/Поглед.инфо/ 8-партиен, фрагментиран парламент с изгледи за трудно съставяне на следващ кабинет. Този извод идва след предсрочните парламентарни избори, белязани от най-ниската избирателна активност за последните 25 години, която ще вкара най-много политически сили в 43-ото Народно събрание, включително две националистически формации.

Днес 6 875 199 българи имаха възможност да гласуват измежду 18 партии и 7 коалиции, от които да се излъчи състава на бъдещото 43-ото Народно събрание. Вотът на имащите право на глас вкарва в бъдещия парламент 3 партии и 5 коалиции в които има над 30 партии.

В 20.00 часа Централната избирателна комисия обяви официално край на изборния ден. Според първите прогнозни резултати в края на деня, ГЕРБ печели предсрочните парламентарни избори. Втори са БСП, ДПС – трета политическа сила. В НС ще влязат още Реформаторския блок, коалиция "Патриотичен фронт – НФЦБ и ВМРО", България без цензура, Атака и АБВ.

Според резултатите за страната към 01:00 часа при обработени 25.117% протоколи на СИК в РИК, данните на Централната избирателна комисия потвърждават осемте формации в следващия парламент.

На база малко над 25% обработени протоколи ГЕРБ получава 33.56%, БСП – 16.03%, ДПС – 11.47%, Реформаторски блок – 8.73%. Коалиция "Патриотичен фронт – НФСБ и ВМРО" печелят 7.53%, КП "България без цензура" вземат 5.99%, "Атака" – 4.98% и Коалиция АБВ – 4.68%.

Данните от екзит половете

При преброяване на 100% от извадката, Сова Харис дава на партията на Бойко Борисов ГЕРБ 32,85% или 84 места в бъдещия парламент. На второ място е коалицията БСП лява България с 15,5% или 40 депутатски мандата. Трета политическа сила е ДПС с 13,87% или 36 депутата. Останалите партии, които ще бъдат представени в новоизбрания парламент, са Реформаторският блок – 8,42% или 22 депутати, Патриотичният фронт – 7,13% или 18 депутати, България без цензура – 6,10% или 16 депутати, Атака – 4,96% или 13 депутати. На последно място се нарежда коалицията около АБВ с 4,49% или 11 депутати. За останалите политически сили са гласували 6,68%. Избирателната активност е 47,94%.

Според данните на "Галъп интернешънъл" ГЕРБ получават 33,5%. В първата тройка попадат още БСП с 15,1% и ДПС с 14,5%. Останалите партии, които влизат в новото 43 НС, са: РБ - 8,4%; ПФ - 7,2%; ББЦ - 5,6%; Атака - 4,7% и АБВ - 4,2%

Според данните на "Алфа рисърч" ГЕРБ има 32,9% подкрепа, БСП – 15,4%, ДПС е с 13,5% подкрепа. За Реформаторския блок са гласували 9%, за ББЦ - 6,1%, за Патриотичен фронт - 7,5%, за Атака - 4,4% и АБВ - 4,3%. Разпределението на мандатите в 43-тото Народно събрание: 85 депутати за ГЕРБ, 40 депутати за БСП, 35 мандата за ДПС, 23 мандата за РБ, 19 - ПФ, 16 - ББЦ, а по 11 депутати ще имат АБВ и "Атака".

Реакцията на политиците

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов смята, че при тази конфигурация не вижда как ще бъде направено правителство. "С 90 депутати няма как да правим правителство на малцинството", добави той. На въпрос за бъдеща коалиция, Борисов каза: Не виждам сценария Тройна коалиция. За съжаление, реформаторите се представиха зле. На този момент никой не е заявил желание да седнем да преговаряме. С ДПС и партията на Николай Бареков няма как да работим. Лидерът на ГЕРБ не изключва провеждането на нови избори. Той даде обяснение и на ниския изборен резултат, който се дължал на трагичния инцидент във военни завод край село Горни Лом.

Лидерът на БСП лява България Михаил Миков заяви, че избирателите ни отредиха място на опозиция в този парламент. Това повелява ние да бъдем една конструктивна и лоялна опозиция, която ще подкрепя българските граждани с решения в законодателството, заяви председателят на БСП.

Отговорността за бъдещи разговори на първо място е на победителя ГЕРБ и ползвам случая да ги поздравя с победата, каза Миков. Ще участваме в разговори по националните приоритети, но в никакъв случай не може да става въпрос за скрити разговори по отношение на подялба във властта, подчерта той и добави, че БСП нямат покана да подкрепят коалиционен кабинет на ГЕРБ.

ДПС регистрира над 20% ръст в сравнение с предишните парламентарни избори, заяви лидерът на движението Лютви Местан. Според него след днешния извънреден парламентарен вот първият урок е всеки един политик да прави разлика между реалното и желаното. "Време е да скъсаме с изолационизма и самоцелното отрицание. Време е да намерим воля за съгласие", заяви Местан. На въпрос дали това е покана към ГЕРБ за разговори, той заяви: Нека да преспим с окончателните резултати и да ги анализираме. Нека да прочетем вярно онова, което е кодирано във вота на избирателите.

