/Поглед.инфо/
Дни на протести.
Дни на революция.
Неспокойни дни... безсънни нощи.
Заспиш ли и може да не се събудиш ... в същия свят. За по-малко от час се извършват окупации на университети, правят се държавни преврати, сменят се правителства, разгорещяват се битки на гражданска война, вдигат се данъците, работните места се съкращават, инфлацията нараства до краен предел, сирийският народ се настанява на границите на Република България, а българите се оказват италианци... Живеем в дни на динамика. Живеем в живата история, която се пише вчера, днес и утре...
По улиците се чува гласен вик „Libertà” , сякаш самата френска революция се разразява там – навън. Барабани, тромпети, вувузели и куп други инструменти показват, че народът се е събудил. Овцата е свалила дебелата си вълна, за да се превърне във вълк и да вие по улиците, жадна за плячката, наречена „СОЦИАЛНА СПРАВЕДЛИВОСТ”... Най-отпред на огромната тълпа от хора вървят ВОДАЧИТЕ... тези, които напътстват „революционерите”, дават тон за песен и скандират най-бурно от всички. За тях всеки, който в момента не е на площада, не хвърля павета по народното събрание или има мнение, различно от тяхното, е еничарин, обявил се против „народното дело”. Той трябва да гори на клада, защото не съзнава, че всичкия този театър се прави „за негово добро”...
Вътре в парламента пък стоят кротко като агънца доскорошните вълци и си гледат сеира. Заклеймили цялата тази ситуация като „дело на едно общество от лумпени”, те не смятат да правят нищо, което да е свързано с исканията на протестиращите. „Нека си вият... да викат колкото им е кеф. Днеска – утре и хайде кой от къде!”. Мото, достойно за „истински” политик! Като гладно куче на кокал управляващите са се залепили за властта и ги е страх да пуснат, иначе кой знае кога пак ще могат да вкусят от държавните субсидии, евро фондовете, сметките на обикновения данъкоплатец и всички други деликатесни ястия, които титлата „депутат” предлага. Тези „възвишени персони” слагат под общ знаменател цялата българска общност и ги определят освен като „лумпени” и като безобразно глупави същества, които са се осмелили да оспорят техния божествен произход....
Аз съм студент. Не съм нито депутат, нито протестиращ. Не съм войник, за да се бия на Жълтите павета, нито съм държавник, за да управлявам държавата. Аз съм обикновен средностатистически студент. Имам гражданска позиция. Искам да живея в моята Родина. Не желая да емигрирам. Не желая да мизерствам. Не желая да ме бие полицията, защото няма институция, която да я регулира. Не желая да съм безработен. Не желая образованието ми да е под всякаква критика. Не ми е приятно, когато ректорът на собствения ми университет ми предлага емиграцията, като алтернатива пред това, което се случва в момента в държавата. Не ми харесва как чуждите страни гледат на България. Не съм очарован от идеята да подкрепям едни и същи партийни лидери, които искат само да „бухат гушите” и да не правят нищо за нас – данъкоплатците. Но не смятам и да вандалствам по улиците, за да сваля една политическа сила от властта, заменяйки я с друга – същата.
Не ме разбирайте погрешно – аз подкрепям протестите. Искам промяната толкова, колкото я искате и вие. Ако всеки един от нас обаче си знае мястото и върши това, за което е призван, дали нещата щяха да стоят по този начин? Дали щеше да се стига до тук – да се мразим едни-други... хора от една кръв, от един народ? Не зная. Аз съм просто един студент, който обаче е отказал да заспи... който е буден и няма да затвори очи за случващото се в Отечеството... Аз съм един от Вас. Един от Тях. Аз съм българин и обичам България.
Не я рушете, моля ви...