/Поглед.инфо/ Обвиненията към президента Румен Радев трудно ще накърнят електоралната подкрепа за него – но със сигурност ще отчуждят още симпатизанти от самата БСП. Насрочен само ден преди втория тур на президентските избори, предстоящият пленум се очертава кървав. Затънали в скандали помежду си, социалистите ще олекнат и в преговорите за съставяне на ново редовно правителство.

Третите парламентарни избори за 2021 г. запратиха БСП на четвърто място, с по-малко от 20 000 гласа и само 1 депутат пред петия участник във вота – главоломно сриналите се новаци „Има такъв народ“. Така най-старата партия у нас ще изпрати юбилейната 2021 г. с троен електорален антирекорд. Историческо ниските 480 хиляди гласа от април паднаха с една четвърт през юли, за да се намалят почти наполовина до 268 хиляди през ноември.

Всякакви опити вината да бъде хвърлена на ниската избирателна активност и на уж „откраднатите“ гласове не могат да скрият факта, че БСП се оказа неспособна да мобилизира дори твърдото си ядро. А спрямо изборите от 2017 г. гласовете за нея са спаднали почти четворно. Това е забележително за партия, която има ситуативната привилегия да е била дълго в опозиция и да се конкурира само със себе си в своята (предполага се лява) нища. Оставям на историците да кажат колко пъти през 130-годишната си история партията на Благоев е взимала по-малък процент. Във всеки случай ясно е, че ако иска да запази съществено парламентарно влияние, БСП не може да си позволи да продължава така.

Мнозина виждат в оставката на лидерката Корнелия Нинова възможност за промяна. Но начинът, по който тя я хвърли, същевременно оставайки начело на партията и създавайки казус как да се прилага уставът, залага началото на още по-силни вътрешни сътресения и разделения.

Обвиненията към президента Румен Радев трудно ще накърнят електоралната подкрепа за него – но със сигурност ще отчуждят още симпатизанти от самата БСП. Насрочен само ден преди втория тур на президентските избори, предстоящият пленум се очертава кървав. Затънали в скандали помежду си, социалистите ще олекнат и в преговорите за съставяне на ново редовно правителство.

Историческият срив

Поредицата ходове в собствена вреда, параноичното сочене на врагове и търсене на заговори, неспособността да се поеме отговорност, жертвените пози са неоспорими симптоми за трайно безсилие, скрито от себе си зад стена от самозаблуди. БСП преживява срив на политическата си рационалност, криза на самата си raison d’être.

И в това надали има нещо хубаво. Ако тази устойчива тенденция продължи, ще българската политическа система в цялост. Към момента БСП е единствената поне номинално лява партия с някаква политическа тежест у нас – и със сигурност най-лявата партия в изместената силно вдясно българска партийна система. А поради традицията на социалистическото движение у нас, БСП поне засега остава незаобиколима предпоставка за бъдещето на лявата идея в България. В такъв смисъл сривът заплашва да бъде исторически.

Отдавна е ясно, че злорадството към провалите на БСП, съзнателно или не, е израз на злонамереност към бъдещето на лявото у нас. Критиката обаче срещу курса на настоящото ръководство е точно обратното. А най-строгата и решаваща критика е тази на избирателите. Още след априлския провал местните структури посочиха в писма до ръководството, че половинчатата подкрепа за Радев, спускането на кандидати-парашутисти по места и недостатъчно левите предизборни послания са трите основни фактора, допринесли за ниския резултат. Въпреки това, партията продължи и трите линии – и юли, и ноември. Последствията не ни спестиха появата си. 

Наивно би било да мислим, че дори Нинова действително да се оттегли през януари, това самò по себе си би повело нещата в по-добра посока. Защото, макар че българският политически дискурс, вкл. този на БСП, е крайно персонализиран, и тук също така е важна не само личностите и „кой зад кого стои“, но и структурните аспекти. През петте години на своето лидерство, Нинова успя да постигне промени в устава, консолидиращи значителна власт в поста на председателя, да маргинализира редица автентично леви фигури и да се обгради основно с хора, които трудно биха управлявали партията по-добре от нея. Колкото и жалко да е това, последното е аргумент в нейна полза.

Грешният либерализъм

Ирационалното поведение на политическото ръководство е следствие и на тежки идейни проблеми. Както прозорливо сочи Валентин Вацев, БСП преминава през криза на политическата идентичност – криза, в която враждебното алтер его носи името „либерализъм“. Отдавна десни „доброжелатели“ апелират за реформирането ѝ по „модерен“ ляволиберален модел, така че тя уж да станела съвременна лява партия. Наистина, смислено би било БСП внимателно да се вслушва в подобни съвети – за да прави точно обратното и още нещо отгоре. За съжаление обаче, от 5 години насам ръководството упорито отказва да разбере естеството на враждебната идеологическа инфилтрация в редиците си. Затова то се е захванало да бори грешния либерализъм, наливайки по този начин вода в мелницата на десните.

