/Поглед.инфо/ Непроизнесено изказване

Позиция на народната представителка от КБ за политиката на БСП, написана от нея за дебатите в Националния съвет на партията

Очакванията от днешния ни пленум са огромни сред нашите членове и симпатизанти, които и в този момент изпитват дълбока тревога поради лошия резултат, който БСП получи на последните избори за Европарламент. Не зная дали ще успеем като Национален съвет да отговорим на тези очаквания.

Най-важно е сега да проведем честен и суров диалог помежду си, да не крием истината. А тя е: БСП загуби изборите за Европарламент, а ГЕРБ ги спечели, и то с близо дванадесет процента (11,46%) над нашите резултати. Не смятам да правя обзор на причините за тази крупна загуба, но ще отбележа:

намаляването на електоралните гласове за БСП

вече се превръща в тревожна тенденция. Тази тенденция поставя под въпрос доколко БСП е водещата партия в националния ни живот. Ние свикнахме да намираме оправдание за това намаляване на електоралното ни влияние, като нерядко обявяваме загубата за престижна или за победа, интерпретирайки я в контекста на едни или други обществени ситуации. Нека не забравяме, че БСП само преди 20 години получи на парламентарни избори 2 мил. и 300 хил. гласа, на последните парламентарни избори през 2013 г.- около 1 млн. гласа, за да стигнем на евроизборите - 420 хил. гласа.

Не принадлежа към онези безпринципни критици, които обясняват всяка загуба с председателството на Сергей Станишев. И преди него, при председателството на Георги Първанов, резултатите не бяха по-добри. Явно е, че нещо много съществено не достига на партията, за да печели симпатиите и доверието на българските граждани, и че досегашните ни анализи не раждат плод.

Обещавахме обновяване, и то наистина се случи, непосредствено след като Станишев зае поста на председател на БСП. Но после партията продължи да застарява, а младежката ни политика, влиянието ни сред работещото население днес са крайно недостатъчни и колкото и да е парадоксално - губим авторитет и сред интелигенцията. Някак си

не успяваме да направим категорията "социалист" достатъчно престижна

допуснахме и допускаме в публичното пространство да се налага политика, която клевети лявата идея и нейния исторически път в България.

На хората не им харесват неточните политически решения, неподготвеността на кадри на БСП в управлението, самозатварянето на наши ръководители, стремежът за бързо забогатяване. В такива случаи се губи представа за БСП като за социална партия, тя се възприема често и като движеща сила на десния преход.
На хората не им харесват двойните стандарти, които БСП продължи да практикува, че част от партийния ни елит играе ролята на нравоучител, без да е носител на такива качества.

Голямата надежда, това мога да го потвърдя, се появи на последния ни конгрес с обявяването на новата лява политика. Тази политика беше гаранция, че ще доразвием с нова енергия своите позиции в съвременното общество. Аз самата повярвах, че наистина в едно управление с наше участие ще реализираме далеч по-голяма социална справедливост, ще се противопоставим далеч по-категорично на органичните слабости на системата, формирана по време на прехода, че

по-ясно ще се прояви отношението ни към олигархията

част от която има червени корени; че сме в състояние да реализираме икономика на растежа, да осигурим заетост. Повярвах още, че ще можем да реформираме издълбоко партията, да я обновим според критериите на 21 век и като организация, и като кадри.

Отчуждението между елита на БСП и симпатизантите се засилва и поради факта, че се обявяваме за партия на активното действие, а не сме точно такава; че не успяваме да бъдем партия на идеите, което е фундаментална традиция на лявото движение в България. Не се сбъдна и очакването, че другарят Станишев ще използва възможностите на най-изградените, на най-перспективните, на най-можещите и талантливи кадри. Този извод се потвърди и в крайно недостатъчното използване на подготвени наши кадри по време на кабинета "Орешарски".
Не са без основание критиките, че в ръководните органи на партията до минимум се сведоха дискусиите, че създаваме документи и стратегии за собствена употреба. Тези и други грешки и недостатъци проявихме и през периода на т.нар. политико-експертно правителство на Пламен Орешарски. Дори и успехите си, тези на правителството и парламента, не можахме да поднесем в подходяща форма на избирателите.

