/Поглед.инфо/ Медицината е доказала, че някой индивиди с възрастта започват да развиват старческо слабоумие. Политическата наука пропуска да алармира, че дългото пребиваване в неограничената власт води до управленско малоумие.
Може ли по друг начин да бъде определено решението на премиера да направи проф. Тодор министър о.з. Танев свой съветник. Защото Борисов реши, че един министър, неспособен да управлява поне в рамките на нормалността, изведнъж ще прозре и ще дава велемъдри съвети. В сферата, където отбеляза тотален провал… И какво точно ще го съветва професòрът?
Може би ще състави за еднокнижния министър-председател списък на задължителни автори за обогатяване на общата култура. Където (след любимия Карл Май) ще се наредят Даниел Дефо, Джонатан Суифт, Фенимор Купър, Майн Рийд. И други - с исторически принос към българската литература. Или списък с произведения на вредни дребни драскачи като Вазов, Захари Стоянов, Паисий Хилендарски, Ботев, Вапцаров, Смирненски, Чинтулов, които както е тръгнало това управление рано или късно ще бъдат предадени на auto da fe…
Как на премиера му хрумна да набеди реформаторския „корифей” (цитат Б.Б.) и „изключително ерудиран човек” (пак Той), че „не можа да комуникира правилно в обществото това, което прави”. Когато надробеното от Танев и Со. като минимум намирисва на предателство - грубо посегателство срещу националната историческа памет, срещу стожери на българската духовност, срещу миналото и бъдещето - граничещо със злостна измяна на родината.
И как тепърва новоизлюпеният съветник, който прави правописни грешки, дори когато артикулира вечно обърканата си мисъл, ще „комуникира правилно”?
А на Борисов - при неговата образователно-квалификационна оскъдност -определено му трябва добър съветник в областта на просвещението. Без проблеми с комуникацията.
Защото динената кора (руснаците имат и по-сполучлив израз – „подложить свинью”), която след дълго мъдруване реформаторите му подложиха с номинацията наКуневаза образовател №1, тепърва (ако се реализира като назначение) ще му образува нерви.
Че всяка нейна изява - от придворна дама на Сакскобургготски до дясна (или лява според нуждата) ръка на Б.Б. - напомня определението, което Чърчил дава за своя наследник на премиерския пост Атли – „овца в овча кожа”.
Досега образованието бе една от малкото обществени сфери у нас, в която брюкселските бюрократи не се бъркаха. Бяха я оставили в ръцете на доморасли ликвидатори. Българската просвета и наука никога не са представлявали интерес за тях. Напротив: колкото по ги няма, толкова по-добре.
С поставянето на Кунева на кормилото на просвещението (от което тя отбира колкото и от всичко, до което и позволиха да се докосне) нещата може рязко да се изменят. Защото българката на гражданите е доказала, че гледа на националния интерес през призмата на евроинтерграционните (чети асимилационни) цели. И нищо чудно вместо посредствени учителки издигнати от ГЕРБ за зам.-министри в МОН, техният хабилитиран началник и кохорта приближени просветни самозванци да самодействат, учебните програми вече да се съгласуват за политкоректност и съвместимост с евроценностите из странство.
Държавата на духа – каквато сънуваха в България нейните най-светли умове – е несъвместима с държавата на Борисов. Премиерът отстрани Танев, професор, прибра го в цитаделата, където каквото да сътвори, може да се отвори прозореца и да се проветри. В момента се готви и да търгува този ключов министерски пост с РБ, чиято кадрова листа спокойно се побира в онези дървени барачки, които обикновено са в дъното на селските дворове.
И си мисли, че е овладял ситуацията? Спокоен е, че миналия четвъртък протестиращите пред парламента, които скандираха „Борисов – оставка!” (не Танев, а Борисов!) бяха по-малко от полицейско-жандармерийския кордон.
Но не разбра, че хората (от цялата страна), които излязоха на площадите в Карлово и Варна, показаха, че тук все още има българи, които се вдигат не за цени и винетки, за хляб и работа, а за Духовност. Равнозначна на свобода. И няма да изтърпят безропотно някой да посяга на малкото ни останала национална гордост, на историята, на литературата, на бъдещето на децата.
Така че Б.Б. да вземе да уволни и съветника, който му внуши точно на гребена на скандала да се бие по гърдите с 50-те милиона, дето Той ще даде на пенсионерите по Великден. Този път номера едва ли ще мине. Още сме далеч от съдбовното „И в няколко дена тайно и полека народът порасте на няколко века!” на Дядо Вазов – отлъченият от буквара. Но първата крачка вече е направена.
Защото – за сведение на премиера, а и на новия му образователен съветник – „Българският Великден” не е сборник с рецепти за агнешко, не е и президентска фалшива благотворителност…