/Поглед.инфо/ Изтичащата година е объркана за света, не само за България. Ние като част от света търпим влиянието на това объркване, защото сме на кръстопътно положение между различни политически системи и различни и различни религии.

За жалост ние се изправяме, както казва народът, на топа на устата. Защото в Близкия изток се зароди Ислямската държава – а това е по-съдбоносното явление, не е Украйна. Според мен в монета се измества фокусът на вниманието от Близкия изток към Украйна. Това, което пряко заплашва България, е бъркотията в Близкия изток. Там се създаде Арабска пролет, а тези, които я създадоха, не знаеха какъв ще бъде резултатът. Така от светските диктатури се премина към един неуправляем хаос. А е известно, че винаги по-лошо от диктатурата е хаосът и безвластието. Защото когато има светски диктатори като Саддам Хюсеин или дори Кадафи, се знае, че има и държава. Днес в Близкия изток държавите са на изчезване и има неуправляеми режими с фанатизъм, който не дай си Боже може да стигне нашите земи.

За България не съм склонен да преувеличавам случващото у нас, тъй като, когато стават избори в големите държави, те засягат и по-малките държави. Примерно 1933 г. – избирането на Хитлер за канцлер. Това не е само вътрешна работа на Германия, това засяга и Европа. При нас големите сили съсредоточават вниманието върху по-малките и винаги ги сочат като грешници. Нашата политика страда от сателитен синдром. От Освобождението насетне българските политици все се делят на фоби и на фили. Днес, въпреки че вече сме 21-ви век отново избухна това разделение, свързано с кризата в Украйна. Това е нещо много зловредно. Това хаби и историческо време, и национална енергия. Ние сме прекалено много разделени, за да се делим и на фили и фоби.

При нас независимо кой управлява, той се свързва с определена велика сила. Ето ние днес сме в Европейския съюз, но имаме пак голям брат – както казвам чичо Сам иска да изгони дядо Иван. Това е драмата на нас българите, не само на политиците. Моят съвет като историк, особено към президента, е да не се увлича във филство и във фобство. Геополитически България в новата си история стои между две велики държави – Русия и Германия. Вече третата сила, това е Турция. Този геополитически триъгълник – Русия, Германия и Турция е определящ за нас. Това, което стана в Анкара, когато президентът Путин не от коя да е столица, а точно Анкара посочи, че България е тази, която пречи. Това е много фатално и трябва да се ослушваме, защото когато се издига Руската империя, тогава залязва Османската. Така се случва и с нашата държава в поредната Руско-турска освободителна война. Ние разбира се сме в НАТО, в Европейския съюз, но не е необходимо да си опъваме отношенията с Русия. Да видим какво прави Виктор Орбан. Унгария е изстрадала много. Не бива да казваме – ние сме малки. Унгария също не е голяма страна. Маджарите имат национална гордост. Те дори през 1956 г. скочиха срещу съветските танкова още при Варшавския договор. Същите маджари, днес унгарци скачат срещу НАТО – казват ние имаме национални интереси. Понеже съм много пристрастен към атомната централа още от 2000 г. когато основахме граждански комитет за запазване на реакторите ще напомня какво се случи у нас. Надежда Михайлова закри първи и втори блок. Меглена Кунева – трети и четвърти блок. Тогава унгарците единствени устояха да запазят централата и вижте днес Виктор Орбан, въпреки че е в НАТО, въпреки, че и от Брюксел му дърпат ушите, днес той си обновява атомната централа с четвърто поколение руски атомен реактор и Русия му отпуска 10 млрд. долара да обновят тези реактори.

За съжаление нашите политици смятат, че те правят историята. Но те трябва да четат историята. Историята нито започва с тях, нито свършва с тях. Те трябва да гледат исторически – те са един епизод от нашата история. Трябва да се поучат от вековното ни минало. Крайно време е да намерим националния си идеал. Трябва да се обединим. Крайно време е да престанем с тези ежби и разделения.