Контактите с ДПС и с премиера се затваряха в тесния кръг

на ръководителите на двете партии. Не успяхме също така да обясним защо правителството не е в състояние да осъществи една по-определено лява политика. Сами си бяхме виновни, че инерцията побеждава, че и малките стъпки, които сме длъжни да предприемем, не ги правим.

Слава богу, този подход  - на неактивно и непоследователно поведение - го преодоляваме, макар и епизодично, в конкретни ситуации. Примери са позитивните промени, които реализирахме в социалната област, в енергетиката, в бизнес-климата. Но пример е и позицията на депутатите от Коалиция за България във връзка с приетата от предишния парламент Декларация за упражнени форми на геноцид спрямо мюсюлманското население у нас. Отричането на възродителния процес не означава признаване на несъществуващи форми на геноцид спрямо българските мюсюлмани.

Така трябваше да постъпим и със Закона за досиетата, който нанесе огромни вреди на българската държава и накара десетки хиляди наши съмишленици - патриоти да не гласуват за БСП и Коалиция за България. Но не постъпихме. Тепърва ще обясняваме защо Комисията за досиетата все още функционира и кому е нужно това.
Партийните членове от моята първична партийна организация недоумяват кое попречи на депутатите от Коалиция за България да поискаме отмяна на дискриминационния и реваншистки Закон за декомунизацията, щом БСП признава приносите на социалистическа България и счита себе си за продължител на БКП.

Но двойните стандарти намериха място по време на изборната кампания и в отношението на водещи фигури на БСП към украинския конфликт. Кому беше нужно партийните ръководители Кристиан Вигенин и Ангел Найденов, министри в Кабинета,

да се легитимират като говорители на Брюксел и Вашингтон

и то при положение, че сигурно над 95% от нашите гласоподаватели изпитват най-топли чувства към Русия, към руския народ и култура. Е, как може да се очаква, че при това положение левите гласоподаватели, дори и тези от твърдото ни ядро, ще отидат до избирателните урни.

Кулминацията се състоя в неделя, когато действията на премиера Орешарски във връзка с "Южен поток" публично показаха, че сме протекторат на САЩ и че нищо в нашата страна не може да се случи без тяхното одобрение. И че това българско правителство продължава да не се възползва от "остатъчния" суверенитет на държавата. Ще вземе да се окаже, че е възможно настоящото или следващото правителство да върнат "Шеврон", за да надупчи българската земя за добив на шистов газ; че в най-скоро време НАТО ще разположи свой допълнителен военен контингент на българска територия; че заедно с Брюксел и България ще обезпечи искането на САЩ за износ и добив на ГМО.

За щастие този път и Янаки Стоилов, и министър Стойнев в своите изявления по този случай заеха национално отговорна позиция.

Няма да говоря за това, че предизборната ни пропаганда беше неефективна, със съмнителни идейно-естетически качества, че

БСП не проведе активна политика в електронните медии

Че не използвахме в пълна степен опита на художествено-творческата и научно-техническата ни интелигенция.
На това наше заседание, наред с критичния анализ, смятам за редно председателят на БСП да предложи сериозни и наложителни промени в Изпълнителното бюро. Смятам, че до няколко месеца може да се насрочи партиен конгрес, с пълен цикъл от избори. Обяснимо е, че на този конгрес нелицеприятният диалог няма как да не продължи и да не е съпроводен със сериозни вътрешнопартийни реформи и кадрови промени.

БСП има реални шансове за подем и радикални промени. Дано бъдат реализирани навреме и с чувство за история от всички нас.

________________________

* Заглавието е на редакцията на Поглед.инфо