Всяка партия, заслужаваща името „социалистическа“, следва да се стреми поне да смекчи ефектите на доминиращата икономическа система, която потиска доходите на работещите, обрича на системно недофинансиране публичните системи и освобождава от данъци капитала. Тъкмо това се нарича „неолиберализъм“. Въпреки всички уверения на десните, тази система функционира безпогрешно в страна като България, в която данъците повишават вместо да смекчават икономическите неравенства, в която доплащанията за здравни грижи са рекордно високи, в която над една трета от децата живеят в бедност.

Вместо да се занимава с насъщните проблеми на обикновените българи, БСП на Нинова с упорство се държи за ролята си на самоотвержен поборник в нелепите и родени някъде на Запад „културни войни“. В изборната вечер, докато човек се обърне, Росен Карадимов успяваше по няколко пъти да посочи вече отречената от Конституционния съд „джендърска“ Истанбулска конвенция като основна червена линия за предстоящите преговори. Заедно с македонския въпрос това е неоспорим топ приоритет за Социалистическата партия – в случай, че тя желае да се влее като идейно крило във „Възраждане“.

Същевременно и в изминалата кампания БСП продължи бодряшки да повтаря десните клишета за подкрепа на бизнеса и т.н. Колкото и лидерката в оставка да се опитваше да се легитимира през конфронтация с лидера на ПЕС, про-бизнес линията „Станишев“ не е твърде различна от про-бизнес линията „Нинова“. Конфликтът между либерали и консерватори в полето на културата маскира факта, че в полето на икономиката два лагера няма. Неолибералният икономически консенсус е стабилен на Запад, но и у нас: от „Продължаваме промяната“ та до самата БСП. Зад идеалния спор за ценности остава реалната цена на конфликта между експлоатиран труд и все по-концентриращ се капитал – цената на неравенството.

Традиционните ценности

Да, БСП трябва наистина да се върне към традиционните ценности – към традиционните социалистически, леви ценности. Чл. 2 (1) на устава ѝ все още гласи, че тя е „социална партия, посветила се на историческото преодоляване на капитализма“. И ако тази цел е твърде далечна, дори химерична днес, то ясно е, че същинска социална политика е необходима повече от всякога. Повече от всякога на дневен ред е борбата срещу щетите, нанасяни на българските граждани от неолибералните политики, обслужващи олигархията – местна и глобална. В сграбчилата ни безпрецедентна здравна и социална криза интересът на все по-болното и овълченото българско общество съвпада с ценностите на една традиционна лява партия, работеща в защита на трудещите се, възрастните, децата.

По-конкретно, в настоящата политическа конюнктура единствено БСП е способна да бъде автентичен коректив на обявената от новите победители амбиция да постигнат квадратурата на кръга – да реализират „леви цели с десни инструменти“. И това може да стане единствено с участие във властта, а значи на първо време – с участие в преговорите за кабинет, в които социалистите да се явят като принципен, но и също така силен и будещ респект играч. Всичко друго би било продължение на ирационалните саморазрушителни тенденции в партията, от които губим всички – дори и онези сред нас с десни убеждения.

Наред с това, жизненоважно е феодално-авторитарният модел на ГЕРБ да бъде напълно изкоренен от българската политическа действителност. Това не може да стане, ако подкрепеният от ГЕРБ кандидат-президент назначава евентуалните следващи служебни правителства. Дори егоистичният партиен интерес на БСП противоречи на подобен сценарий. Но изкореняването на модела „ГЕРБ“ означава борба не само с отделна партия и нейния лидер. То изисква бдителност да не би новите, сладко опаковани победители в изборите да се окажат промяна само в опаковката. Но и борба срещу авторитарно-олигархичните тенденции в самата БСП.

Разпадът, саморазрушението трябва да бъдат спрени, но единството е кух лозунг, когато зад него стоят користни цели и фалшиви ценности. БСП трябва да се върне към традициите на равенството, солидарността и социалната справедливост. Идващият уикенд може да се окаже решаващ за бъдещето на лявото у нас.

Доц. д-р Огнян Касабов преподава философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Интересите му са в областта на историята на философията и политическата теория. Автор на публицистични статии в сп. Ново време, сайтовете  БарикадаДиверсияТоест, стария в-к Култура. Член на Колектив за обществени интервенции.

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели