В серия от позиции, които ще огласявам периодично, ще се опитам да обосновавам необходимите решения, за да станат партията и левицата по-силни, както и възможни акценти на управленските проекти на бъдещото лявоцентристко управление.

След като оповестих идеите си за организационната реформа в партията и за енергийната политика, днес аргументирам акцентите на т.нар. коалиционна политика.
Вярвам, че нямаме различия при формулиране наосновната ни политическа цел

сваляне на ГЕРБ от властта и промяна на следваната от правителството безотговорна и пагубна за страната политика.
Очевидно вредно е самоуспокоението, че "Бойковата зима" ще доведе до тежка криза в управлението и до прилив на доверие към левицата. Налице е дълбоко "окопаване" на ГЕРБ във властта, овладяване на почти всички управленски и икономически лостове, което ни поставя в изключително трудни изходни позиции за изборите.
Трябва да сме наясно, че с подкрепа от 18-25% от избирателите можем и да разширим позициите си в бъдещия парламент, но не и да бъдем партия с ключово, доминиращо място в управлението.
Необходима ни е откровена дискусия за това,

можем ли сами да спечелим изборите и да управляваме еднопартийно

(Такова управление би било най-ефективно, но постижимо ли е?)
Аз твърдя, че е нужен дебат за новата коалиционна култура; че ние трябва да водим широк политически диалог с всички партньори - такива, които да са част от лявоцентристка коалиция преди изборите, и с онези, с които да сближаваме позиции за евентуално участие в бъдещо управление.
БСП има дълга история на коалиционната си политика. Има периоди, когато е поставяна в ъгъла; имало е и години, в които сме работили с най-широк кръг коалиционни партньори.
В годините на прехода "Нова левица" трасира пътя към международното признание на БСП, към членството в Социалистическия интернационал и Партията на европейските социалисти. Коалиция за България беше в основата на редица изборни успехи от есента на 2001 г. насам.
Въпреки някои недоразумения, появили се в последните години, БСП може да оцени положително работата си с досегашните коалиционни партньори. Взаимоуважителните отношения с тях трябва да бъдат съхранени.
Знам, че в процеса на коалиционни преговори ще се подхранват много съмнения. Добре ми е позната тезата, че с коалициите ние се обезкървяваме; че това си е политическо донорство. Не съм забравил, че от времето на солунската вечеря на левите лидери и Лесидренската среща на "Нова левица" към мен имаше много упреци, че искам да разцепя БСП и да прелея сили на други партии. Стана обратното - всички се консолидираха около БСП. Истината е, че

силата на Социалистическата партия ще се реализира по-ефективно чрез сериозна коалиция

Съзнавам, че дебатът около Тройната коалиция изхаби самата идея за по-широко, коалиционно управление. Но по-добре Тройна, отколкото Тайна коалиция, т.е. управление, което се крепи на задкулисни договорки и неясни ангажименти (както е сега при ГЕРБ).
В последно време вървят процеси на незримо преструктуриране на политическото пространство - за съжаление без БСП, често и за наша сметка.
Към усилията за нашето изолиране се добавят и елементи на самоизолация, на самозатваряне с аргумента, че трябва да съхраним идентификацията на партията. Такъв въпрос стоеше частично за началото на прехода; днес проблемът не е да не ни открадне някой идеите, а как да приобщим към политиката си сродни организации.
Въпросът за формирането на единна управленска алтернатива се явява ключов за спечелването на изборите и за успешното управление на лявоцентристката коалиция. Както е казал класикът: "Който реши въпроса за съюзника, той ще спечели".
Истината е, че от доста време насам БСП не успява да се утвърди като естествен притегателен център на огромна част от недоволните, от опозиционно настроените граждани.
Много отдавна протестиращите общности не са ни търсили, не ни припознават като политически изразител на техните искания.
Ние трябва да спечелим доверието на синдикатите, на организациите на хората с увреждания, на майките, на повечето от пенсионерските съюзи, на запасните военни и т.н., и т.н.
Да ги спечелим за равностоен диалог - не като в миналото да гледаме на тях като на трансмисия за партийно влияние в съответните общности.
Смисълът на коалицията е и в това да се търси максимално широка социална база и подкрепа за политиката, която бихме провеждали след спечелване на изборите.
Идеята за коалиционно управление е израз на разбирането за друг модел на управление - не силов, а интеграционен; модел на засилено гражданско присъствие.
БСП трябва да заяви своята готовност да партнира с всяка националноотговорна политическа гражданска формация с влияние в обществото и с реален потенциал за участие в управлението.
През месеците след конгреса, в интензивни преговори, ние трябва "да разпознаем" съюзниците си; да реализираме сближение по дискусионните въпроси, за да формираме достатъчно време преди изборите "общото кратно", единната политика за управлението на страната.
С едни партии ще осъществим доверителен диалог, с други можем да сближим позиции, с трети - да постигнем ефективно взаимодействие.
Нужни са сериозни експертни обсъждания и политически консултации, за да достигнем до единна политическа формула на коалиционното партньорство.
Ние ясно трябва

