Лятното часово време е система, въведена за спестяване на разходи за осветление, чрез увеличаване на използването на дневна светлина.
В 3.00 часа тази нощ – 27 март, преминаваме към лятното часово време. Тогава ще се извърши промяна на Националната скала за време с един час напред.
Лятното часово време е система, въведена за спестяване на разходи за осветление, чрез увеличаване на използването на дневна светлина. При нея официалното време се измества обикновено с един час по-напред от астрономическото време, като остава така за пролетните и летните месеци. С това се цели подсигуряване на по-добро съвпадане на часовете от светлата част на денонощието и активните часове за работа и училище. Лятното часово време е най-често използвано в районите с умерен климат поради значителните изменения в съотношението светла/тъмна част от денонощието в зависимост от сезона от годината.
Лятното часово време е въведено в България на 1 април 1979 година.
От 1979 година до 1996 година включително лятното време започва от 0 часа на последната неделя на месец март /първата неделя на април и продължава до 0 часа на последната неделя на месец септември /първата неделя на месец октомври.
През 1997 и 1998 година лятното време започва в 3 часа в последната неделя на месец март и продължава до 3 часа в последната неделя на октомври.
От 1999 година лятното време започва в 3 часа в последната неделя на месец март и продължава до 4 часа в последната неделя на октомври, когато часовника се връща с един час назад - т.е до 3 часа астрономическо време.