/Поглед.инфо/ Случвало ли ви се да ви налегне усещането за упадък и нищета от хора със скъпи тоалети, от самодоволни лица и пищна трапеза, от лъщящи усмивки и музикален съпровод. С една дума, от светско събитие. Ама не какво да е, а на националния бизнес и политическата върхушка, представена от премиер, министри и други.

Ето такова усещане предизвикват кадрите от пролетния бал на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).

Понякога завъртялата се рулетка на събитията (и историята впрочем) спира върху съвпадения от факти, които изглеждат привидно несъвместими, но всъщност са двете страни на една и съща монета. Така въпросният бал съвпадна с тежката статистика на единия от синдикатите ни, че две трети от българите живеят с по 360 лева – колкото вероятно струват някои от обувките на бала.

Имам честта да открия първият в историята бал на икономиката, който КРИБ организира. На бала ще видите лицата на българската икономика, заяви председателят на организацията Кирил Домусчиев. На икономиката, бих обаче добавил, която държи българина на каишката на беднотията. На тази каишка са вързани 50% от домакинствата, които живеят с 64% от необходимите средства за издръжката на живота. И ето къде двете привидно несъвместими събития се пресичат: това не е ли бал на лица и икономика, които държат като в гето две трети от българите.

На кадрите дамите не криеха самодоволството от тоалети и външен вид, които обаче струват изхранването на десетки недохранени дечица. Мъжете пъчеха гърди под ризи и сака, спечелени най-вероятно от схеми и комбинации, носещи милиони в джобовете им, но не и за лекарства или учебници. От лицата и жестовете се виждат лъщящите очи и приповдигнатостта на едно социално самодоволство и елитарност, сглобени от неволите, от бедите на ония в гетото. Показността на този бал не прилича ли на подигравка над тежко болен пациент?

Що се отнася до трите награди, раздадени на мероприятието, това вече звучи като гротеска. Наградите са за качество, растеж и новаторство – с една дума за икономика, както би трябвало да се сетим. За какви обаче награди може да става дума, след като по какви ли не икономически показатели България е на последните места в Европа. Не е ли абсурдно да се дават награди в една икономика, която е "сива" 40 на сто, която е без производства, в която се върнаха ралото и магарето, в която не се инвестира, а съзидателното население е прокудено навън. Да не би наградените да имат принос за вдигането на брутния вътрешен продукт, за стопяването на безработицата, за връщането на работещите навън българи, за свиване на социалното неравенство. Или пък да качат България с няколко места нагоре в световните класации за щастието, където тя е в последната четвъртина.

Ако използваме футболен език, така любим на политици и бизнесмени, българската икономика е някъде в трета или четвърта дивизия на световния бизнес. И наградите, които се раздават, приличат на приз за отбор, който е паднал с 3:0 от отбор в горните дивизии.

На пищния бал правителството бе представено с цял футболен отбор – премиер и 10-на министри. Те обаче не трябва ли да са хора най-вече на електората, а не на някакъв бизнес купон с награди? Този правителствен десант на една корпоративна веселба навява поне две неща. Първо, че сегашните управляващи нямат нищо против да участват в историческия бал, който обрича на нищета българина и нацията като цяло. И второ, това не е ли светски начин да се подкупи властта – дали утре присъстващ на бала министър ще устои на атаката за обществена поръчка от лицето, с което е седяло на една трапеза?

В България балове и награди бол. У нас първоначално натрупване на капитала се превърна в първоначално натрупване на балове и награди. А също на самовлюбеност, недосегаемост, мания за изключителност – спомнете си например как беше в това отношение предишните две десетилетия, особено 90-те години. И какво стана с тогавашните наградени и с баловете. Получи се обаче обратнопропорционална връзка – колкото повече показност, толкова по-слабо съдържание като икономика, ценности, общество. Дали тази традиция не продължава и сега?

Балове по света – бол. Само че в повечето случаи те се правят в държави, които са си ги заслужили. Сиромашка България в тази категория ли е?

------------

Юри Михалков, ръководител на Международния отдел в Агенция БГНЕС.