Докъде ни стига погледът днес? Ако не до утре, то в най-добрия случай - до вдругиден. Насложи се "виждането", че "това е положението", че друго няма и не може да има, както и че след 40-50 години нещата ще се оправят. Подобен "хоризонт" е съвършено негоден да предложи ориентир за живот с достойнство и за днес, и занапред.
Само че времето сега безмилостно преобръща натрапeните в живота ни постулати - че пазарът гарантира справедливост, че парите са всевластни, че приватизацията е панацеята за благоденствие. То, времето, ни заставя да отворим очи, дали искаме още от същото или напротив - че има хоризонти отвъд сегашните "реалности"; има перспективи, които се разкриват за провиждащите и решените да ги реализират.
Последиците от възцарилия се у нас див капитализъм
са очевадни:
- хората са омерзени, народът се топи, безкултурието всепрониква, младите напускат, неравенствата се екстремизират, заплатите не стигат, трудът се обезценява;
- земята се съсипва, градините пустеят, горите се секат, полята се изцеждат, дюните се "урбанизират", езерата се заблатяват.
Сега Борисов/ГЕРБ ни манипулират, че Конституцията била виновна, че трябва нова. Нищо подобно! Всъщност, разбира се, едничката им цел е командно-административната им напълно корумпирана система да остане непокътната!
Преди тридесет години ние, социалистите, в преломен за страната момент отстояхме националното съгласие. И не само - съединихме сили със социалдемократи, земеделци и искрени патриоти за новата Конституция на демократична България, чиито дух и норми са пряко отрицание на настъпилата разруха.
Да, и ние, социалистите, сме отговорни, но не за порочната рамка, наложена от кукловодите на "прехода" и обслужващите ги персони, а за това, че
не съумяхме да осъществим отговорната държава
която гарантира достойнството, правата и сигурността на човека наред с единството на нацията като висш граждански дълг! Не съумяхме да укрепим доверието, което мнозинството граждани ни дадоха през юни 1990 г., като затвърдим Промяната от 10 ноември. Вместо това предпочетохме "да се снишим", като в същото време не един и двама между нас и на наш гръб, печелившо за тях, успешно се "вписаха" в новите реалности.
Напоследък, във връзка с годишнината от 9 септември, именит историк, близък до БСП, за пореден път се зае да внушава, че "днес живеем в последиците от 10 ноември 1989 г." Зад тази теза прозират добре насадените в средите на левицата, а и на обществото, мантри, че тази влязла в историята дата не следвало да се свързва само с отстраняването на Тодор Живков от постовете генерален секретар и председател на Държавния съвет, но и с процесите, започнали след тази промяна: създаването на опозиция, последвано от постепенното отстъпване на властта на нея, с Андрей Луканов като най-голям радетел за привличането на СДС в управлението и за избора на Желю Желев за президент, при това подал оставката на второто си правителство, въпреки решението на ВПС, и т.н.
Нищо подобно! Днес живеем с обратното, с последиците от торпилиралите го с всички без изключение на средствата действия, съюзили се без разлика на цвят заклети врагове на 10 ноември! Защото 10 ноември ознаменува колапса на "недоносчето сталински социализъм" (по Т. Живков - за подробности вж. сп. "Ново време", бр. 3-4/2020, стр. 116) и
заявката за демократичен социализъм
Възникването на опозиция бе исторически обусловен процес, а не изкуствено "създание". Идването й на власт бе резултат на сговора на "здравите сили" в "свещен съюз" с възродилата се тъмносиня реакция. За "здравите сили" Кръглата маса бе и си остава "политически цирк", "смъртоносна машина", която "ампутира жизнени части на българската държава" и "залага тежки деформации в обществено-политическия живот на България", "изключителен успех на десните" и "плацдарм, от който трябваше да започне изтласкването на БКП от сферата на властта", т.е. възможно най-яростно отрицание на всичко, за което се бореше Андрей Луканов.
Спасителният изход и за страната, и за БСП бе правителство на националното съгласие, което да поеме взривяващия обществото ценови шок и фактическата неплатежоспособност на страната, наследени от авторитарния режим на Живков. Постигането на този изход бе блокирано и от умуванията от рода "какво губим, като печелим" по повод историческата победа на БСП на изборите за 7-ото Велико Народно събрание през 1990 г., и на приемането с наше решаващо участие на Конституцията, която сега новото издание на "39"-те най-накрая е на път да зачеркне, а с нея - и легитимирането на партията като демократична сила с пълно право на свое място в политическия живот на страната!
Днес преди всичко сме длъжни
отново да "намерим себе си"
като носители на каузата на демократичния социализъм, за да събудим съзнанието и волята на нашите съграждани за необходимия избор, пред който обществото неумолимо се изправя: повече от същата капиталистическа парадигма - или обрат към отхвърлящата я социалистическа перспектива, разбирана като мироглед и революционизираща практика, изцяло съзвучни на новия 21-ви век. Да успеем да докажем, че социалистическата идея е не просто красива мечта, а мощна съзидателна сила, стига да спечели умовете и сърцата на хората.
Целият свят, преобръщан от КОВИД-пандемията, трансформиран от дигитализацията, разпокъсван от унищожителната глобализация, е изправен пред екзистенциалния въпрос "накъде"? На хоризонта на новото десетилетие на 21-вия век императив става да бъдат пренаписани правилата на икономическата система; пазарът да бъде подчинен на планирани хуманни и екологични резултати; доходите, здравето и просветата на хората да бъдат въпрос на безусловни гаранции на преоснованата социална държава.
Отговорът на този императив е "Социализъм 21"! В стремежа за конкретизиране на такава перспектива социалистите на новото време в Европа и отвъд търсят параметрите на стратегията, необходима за нова политика за
изход от неолибералния капан
Ето например само три: 1) Всеобщ достъп до преобразуващите технологии чрез държавни фирми, които успешно да се конкурират с дигиталните частни мегамонополи; 2) Национални планове по новите програми на ЕС, които да създават трайна заетост и възраждане на западащите региони; 3) Учредяване на работнически съвети в предприятията като равноправни партньори на работодателите.
В днешното си състояние БСП остава неспособна да даде нов живот на социалистическата идея и да я превърне в онази материална сила, годна да предложи нова перспектива на страната. Без докрай да осъзнаем неотменимата нужда от собственото си преобразуване като партия на идеала, силна въз основа на демократичното единодействие, нямаме бъдеще като носител на необходимата на страната нова перспектива.
За целта е нужно пространство, открито за свободно и ориентирано напред обсъждане на хоризонта "Социализъм 21", освободено от внушенията за вредителство и предателства, което да предлага жизнено необходимите на БСП сега ориентири и подходи за превръщането й в търсения носител на качествено нова перспектива за България. Напълно възможно е такова пространство да се обособи като идейно-политическо обединение по силата на член 37, ал. 1 на Устава на БСП, която изрично предвижда създаването на такива обединения "за участие на социалисти и симпатизанти във формирането и провеждането на партийната политика". Остава да се види дали тази обективна необходимост ще намери своите убедени и отдадени на идеята изразители.