Местан се обяви за реално коалиционно управление. България има нужда от реално коалиционно управление без пропорции във властта, каза той. Трябва да бъде успешен първият проучвателен мандат. Всички други сценарии – втори, трети проучвателен мандат вкарват България в криза, заяви Местан. Верният прочит на вота е реално коалиционно управление, каза още Местан. Той уточни, че ценностно мнозинство без ДПС и в 43-ото Народно събрание е трудно мислимо.

Според него българският етнически модел трябва да се осмисли като национален капитал, който дори може да се превърне в конвертируем български продукт и като механизъм за разширяване на зоната за цивилизационна сигурност, алтернативата на която се явява военната намеса за осигуряване на права и свободи.

От своя страна, лидерът на "България без цензура" Николай Бареков обяви, че "правителство трябва да има. В това съм категоричен".

Лидерът на ДСБ Радан Кънев коментира, че резултатът, двойно увеличение на получени гласове спрямо европейските избори, освен много голям успех за Реформаторския блок е и голяма отговорност. Той даде заявка, че в правителство подкрепящо и зависещо от ДПС, няма да участват.

От своя страна Меглена Кунева допълни, че не приема тезата, че реформаторите извиват ръцете на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. "Ако за втори път ГЕРБ не успее да състави правителство, въпреки че е първа политическа сила, значи нещо не е наред", посочи тя и отново повтори, че са крайно неоснователни твърденията за извиване на ръце. Напълно наясно сме, че е необходимо да се състави нов бюджет. Ние сме казвали какви са приоритети ни и очаквахме с голямо нетърпение какво мислят всичко политически сили, включително и ГЕРБ, за съдебната реформа, каза още тя.

Ако правителството пак ще бъде "ти на мен, аз на тебе", ние няма да участваме. Това каза Красимир Каракачанов, съпредседател на коалиция "Патриотичен фронт - НФСБ и ВМРО". На ръцете на Красимир Каракачанов и на Валери Симеонов няма да намерите златни пръсти, заяви от своя страна другия лидер в коалицията Валери Симеонов.

Лидерът на "Атака" Волен Сидеров заяви, че не 8 партии влизат в НС, а 47 партии. Според него вече има коалиция и това е коалиция ГЕРБ, съставена от 4 партии и тя трябва да каже какви намерения има, да предложи програма за управление и да покани останалите. На въпрос дали "Атака" ще участва в коалиция, Сидеров каза, че не се чувства в опозиция, а като лидер на партия, която е опровергала всички прогнози. За да се чувства опозиция или не – трябва да има мнозинство, каза още Сидеров.

След края на изборния ден лидерът на коалиция "Десните" Илко Семерджиев коментира: Парламентът се фрагментира, негласуващите се консолидират. Това означава, че политическата криза ще се задълбочава, след нея и икономическата.

От своя страна Мария Капон от "Десните" каза, че резултатът показва, че това ще е правителство на следващите протести. Според нея ниската избирателна активност бележи тези избори и се получава нещо като ситуацията във Варна отпреди година - хората са си избрали това, срещу което са протестирали.

Световните агенции: И след вота България я чака нестабилност

Партия ГЕРБ спечели предсрочните парламентарни избори в България, но не постигна мнозинство, съобщават световните агенции. Те прогнозират трудно сформиране на правителство и нова нестабилна коалиция, бореща се да разреши банковата криза и да съживи растежа.

България изглежда върви към нова политическа нестабилност след предсрочните избори, които трябваше да създадат третото правителство в страната за по-малко от две години, но не донесоха ясен резултат, отбелязва Франс прес. Нова нестабилност ще отблъсне инвеститорите и гласоподавателите, които видяха страната си да влиза от една криза в друга. Преките чуждестранни инвестиции намаляха с над една пета тази година, допълва Ройтерс. Руската агенция ТАСС цитира политолози, според които ако на главните политически сили (ГЕРБ и БСП) не се удаде да се договорят и да съставят правителство на мнозинството, то политическата криза в страната ще продължи.

Световните агенции акцентират върху факта, че осем партии имат шансове да влязат в новия парламент. Според Ройтерс разочарованието от основните партии е засилило привлекателността на периферните играчи. С подобен фрагментиран парламент е трудно сформирането на правителство и това повдига също така въпроса колко стабилно ще бъде то, заяви местен анализатор, цитиран от британската агенция.

Агенциите отбелязват и рекордно ниската избирателна активност за последните 25 години след рухването на комунизма. Според Ройтерс това показва силното разочарование от политическата класа в България. Господстващата представа, която подкопава вярата в демокрацията в бившата комунистическа страна и донесе критики от Брюксел, е, че тесен кръг от хора със силни връзки продължават да пълнят джобовете си и са над закона, отбелязва от своя страна Франс прес.

Разрешаването на банковата криза, породена от рухването на четвъртата по големина банка в страната КТБ, съживяването на икономиката, борбата с корупцията и организираната престъпност и "Южен поток" ще бъдат сред основните предизвикателства пред новото българско правителство, считат световните агенции.