/Поглед.инфо/ Очевидно бедността, бедствията и рокадите във властта ни потопиха през 2014 г., но имаме и малки искри на надежда. Известен кураж ми дават политическите промени в ЕС, новата комисия изглежда е готова да поеме друг курс. А ако в ЕК има промени, ще станат и тук.

Оттам, изглежда, разбраха вследствие на гражданския натиск,че на този неолиберален рекет, който се беше развихрил, повече не може да се издържа. Мисля, че Жан Клод Юнкер го каза: Ние сме комисия на последния шанс. На тях им е ясно, че завой трябва да се направи и че този социален модел повече не може да продължава. Резултатът от твърдия финансов курс се видя- огромни неравенства, йерархии в обществата, безработица и бедност.

Вярвам, че ще започне възстановяване след тежките загуби - бавно, трудно и колебливо, но ще се случи, ще се върви към нормализация. Признаци за това има - примерно, на европейско ниво беше дадено начало на мониторинг за европейските политики, на годишния политически цикъл. Резултатите не учудиха никого - остра критика на политическия процес на вземане на решения в ЕК. Работи се в момента по въвеждане на адекватен минимален доход, прави се и методология за него. Предполагам , че в някои страни ще се сетят и за данъчните системи, защото се говори за тяхното хармонизиране. Ще започне бавно оживяване. Тези, които оцеляха досега, не в буквалния смисъл- на персонално и фирмено ниво, може би, ще имат по- добри шансове.

Европейските граждани вече трябва да са наясно, че играта и борбата с властта са постоянни, да бъдат винаги в будно състояние и да реагират. Непрекъснато трябва да има оспорване на решения и съпротива, когато те противоречат на обществения интерес. Не вярвам, че и Трансатлантическото споразумение, ако се приеме, ще бъде веднъж завинаги. Ако стане така, при всички случаи ще настъпят промени в текстовете му. Ако пък се окаже, че не работи и предизвика последствията, от които хората се опасяват, ще отпадне.

За мен Европа отдавна е на две скорости, това са реалностите. Откакто станахме членове на ЕС е така и не сме на втората, а дори на по-бавна скорост. ЕК не пое сериозен ангажимент към България, а остави събитията у нас да се развиват почти стихийно. Между другото, смятам, че ЕК при Барозу не беше успешна не само за нас, а за целия ЕС. За да го докара до това безпомощно състояние, в което Юнкер да каже, ще повторя, че това е комисията на последния шанс.

А какво да кажем тук за пенсионната система и реформа? Битката ще е, според мен, "до последна капка кръв". Предлага се нещо, изгодно за малцина и неприемливо за мнозинството българи.

Перспективата ни е бавно и мъчително възстановяване, колебливи успехи. Но, все пак, сега има повече надежда, отколкото преди 10-15 години. Не знам дали можем да успокоим най-пострадалите от кризите - младите хора и възрастните у нас. Не искам да влизам в ролята на успокояващ проповедник. Но ако управлението на България най-после е осъзнало,че така повече не може да се живее и ако усещат кое трябва да се промени, може да се подобри перспективата ни.

.........................

Проф. Духомир Минев, председател на "Европейската анти-бедност мрежа - България"