/Поглед.инфо/ Коментар на проф. Драгомир Драганов пред „Преса"
После Ботйова, който отвлече параход, за да освобождава поробеното си отечество, 136 години по-късно намериха се и други българи отвлечители.
Отвлякоха направо цял бърз влак. Но не за да го продадат на скрап, както е изконната българска традиция. Просто го превърнаха в бавен.
Подобно чудо бях гледал само на кино - „Откраднатият влак" (1971) на режисьора Владо Янчев и „Влакът беглец" (1985) на великия Кончаловски. Сега обаче благодарение и на медиите го видях и на живо.
И се сетих за гениалната строфа на безсмъртния Вазов, че „време веч е да въстане робът". И времето дойде. При това въстана не един, а цели 450 роби! Вярно, те не крещяха „Вървете! Да мрем!" Но ясно и точно си го казаха: „Ставайте, робове! Аз не щъ ярем!" Тук май следва едно уточненийце. „Робовете" въстанаха срещу „ярема" на БДЖ. Да поясня, че това съкращение означава, че освен железници те са хем български, хем държавни.
Та в тази си роля те се явяват абсолютен монополист спрямо „робовете". Те налагат (не предлагат) договор с тях, според който ще ги превозят „от точка А до точка Б" срещу определена еднолично от тях цена, ще ги „подвозят" в определен еднолично от тях час, в определени еднолично от тях мръсни вагони и с определен еднолично от тях негоден локомотив. Единственото „право" на „робовете" е да научат кога според договора си с БДЖ ще стигнат до „точка Б”. И когато научават, че и това им „право" няма да се състои, те с пълно основание решават, че „аз не щъ ярем". И направили от бързия влак „пътнишки".Между другото, наложи ми се преди време да се возя с испанските държавни железници. Пак от „точка А до точка Б" От летището в Мадрид до печално известната гара Аточа пътуващият с мен проф. Андрей Пантев не спираше да мърмори: „Тия пък толкова ли нямат пари за самолетен билет." Вероятно са го спохождали силно лоши спомени от влаковете на БДЖ по линията София Видин, откъдето е родом.
Когато пристигнахме обаче с трена в „точка Б", Пантича просто не искаше да слезе от него. Защото, по думите му, в такъв комфорт не се бил возил даже и в първа класа на „Боинг 747". А и тогава, и сега Испания май няма никакво намерение да приватизира държавните си железници. За разлика от България, която (пак май) се опитва да ги досъсипе, за да ги хариже после безплатно на някой „стратегически инвеститор" с неизвестен офшорен произход. (Последна справка: ОЦК-Кърджали)...
Впрочем почти по същото време като онези 450 „робове" били въстанали и още около 2000. Мой колега ми разправяше одисеята си по завръщане от Гърция след 4-те дни ваканция. До границата всичко било нормално. В смисъл, че и гръцките, и българските митничари и капепейци на Кулата си вършили работата перфектно. От Сандански до Дупница обаче настанал адът, наречен задръстване. Колегата наброил цели 5 патрулки по трасето. Но основното занимание на екипажите им било да тестват вкусовите качества на кебапчетата из крайпътните капанчета. И тогава тези около 2000 „робове" май също изревали „Аз не щъ ярем". И където имало възможност, тръгнали с автомобилите си в насрещното движение. Щото пък там почти нямало коли. А пътните полицаи гледали на това предизвикано от отчаяние нарушение с пътно равнодушие, докато похапвали кебапчетата си. Пак ще се върна на пример от любимата ми Испания. Там през уикенда местните катаджии не прекарват времето си в ядене на кебапчета, а се спукват от работа. В събота, когато столичани се изнасят по вили, села и паланки, „обръщат" движението от Мадрид към провинцията. И от 8 платна правят 7:1 или 6:2. Ръчно търчат като хамави и слагат ония конуси, дето вече ги има и у нас. В неделя следва обратното упражнение. Поради което не съм видял испанец, който да намисли да „не си ще ярема". Защото държавата - в случая чрез пътните полицаи - се грижи за него. А у нас май основната задача на „ярема" (държавата) е ние да се отгрижваме за нея... Силно подозирам, че много скоро и софиянци (а и не само те) ще изреват „Не щъ ярема". С което просто ще възнегодуват срещу онова, което е описал Оруел в своята „ферма" - че всички животни са равни, но някои от животните са по-равни от другите. В случая тези „по-равни животни" се явяват като част от общинските съветници. И аз, както и те, работя в центъра на София. Но и те, както и аз, сме от категорията „столичани в повече". В смисъл, че нито сме родени, нито сме израснали в наследствени жилища в границите на „синята зона". На някои даже и „зелената" им е тясна, защото не стига до околните села.
Гледах как в интернет набира скорост идеята „да им скъсаме стикерите на общинарите". И с удоволствие бих се присъединил към подобно „въстание на робовете". С приближаването на зимата, когато първият сняг пак „ще ни изненада", не изключвам и още едно „въстание на робовете". Защото тия дни от КАТ с някакво садистично удоволствие предупредиха за очакваните (и до болка познати) задръствания по улиците. Боже мой! Вместо да седнат с общинарите и да обмислят мерки срещу тях, те просто ни предупреждават за поредния „ярем", който ни предстои!
Ако се върна сега към случката с „отвлечения влак", един от машинистите му се произнесе, че пътниците проявили „гражданско неподчинение". Не, приятелю. Това си е чиста проба „въстание на робовете" срещу „яремите" - държавни, общински и всякакви други. И ако подобни явления продължат, това ще означава, че най-сетне наистина започваме да се доближаваме до понятието „гражданско общество". Ако ли пък не, ще ми се наложи да се върна към друга една тъжна истина от Базовата „Епопея на забравените": „И нищо по-друго. Робът беше як, игото влачил е, ще го влачи пак." Отвличането на бърз Влак не е „гражданско неподчинение". Това си е чиста проба „Въстание на робовете"... И ако подобни явления продължат, значи най-сетне наистина започваме да се доближаваме до „гражданско общество".