/Поглед.инфо/ В медийното пространство се завъртя следният манипулативен въпрос: „ С издигането на кандидатурата на Михаил Мирчев за кмет на София, атакизира ли се БСП?
Един от доказаните посредствени „анализатори“ стигна до чутовното прозрение, че „кандидатурата на Михаил Мирчев е нов етап от пътя на БСП към собствената й маргинализация“. В същото време, същият „анализатор“ се опитва да прави паралел между Мая Манолова, наречена „единствената ярка фигура на партията“ и издигнатия от БСП за кандидат-кмет Михаил Мирчев. Нещо повече, въпросната „червена фурия“ се съпоставя с председателя Михаил Миков и се посочва като негов основен конкурент за лидерския пост. Спомената е и „самоизолацията на БСП от преговорите по т. нар. съдебна система“. В заключение същият „анализатор“ стигна до следния извод: „...издигането на Мирчев...излъчва ясен политически сигнал- крайноляво послание, антизападно и антиелитно говорене, неприкрита симпатия към СИРИЗА- и всичко това гарнирано с антиимигрантски нотки“. Стигна се и до умопомрачителния извод, че „кандидатурата на Мирчев е заявка за бъдещо лидерство на БСП“. „Анализаторът“ не знае, че Михаил Мирчев не е член на БСП. За да стане председател или нещо подобно на БСП е необходимо да му фалшифицират членската книжка. Както направиха за един друг. Автоматично кандидат-кметът е обвинен във „връщане към патриотизъм, икономически протекционизъм, достойно поведение пред големите сили“. Направен е и опит да се прехвърли в графата „негативни“ и „произхода на Мирчев- той е син на бившия член ЦК на БКП и вицепремиер от времето на комунизма“. Ужас! Властта днес в България е пълна с бивши комсомолски секретари, бивши секретари на БКП, преподаватели по научен комунизъм, преподаватели по диамат и исмат, бивши служители в ЦК на БКП и т.н. Те какви са? Демократи? Или влизат в тези 2-3% на всяка една нация, които са готови срещу пари и властови позиции да продадат род и Родина?
Да караме подред! Атакизирането на БСП няма как да стане. Партията на Волен Сидеров се самоопределя като дясна партия. БСП по дефиниция е лява. Ако Атака бе лява партия нямаше как да си дружи със сродни десни партии в Европа и с Националния фронт на Марин Льо Пен. Последната най-малко може да се обвини в неинформираност и неграмотност. Значи въпросът не е „ляво-дясно“. Въпросът е геополитически. Това е причина българските десни анализатори, които обслужват атлантическия геополитически вектор перманентно да издигат лозунга: „Престанете да наричате Атака дясна партия!“. Извод: Тезата, че БСП може да се атакизира в своята теоретична постановка е абсолютно несъстоятелна.
По-нататък. Десните грантови анализатори в България атакуват БСП, но хвалят „атлантическото ядро“ в БСП, което обслужва US интересите. Може ли някой да обясни внятно, как при видимата в медиен план идеологическа битка между БСП и ГЕРБ...изведнъж герберите избират „червената фурия“ за омбудсман? Или има задкулисна игра или външен натиск. Или и двете заедно. Нещо не се връзва с „принципно и прозрачно“ назначение. Въпросното US „ядро“ в БСП се описва от грантовите десни анализатори като „младите лъвчета“, „младите лица“, „интелигентните млади хора“ и т.н. Кое остава „зад кадър“. Всички тези „млади лъвчета“ в БСП, без изключения, са минали през специализация в САЩ за срок над 10 дни за сметка на приемащата страна. Принципът на щатските специализации е следния. Ако те поканят в САЩ до 3 дни на тяхна сметка, значи, че са те забелязали. Ако те поканят до 7 дни, значи искат да те проучат. Ако те поканят над 10 дни за сметка на приемащата страна...значи са те „отсапунисали“, т.е. са те вербовали като местен агент за влияние. След което американците полагат усилия и натиск за издигане на своя агент за влияние по административна, партийна, академична или друга линия. След местните избори през октомври ще бъдат активирани щатските „млади лъвчета“ в БСП за да бъде свален Михаил Миков от лидерския пост и някой от тях да заеме неговата позиция. За тази цел се дават целенасочено пари на едни сайтове за да рекламират „младите лица“ в червената партия. Какво излиза? Идеологията „ляво-дясно“ е параван за геополитическата ориентация на политическите партии. В БСП тези, които обслужват US интересите обикновенно говорят само за лявото и социалното. Темата за изгубения суверенитет на Родината е табу. Така си спестяват неудобството да заемат геополитически позиции. Рано или късно именно поради геополитическите императиви БСП ще се сблъска с фундаменталния въпрос: „Какво е отношението на БСП и електората на социалистическата партия към ПЕС“? Сложен въпрос. ПЕС в последно време обслужва неприкрито US интересите в глобален план. Ако БСП е партия, която работи за българските национални интереси няма как да следва като „послушно пале“ ПЕС. Последните позиции на БСП по отношение на санкциите срещу Русия, публично огласени от Михаил Миков, се разминават драстично с официално заетите позиции на ПЕС и Мартин Шулц.
