнство, демокрация и върховенство на закона“, коментира Пардю.
Той критикува сериозно и кабинета на Бойко Борисов. „Правителството на ГЕРБ се грижеше повече за удържане на властта и за публичния си образ, отколкото за ефективно управление на страната. Бях в България точно преди последните избори и бях смаян от размера на политическото сплашване и от контрола над медиите, упражняван от правителството на Борисов.“
По отношение на новата власт Джеймс Пардю казва: „Правителството с мандата на БСП имаше златна възможност да се придвижи към центъра на политическия спектър и да прочисти политическото, икономическото, социалното и правното бедствие в България. За жалост, то не успя да се възползва от тази възможност, когато подбираше ръководител на ДАНС. Това назначение и начинът на прокарването му през парламента показаха на обществото, че нищо не се е променило. Опасявам се, че вече е много късно за правителството на Орешарски, но българите ще решат какво да правят с него“.
На въпрос - как оценявате медийната свобода в България, Джеймс Пардю отговаря: „Медийната свобода е в упадък. Извърши се нездравословна концентрация на медии в много малко ръце. Много от собствениците на медии се интересуват не от представянето на обективни информации, а от собствения си политически дневен ред. Политически статии в подкрепа на отделни кандидати се представят от вестници, телевизии и радио като информации. Правителството използва огромни суми, значителна част от еврофондове, насочвани от министерства към медии, за да влияе върху отразяването на събитията и да представя в блестяща светлина правителствените успехи. Медиите станаха зависими от правителственото финансиране. И за капак, журналисти и публични лица, които критикуват правителството, често биват подлагани на заплахи.“