да дефинираме параметрите на новото ляво

И как новите идеи ще се впишат в програмната ни политика. Но трябва да определим и границите на допустимия коалиционен компромис. Не можем да очакваме и да изискваме бъдещите ни партньори да стъпят единствено на нашата идейна територия; така както не бива да допускаме неоправдани отстъпления от програмните си ангажименти.
Поради характера на политическия момент трябва да сме наясно, че не можем да градим идейно-хомогенна коалиция; т. е. едва ли бихме спечелили, ако предварително стесним политическата и социалната база на взаимодействие. Битката не е толкова между идеологии, а е битка за професионализъм, морал и отговорност в управлението.
На този етап лявото не е достатъчно мотивиращо. Левицата ще спечели, ако се наложи категорично и като защитник на националните интереси, на автентичния патриотизъм.
Разбира се, на всички ни е ясно, че "математическият" принос на потенциалните ни коалиционни партньори е скромен. Но

силата и влиянието на коалицията не се измерват с механичния сбор от електората на съставляващите я партии

Опитът на Коалиция за България показа, че те се увеличават значително от идеята за единението, за широката представителност на такъв съюз.
Не можем да си позволяваме високомерие към един потенциал в порядъка между 100 и 200 хиляди души, защото те могат да бъдат решаващи. (Ако успеем да съберем на едно място достатъчно партии и организации с присъствие.) От друга страна, не бива да допускаме прекомерни претенции към нас.
Тежката прогноза за развитието на страната в следващите години предполага БСП да има готовност за конструктивно партньорство по отделни проблеми и с политически сили, стоящи вдясно от центъра.
Но за да бъдем честни към избирателя, трябва ясно да определим границите на коалиционното партньорство, като заявим, че не бихме участвали в изборите или в управлението на страната с крайни, радикални партии като "Атака" на Волен Сидеров и РЗС на Яне Янев.
След като сме определили като основна цел отстраняването на ГЕРБ от власт, естествено не може да има и мисъл за коалиционно партньорство с тази партия.
Намирам за непочтено внушението, че някой в БСП дърпа партията към ГЕРБ. Това е откровена лъжа. С тях не може да има съвместно управление, никой не би си позволил да натовари партията с тежките грехове на Борисов, с големите им политически, управленски и морални негативи.
В партията нямаме нужда от прокарване на подобни изкуствени, "тебеширени" разделителни линии. Но ако някои продължават да правят подобни изказвания на всяка среща с партийните организации, ще бъда принуден да анализирам връзката между "икономическите коалиции" и политическото поведение на някои лидери.

* * *
Ако трябва да обобщя написаното в няколко стъпки, те са:
1. БСП трябва незабавно да започне диалог с широк кръг леви и центристки партии за единно опозиционно действие, за своеобразна "политическа пролет". (Идеята да обсъдим с тях правила за провеждане на бъдещите избори е добра, но не достатъчно амбициозна.)
2. Успоредно с това трябва да се пристъпи към разговори с партиите, с които имаме идейна близост. Във времето след конгреса трябва да се съсредоточим върху преодоляването на идейните ни различия с тези формации, върху съвместяването на програмните ни ангажименти с оглед на това в началото на есента да бъдат подготвени и двустранни коалиционни споразумения.
3. Когато е готов целият пакет от споразумения, трябва да подготвим и Политическия договор на коалицията - като база за изработване на обща Платформа за участие в изборите и Програма за управление при победа на парламентарните избори.
Нужно ни е не временно обединение, а нов стратегически коалиционен проект.