Важно е кой ни управлява

Много е важно кой ни управлява. За жалост имаше една партия Българска комунистическа партия, която управляваше 45 години и тя си въобразяваше, че ще управлява вечно. В навечерието на 10 ноември, когато бяхме 9 милиона души около 1 милион бяха партийни членове – всеки девети беше в тази партия. Тази партия даде кадри на всички политически формации, които се сформираха след това, включително и на ГЕРБ. И тримата, които днес са първите – и президентът, и председателят на парламента, и министър-председателят са били членове на тази партия.

Няма нищо лошо – такава беше системата тогава. Все още тази партия дава кадри, всеки от нас е обременен от миналото, особено живелите по-дълго. Но аз разсъждавам като историк – има една историческа епоха, една система, която е наложена отвън. Говоря за 1944 г. На 9 октомври 1944 г. Чърчил и Сталин – единият си пие уискито, другият грузинския коняк с едно листче Чърчил му прехвърля процентите как да делят Югоизточна Европа. И за България естествено Чърчил казва: "българите са един грешен народ, вземи ги с румънците, но Гърция – не". А Югославия – делят 50 на 50. Така Българи попада в Съветската зона. Не е Тодор Живков, който вкарва България в Съветската зона.

След като падна Берлинската стена, също се състоя една среща, но не в Ялта, а в Малта 1989 г. в бурно море, поради което Горбачов и Джордж Буш старши слизат на Малта и там също извършват един дележ за мирно преминаване към демокрации. Разбира се за това няма официални документи и скоро няма да се разбере точно какво е договорено там. Бжежински, когато беше тук 1995 г. каза "не няма Малта, има само Ялта", но ние се съмняваме. Та в Малта България се е озовала в другата зона, където сме. Но се казва – бившите съветски републики не могат да членуват в НАТО. Разбира се в Москва преглътнаха Прибалтика – трите малки държави, но като опре до Украйна да влезе НАТО, това вече ще е прекалено за батюшката от Кремъл.

Така, че ние трябва да гледаме от другата страна. Аз ги разбирам днешните политици. Когато ние загубихме "Южен поток", разбира се още Орешарски го спря, сега Бойко Борисов се опитва да го възстанови. Но той отива първо в Брюксел, но не е достатъчно само това – трябва да отиде и в Москва. Така би постъпил един голям държавник. Ние трябва първо да сме българи, после европейци.

Да си спомним Цар Борис Трети, който като мъдър цар по време на Втората световна война, когато България е съюзник на Тристранния пакт, когато Хитлер го пита: "добре де защо не скъсваш отношенията с болшевиките. Не изпращаш редовни войски. В германската легация има 1500 молби на ратници и легионери, които искат да се бият срещу болшевизма. Направи един легион." Борис казва: "Не това не е необходимо. Тези младежи не знаят какво е война." Когато Хитлер го пита – кажи ми с едно изречение каква е твоята политика, Борис казва: "Винаги с Германия". Това е краят на юли 1942 г. Хитлер сигурно се е усмихнал и царят казал: "Не бързайте – никога против Русия". Ние и в новата си история сме между тези две велики сили – Германия и Русия. Чичо Сам има интереси и в Тихия океан, и в Южна Африка, и в Латинска Америка – кой знае къде ще го притиснат. Така великите държави се разбират и между шамарите попадат по-малките. Пак да кажа какво прави Цар Борис Трети. През септември 1938 г. го канят да посредничи между Хитлер и Чембърлейн на Мюнхенската конференция. Тогава той Борис казва на Първан Драганов – нашия пълномощен министър в Берлин: "имаме една българска поговорка – когато атовете се ритат, магаретата стоят настрана." А ние сме едно малко магаренце в световната политика. Кой и да е министър-председател в София, той трябва да знае, че ние сме едно магаренце. Не е необходимо да дърпаме руската мечка.

Ние трябва да си гледаме собствените национални интереси както маджарите в миналото и днес унгарците.

На Бойко Борисов няма да му помогне Брюксел, той трябва да е в добри отношения и с Москва. Русия е една велика сила. Разпадна се Съветският съюз, но не може да се разпадне Руската федерация. Путин го каза на пресконференция – няма да позволим югославски вариант.

---------

Акад. Георги Маков, директор на Института по история към БАН