/Поглед.инфо/ Темата за бъдещето на българската ядрена енергетика продължава да привлича вниманието на медии и политици. Сайтът 3-e news, цитиран в печата, съобщи, че група частни инвеститори проявяват интерес към реализацията на проекта АЕЦ “Белене”.

Те искат гаранции от държавата, че ще осигури свободен пазар на енергия в България, съобразно директивите на Европейският съюз. Тези намерения бяха обявени в писмо в края на миналата седмица, дни след референдума, резултатът от който предвижда темата за изграждане на нова АЕЦ да бъде внесен за обсъждане в парламента. “Предлагаме да поемем управлението на проекта с цел довеждането му до успешна реализация, като откупим държавния дял и възстановим на държавата всички досега извършени разходи” се казва в писмато от Мюнхен, подписано от Ангел Деспотов - бивш председател на Агенцията за малки и средни предприятия при правителството на Симеон Сакскобургготски.

Новата група частни инвеститори обявяват също, че нямат нищо общо с появилите се само преди четири месеца емисари на американския консорциум “Глобал пауър“, който представи в Народното събрание намеренията си да закупи проекта, спрян през миналия март. Представителите на “Глоубъл пауър” включваха също заплащане разходите по централата, както и да бъде постигнато цялостно уреждане на отношенията между "Атомстройекспорт" и НЕК, да се поемат всички настоящи и бъдещи плащания и претенции, както и арбитражните производства. Седмица по-късно обаче преговорите с тях бяха прекратени.

Новите кандидат-инвеститори твърдят, че ще посочат анализи на независими експерти. “Собствените ни разчети категорично показват бъдещата нужда от надеждни източници на електроенергия, както и рентабилността на проекта, пише Ангел Деспотов. Не изискваме от държавата да се ангажира с предварителен договор за изкупуване на произведената енергия и не очакваме гаранции от българското правителство за успеха на проекта. Либерализацията на пазара чрез отварянето му за независими доставчици и търговци на енергия за нас е достатъчно условие, което от своя страна ще доведе и до редица безспорни ползи за бизнеса и потребителите”.

Идеята е в България да се учреди частно акционерно дружество за изграждане на централата. Капиталът ще бъде събран чрез продажба на акции на международните фондови борси. Според новите кандидати-инвеститори в момента в света има много излишен капитал и малко смислени инвестиции. Оценката на групата инвеститори, е че централата, без прилежащата към нея електроенергийна инфраструктура, ще струва 5.1 милиарда евро.

Реакция от страна на правителството на привлекателната оферта - няма. В замяна на това в интервю за радио “К2” изпълнителният директор на АЕЦ “Козлодуй” Валентин Николов – (магистър по финансов мениджмънт б. а.), заявява, че седми реактор на Първа атомна ще се строи и това е основен елемент във визията на ГЕРБ за развитие на ядрената енергетика в България. Изтъквайки че към този проект има подчертан интерес от страна на САЩ, Япония, Франция и Китай той казва: „Не съм способен на социологическа експертиза, но това не пречи на убеждението ми, че обществото и политическите сили се колебаят в оценката си за „Белене“, но са единни в подкрепата си за седим блок на „Козлодуй“. Под обществото очевидно ттой разбира собствената си партия. Николов смята, че с готовия реактор за „Белене“ ще се строи седми блок на Първа атомна. Освен всички лицензирани в съответните страни реактори, предпроектното проучване е задължено да направи и т.нар. хибриден проект, който ще присъства наравно с всички останали, казва той. Готовност за инвестиции в изграждането на новия реактор на „Козлодуй“ са заявили фирми от Франция, Япония, Китай и САЩ, заявява Николов допълвайки, че желанието на АЕЦ „Козлодуй“ да запази мажоритарния дял от 51 процента е категорично. Окончателно решение на правителството за АЕЦ “Козлодуй“ ще бъде взето през 2014 г. Освен за приключване на дейностите по избор на площадка, по ОВОС и по предпроектното проучване, това е срок и за лицензирането на площадката от Агенцията за ядрено регулиране. Обявяването на търг и избор на ЕРС-контрактор за реакторната част се очаква през 2015 г. В оптимистичния вариант, без пречки и съдебни процедури, реакторът ще заработи около 2022-25 г., подчертава Николов.

Преди още в парламента да започне дискусията по темата за бъдещето на ядрената енергетика в България, която би трябвало да има решаващо значение за това дали АЕЦ “Белене” ще остане в историята като пропуснат шанс, правителството на ГЕРБ, което очевидно е очаквало друг резултат от референдума, показва явна обърканост. Неизвестните никому нови мистериозни кандидат-инвеститори изглеждат като подставени лица, които имат “ясна” цел. Във всеки случай темата за бъдещето на българската ядрена енергетика ще продължи да бъде в центъра на политическите дискусии, предшестващи предстоящите парламентарни избори...