Митрополит Кирил между Бог и ДС

/Поглед.инфо/ Всеки има положителни и отрицателни качества, но важни са делата, които разкриват какъв е човекът. Това верую изповядва по собствените му думи Варненският митрополит Кирил, който до избора на нов патриарх управлява църквата. Той категорично отрича да е имал вземане-даване с Държавна сигурност, макар че според разсекретените архиви и според обявеното от Комисията по досиетата той е работел за Първо главно и за Шесто управление като секретен сътрудник и агент под псевдонимите Ковачев и Владислав, пише "Всеки ден".

Аз сега разбрах за тези неща, не съм подписвал документ за съгласие, не съм получавал заповед от ДС, служил съм само на църквата, кълне се пред медиите владиката. В архивите обаче се пазят собственоръчно написани от него агентурни сведения, както и документи за получени възнаграждения, отчети от водещия му офицер и др. В Светото писание е казано „По делата им ще ги познаете", обича да казва колоритният владика, избран след смъртта на патриарх Максим за наместник-председател на Българската православна църква. А на въпрос как все пак ще коментира агентурното си минало, Кирил обикновено отговаря така: Бил съм преди всичко православен християнин, патриот и привърженик на ЦСКА.

Освен духовник Кирил се оказа и нелош разузнавач, който въоръжен с руски фотоапарат „Зенит" и е трябвало да заснеме редки документи, икони и други исторически и религиозни реликви от Зографския манастир. Той е бил вербуван от ДС през 1976 г. по линия на културно-икономическото разузнаване. Тъй като духовникът е работил за Първо главно и за Шесто управление, при прочистване на архивите в началото на 90-те години голяма част от неговото досие като агент 007 е унищожено.

От нещата, които са останали обаче, се вижда, че Кирил е изгонен навремето от Атинския университет и от Света гора по обвинение в шпионаж. И несъмнено е ясно, че ДС стои зад шеметната кариера на духовника, който се издига до поста Варненски и Великопреславски митрополит. Пет години той е и представител на българската Патриаршия при Московската и Всерусийската Патриаршия, където, поне официално се твърди, че не е работил за българското разузнаване. Тогава обаче има съмнения, че пък е бил в топли отношения с КГБ. След връщането си от Москва Кирил е назначен за игумен на Троянския манастир, става и главен секретар на Синода.

Кирил, чието светско име е Богомил Петров Христов, е бил вербуван официално от ДС през 1976 г. и е снет от отчет през 1980 г. Срещите с него обаче са започнали няколко години преди 1976 г., още когато той е 19-годишен. Негов водещ офицер е полк. Христо Маринчев, по-късно генерал, за когото се твърди, че е негов роднина. От досието обаче не става ясно дали двамата са имали роднински отношения. С постановление, подписано от Христо Маринчев, който е зам.-началник на XIV на Първо главно управление (ПГУ) на ДС, разработката „Ковачев" е открита официално на 12 юни1976 г. целта на ДС е била духовникът да бъде внедрен в Зографския манастир в Света гора, който в досието е наричан с конспиративното име "Цитадела".

Операция „Цитадела" е кодовото название на широкомащабна акция на ДС в Света гора, в която са въвлечени нейни специално обучени агенти - настоящият митрополит Кирил, колегата му Натанаил Неврокопски - агент „Благоев", бившият шеф на Дирекцията по вероизповеданията проф. Иван Желев и деканът на Богословския факултет на Пловдивския университет проф. Димитър Киров. Подробностите на „акцията" са плътно засекретени. Според експерти основна цел на „Цитадела" е било да се сложи ръка на „редки документи, икони и други исторически и религиозни реликви".

Вероятната кулминация на „Цитадела" е изнасянето на оригинала на "История славянобългарска" от Зографския манастир в Атон, заснемането му на микрофилми и подмяната му с направено въз основа на тях копие. Сред докладите на Кирил срещу неговите православни братя се срещат подобни цитати: „Отец Йоан е потаен човек. За него няма нищо свято освен парите. Всичко друго не го интересува. Ако прояви някое друго чувство, то е само средство да стигне до своята цел". Собственоръчно написаните доноси на агент „Ковачев" от светогорския манастир „Св. Георги Зограф" съдържат информация за срещите му с монаси от България, Кипър, Гърция и Румъния. След разговорите си с тях той донася какво е дочул и дори какво е „усетил". Без да съдържат особено значими и съществени данни, те са изпълнени с конспиративни подозрения и съдържат оценки за монасите често незащитени с факти.

Като истински Джеймс Бонд Кирил е бил обучен да заснеме с фотоапарат редки икони, реликви и документи и минава специален курс по фотография. Заедно с това преминава и обучение как да заблуждава противника и как да бяга, ако усети, че има опашка. Така бъдещият Варненски митрополит е оборудван от ПГУ с фотоапарат „Зенит-ЕМ". „Обучен е да снима във всякакви условия документи, икони, предмети на изкуството и архитектура. Освен необходимото качество постигната е и бързина в работата", пише в досието му.

Духовникът е обучен и да проявява и да контролира филмите си. Заснема и обработва общо 23 филма, съдържащи снимки на архитектурни паметници, икони, църковни предмети, книги и разнообразни документи. „При нужда може сам да си зарежда касети с филми и да проявява заснетите филми. Може самостоятелно да подготви работно място и да извърши фотографиране на голям обем документи при дневно осветление. Кореспондент „Ковачев" прояви съзнателност, самоинициативност и дисциплина, което му позволи за сравнително късия период от време да получи добра практическа подготовка по фотография", пише водещият му офицер.

Работата на дядо Кирил обаче не остава незабелязана от гръцките тайни служби и в крайна сметка той е изгонен от Зографския манастир по обвинение в шпионаж. От досието става видно, че и ДС, и Светият Синод на Българската православна църква се опитват да го спасят и да ходатайстват пред гръцката църква и гръцката държава за него, но това не се получава. Затова в крайна сметка ДС решава да го изтегли и да го прати на учи аспирантура в Москва.

На 25 септември 1981 г. личната му разработка в ПГУ на ДС е закрита, а на 1 октомври той заминава за двегодишна редовна аспирантура в Москва. "По време на аспирантурата Ковачев няма да изпълнява наши задачи", пише в досието му. С това служителят на ДС, работил с „Ковачев" предлага делото му да бъде закрито и предадено в архив.

В справката, публикувана от Комисията по досиетата при разсекретяването на досието на Кирил, обаче е отбелязана следната важна информация: Като сътрудник на ДС освен псевдонима Ковачев той е донасял и под името Владислав. То му е дадено като сътрудник на прословутото VI управление на ДС, занимаващо се с т.нар. „идеологическа диверсия". След 1976 г. именно тази структура поема и „основната задача" да контролира "потенциално критичните към режима групи, някои от които с относително голямо влияние върху общественото мнение - интелигенцията, младежта, религиозните и етническите малцинства".

За това управление на ДС варненският владика Кирил е работил под псевдонима Владислав. Тази част от кариерата му на сътрудник обаче не е документирана в съхранения архив на ДС. Запазени са само служебни преписки. Самият Варненски митрополит лично се запозна в Комисията по досиетата със своето досие. И след това той гордо заяви, че няма за какво да се кае и да иска прошка.