Обвинението, че „БСП се е самоизолирала по отношение на съдебната реформа“ е лишено от елементарна логика. Социалистическата партия няма мнозинство в Парламента за да решава въпроса с реформата. Това, че съдебната реформа не мина означава само едно – Реформаторският блок и президентът останаха в изолация. Тогава излиза, че в НС има друго мнозинство и то не е на БСП. То е съставено от тези, които се противопоставиха на Реформаторския блок, Плевнелиев и задкулисния US натиск.
Михаил Мирчев е обвинен от въпросния „анализатор“ в „антизападно и антиелитно говорене“. Изглежда, че преди да напише подобни редове въпросният „специалист“ не си е направил труда, не е прочел някои друг вестник в Западна Европа. Не става дума за Унгария или Гърция. Става въпрос отново за подмяна на смисъла, който се влага в думите. Говоренето срещу политиката на Брюксел у нас се квалифицира като „антизападна“ риторика. Я „анализаторът“ да вземе да прочете британската преса! Британците искат да излизат от ЕС. Хората си защитават националните интереси. Във френската преса, в германската преса често политиката на Брюксел е подложена на унищожителна критика. Какво излиза? В големите западни столици, според нашенските „анализатори“ гърми „антизападно говорене“.
Михаил Мирчев имал „антиемигрантски нотки“ в своята риторика. Правителствата в Стария континент строят стени по своите граници против емигрантите. Затягат законодателството. Поставят под съмнение Шенген. Те какви са според грантовите ни „анализатори“? Едно време в България се говореше за професия -„да защитаваш Родината“. Днес, гледайки част от т.н. български „елит“, стигаш до извода, че има една нова професия -„да продаваш Родината“. Михаил Мирчев защитава българските национални интереси. Нищо повече!
Най-смехотворното обвинение. Михаил Мирчев е обвинен във „връщане на патриотизма и икономическия протекционизъм, достойно поведение пред големите сили“. В САЩ, Великобритания, Германия, Франция, Русия, Китай и други страни патриотизмът е качество, за което претендират всички политици. За тези нашенци с професия -„да продаваш Родината“ достойнството и патриотизмът са огромен негатив. Естествено, хора като Михаил Мирчев пречат на техния доходен бизнес. Що се касае до икономическия протекционизъм, то едва ли някъде по света може да се намери нормална държава, която да не го практикува.
Накрая, често се подхвърля, че „Михаил Мирчев бил от червен клан“. Отговорът на кандидат-кмета на този въпрос беше достоен. Той каза, че в неговото семейство не предават своите бащи. В своето огромно мнозинство грантовите „анализатори“ обслужващи US интересите в България са хора, предали своите дядовци и бащи. Предали своята родова памет. Хора като Михаил Мирчев са трън в тяхните очи. Постоянно стряскат гузни съвести. Отвратителна история!